Разлика между версии на „Хърсовска река“

м
редакция без резюме
м (област с малка буква)
м
}}
 
'''Хърсовска река''' (или '''Деребою''') е река в Североизточна България, [[област Шумен]] община [[община Никола Козлево|Никола Козлево]], [[област Добрич]] община [[община Тервел|Тервел]] и [[Област Силистра]] общини [[община Алфатар|Алфатар]], [[община Кайнарджа|Кайнарджа]] и [[община Силистра|Силистра]]. Влива се като суходолие отдясно в суходолието на река [[Канагьол]]. Дължината ѝ е 91 кмkm, която ѝ отрежда 32-ро място сред реките на [[България]].
 
Хърсовска река извира на 397 мm н.в. в северната част на платото [[Стана (плато)|Стана]], на 2,5 km СЗ от с. [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]], [[област Шумен]]. До село [[Пет могили (Област Шумен)|Пет могили]] протича на изток и североизток в широка долина, а след това се насочва на север, като долината ѝ става каньоновидна, дълбоко всечена в аптските и сарматски варовици и льосовата покривка на [[Лудогорие]]то и [[Добруджа]]. След село [[Цани Гинчево]] коритото ѝ окончателно пресъхва и от там нататък продължава като суходолие, в което епизодично има водоток. В най-южната част на село [[Богорово (Област Силистра)|Богорово]], [[община Силистра]] суходолието на Хърсовска река се "влива„влива" отдясно в суходолието на река [[Канагьол]], на 24 мm н.в.
 
Хърсовска река е с основно дъждовно-снежно подхранване, но с непостоянен речен отток, като максимумът е през пролетта март-юни, а минимумът юли-октомври.
 
По течението на реката са разположени 4 села:
* [[Област Шумен]]
:* [[Община Никола Козлево]] [[Хърсово (Област Шумен)|Хърсово]], [[Каравелово (Област Шумен)|Каравелово]], [[Цани Гинчево]];
* [[Област Силистра]]
:* [[Община Алфатар]] [[Кутловица]].
 
В горното течение на реката, там където има постоянен водоток водите ѝ се използват за напояване, като по самата река и по няколко от нейните притоци са изградени няколко микроязовира "Деребою„Деребою", "Каравелово„Каравелово" и др.
 
В [[Силистренска област]] по суходолието на реката преминава цялата граница между общините [[община Алфатар|Алфатар]] и [[община Кайнарджа|Кайнарджа]]. В този участък по стръмните и отвесни скалисти брегове на реката през средновековието изкуствено са издълбани стотици пещери (Войновски скални манастири), в които са се помещавали отшелници-монаси и християнски манастири.