Константин Павлович: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Ранни години: М. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
→Военна кариера: М. Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 17:
==Военна кариера==
След смъртта на баща си Константин води разгулен ергенски живот. Той никога не се опитва да подсигури възкачването си на престола и постоянно страни от политическия живот, отдавайки се изцяло на военна кариера. По време на битката при [[Аустерлиц]] през 1805 г. великият княз Константин Павлович командва гвардейските резерви на руската армия. Той участва в Отечествената война от 1812 г. и в похода на руската армия към [[Париж]]. Константин се отличава в битката при [[Лайпциг]] през 1813 г. като командир на резервните части, които са хвърлени в боя. През 1815 г. той е назначен за командир на Полските армии. След като му е оказана тази чест, той се установява във [[Варшава]] и става наместник на брат си в образуваното след Виенския конгрес [[Полско царство]], като нареждането му е да милитаризира и дисциплинира Полша. Това фактически го прави вицекрал на Полша, въпреки че такава титла не му е връчена.
Опитите на Константин да засили правомощията на тайната полиция в Полша и да задуши полското патриотично движение предизвикват силното недоволство на подчинените му. Константин Павлович подлага на преследване полската либерална опозиция, заменя поляците на ключови постове в местната администрация и армия с руснаци и често оскърбява и унижава своите подчинени, което довежда до конфликт с офицерския корпус. Нарушенията на полската конституция, с които Константин се гордее, предизвикват разрив между него и полския [[сейм]], в който дотогава преобладават поддръжници на персоналната уния с [[Русия]]. В Полша Константин е смятан за жесток тиранин и е еднакво мразен както от военните, така и от цивилното население.
==Втори брак и отказ от престола==
След 19 години раздяла бракът на Константин и Юлиана официално е анулиран на [[20 март]] [[1820]] г. Два месеца по-късно на [[27 май]] [[1820]] Константин сключва морганатичен брак с полската графиня [[Йоана Грудзинска]]. Законите на руското престолонаследие обаче не толерират брак между наследници на руския престола с лица от по-нисък аристократичен статус и изключват децата, родени от такива бракове, от линията на онаследяване на руския престол. Това обаче не лишава Константин от правото да наследи брат си на престола. През 1823 г. великият княз Константин официално се отказва от правата си върху руския престол поради липса на какъвто и да е политически опит и желание да се нагърбва с тежката задача да управлява Руската империя . На [[28 август]] [[1823]] този добоволен отказ е оформен официално и като императорски манифест на [[Александър I (Русия)|Александър I]], който трябвало да бъде обявен след смъртта на императора. По силата на това решение наследник на престола ства по-малкият брат на Александър и Константин - [[Николай I (Русия)|Николай Павлович]].
| |||