Козичино: Разлика между версии

'''Козичино''' е [[село]] в един от трите дяла на Източна Стара планина- – "Коджа„Коджа Балкан"Балкан“. В административно деление, то се намира в [[община Поморие]], [[област Бургас]] ,като гориста област е в подчинение на Горско стопанство [[Несебър]]. Козичино е известно още като '''Еркеч'''. Най-популярната теория за произхода на името на селото - – Еркеч е, че произхожда от турското словосъчетание – - "еркен геч"„еркен геч“ т.е. "мини„мини-замини"замини“ или "мини„мини по-бързо"бързо“. Тъй като това словосъчетание е своего рода призив за спешно действие, то при бързо изговаряне се редуцира до "еркеч"„еркеч“. Така викат децата, като прескачат лагерния огън. Така подвикват и стопаните, когато се стремят да засилят каруцата по надолнището преди преминаване на реката, за да може по-лесно да изкачат баира. При всички случаи обаче, селото е останало в историята като опасно за отсядане и преспиване място, през което трябва да се премине по най-бърз начин.(" В Еркеч турски крак не е замръквал. Ако е замръкнал- – не е осъмнал"- – припомнят и днес еркечани). Друга версия от топонимиката на селището, пак от турски език, се свързва с "еркичите"-„еркичите“ – козли, водачи на стадото. След неуспешни преговори с турското правителство, относно българските имоти, на 15 септ.1934 г, имената на хиляди български села с турски имена са подменени. Селото е преименувано от Еркеч на Козичино. За повече информация, свързана с историята, географията и традициите на селото може да се прочете в книгата на д-р Петър Куцаров – - "Еркеч"„Еркеч“, издадена в Бургас през 2001 г.

Един от центровете на [[ваяци]]те със запазен уникален архаичен диалект и фолклор. Най-ранните данни за село Козичино са от първите векове на османското владичество<ref>"„[[ Еркечки Великден]]"-“ – сборник с материали от международна научна дискусия- – 2006 г.</ref>. От данъчен документ от 1676 година разбираме, че от Еркеч е събран ечемик. Друг документ от 1731 година гласи, че приходът от овцете през тази година в община Анхиало силно е намалял, поради лютата зима. Заповядано е да се извърши преброяване на овцете и опис в населените места в общината, сред които се споменава и Еркеч. Точното местоположение на селото се е знаело. Интересно е да се припомни, че Еркеч е създаден като село, винаги е бил село и досега е село, въпреки че през 1828 г. е наброявал повече от 300 къщи и е бил областен център./ За сравнение Бургас е обявен за "град"„град“ едва на 22 септ. 1862 г. само с 56 рибарски къщи, благодарение на султански указ на [[Абдул Азис]], от същата дата <ref> [[ Странджански,Н.]]" Сага за малкия българин и за голямото бългаско безвремие" изд.1999, том.I,стр.75; том.II,изд.2001,стр.235</ref>. Този факт обяснява защо от всички околни села са идвали хора данъкоплатци в Еркеч, за да си плащат таксите и данъците и " еркен-геч" / набързо/ са си отивали. В това древно село народната памет показва 4 /четири/ гробища в различни местности, според развитието на селото през вековете. Историците оценяват датировката на създаването на дадено селище косвено по неговите гробища. Всяко гробище се оценява на 100- – 120 г. давност. Така грубо може да се изчисли, кога е възникнало селото - – в края на 16-ти век. В тази сметка не влиза петото гробище, предназначено за неканени и зловредни гости, намиращо се в местността "Патронска„Патронска кория"кория“. В това тайно през онези години гробище еркечани са хвърляли труповете на убити хора по време на османското владичество. Днес то пак съществува, но не тайно. Знае се и се ползва като септична яма за умрели животни. Представлява естествена природна вдлъбнатина, приличаща на дълбок [[кладенец]].

Винаги и само източноправославни българи. Църквата е построена 1847 г. и е именувана на св.великомъченица Параскева-Петка. <ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://mitropolia.sliven.net/index.php?page=grhram.xml | заглавие=С П И С Ъ К на православните храмове в Сливенска епархия по духовни околии| достъп_дата =06.04.2012 }}</ref> Поради отдалеченост на времето и липсата на документи, днес е трудно да се подреди цялата документална история на църквата в село Козичино. Има сведения, че в Еркеч е имало [[църква (сграда)|църква]] преди последното опожаряване на селото през периода 1828 – 1832 година, към която е организирано и примитивно килийно училище. Основите на такова килийно училище с параклис, според все още живи стари хора се намират в местността „Стойов "Стойов мост"мост“, намираща се на входа на селото, тоест на Изток от входа му<ref>Кънева, Ст." Под небето на Еркеч",изд.2009</ref>. Историята на църквата в село Козичино е тясно свързана с възрожденските процеси в българското общество, от които еркечени не са били изолирани. Тези процеси започват първо чрез самоосъзнаване и борба за независима българска църква и просвета.

Църквата е строена през годините 1845 – 1848. Разрешение за построяването се е изисквало и заради това четирима души, от четирите най-знатни рода на коне са тръгнали към [[Цариград]] /Истанбул/, за да го получат, свидетелстват стари хора. Това са Дойно Великов, чийто син Петко по- късно служи в църквата до кончината си, повече от 60 години. Демир Стойков- – от Карачобански род. Кольо от рода Кеси и Рою от рода Емшери.

"Гаража"-„Гаража“ – Селото е изградило и притежава огромен гараж за автобуси. Намира се по средата на двата центъра: Долния-"площада", където са общината, училището, худ. галерия, поповата къща и Горния-"хорището". "Гаража"„Гаража“ е построен в резултат на това, че трима Гошовци, след като се напили порядъчно, решили да си допият в съседното село. Поради липса на транспорт, решили да откраднат за "малко"„малко“ селския автобус и да отидат да си видят приятелките и до сутринта да го върнат, без никой да забележи. На 200 м по надолнището, обаче автобусът се преобърнал точно пред Общината и те се разбягали. Присъдата на съда- – селския правораздавателен орган тогава, е била повече от ясна. "Избирайте„Избирайте! Затвор или ще строите гараж за автобус"автобус“. Над 100 волски каруци камъни са изкопали и пренесли тримата герои, но не им достигнали сили да изпълнят грандиозния проект, въпреки желанието им да се отърват от затвора. Останалото са довършили с колективен труд хората от селото /свидетелства дядо Яни Габъра, живеещ наблизо/. С внушителните си размери на височина 7 метра, той и сега побира двуетажен автобус или тежкотоварен камион-(TIR) в дълбочина- – 22 м.

Това е единственото село в България, в което лазарките са празнували преди години два поредни дни <ref name=>Куцаров, П. "Еркеч„Еркеч и еркечани- – история, култура, бит и душевност"-душевност“ – изд.2009.</ref> На "[[Лазаровден]]"- – "Малко„Малко Лазари"Лазари“ и на " [[Цветница]]"- – "Голямо„Голямо Лазари"Лазари“. Така е било, когато селото е било многобройно. На "Лазаровден"„Лазаровден“-/събота/ -празнували малките момичета, а в неделя "Цветница"-„Цветница“ – момите. Сега всички играят "Лазари"„Лазари“ само в неделя- " – Цветница", заради малката раждаемост в селото. Първо играят големите моми, но след като се оттеглят, стари баби и невръстни внучки продължават на освободената сцена. Обичаят се изпълнява така, както се е изпълнявал преди векове изпълнен с много колорит и красота. Сбора на селото се празнува на Петков ден /"петки"/ по стар стил. Същият ден е и празник на църквата в селото "„[[Света Петка]]-Параскева"Параскева“

* [[Душо Желев]], български революционер, войвода на ВМОРО<ref>Спомени на Душо Желев, в: „Дневници и спомени за Илинденско-Преображенското въстание“, Издателство на Отечествения фронт, София, 1984, стр.174- – 188.</ref>

* [[Петко Дойнов Великов]] (1833- – 1931) - – посрещнал Апостола на свободата [[Васил Левски]] през 1871 и 1872 г. За освобождението на България е допринесъл с 42 златни монети и е бил ръкоположен от Дякона в дома си. /спр. "Еркеч"- – проф. Петър Куцаров/

== Загинали през Балканската и Първата Световна Война ==

Първа в Еркеч е получила скръбна телеграма баба Злата ( Манзарката)- – за единия от синовете си, изпратени на фронта. Впоследствие получава още четири скръбни телеграми и така оплаква петимата си синове, без да може да ги види. Те са:

*8. Стоян ?- – на Кераца мъжа и

*9. Неделчо- – на баба Рада Кандъчката

*17.? Душев Петров- – брат на предходния

== Загинали през Втората Световна война ==

*1. Иван Янев Куцаров – -потомък на Каракуцарския род /"Куцарията"/ в Еркеч. Като войник през 1944 г, е встъпил по призива на поручик Дичо Петров в партизански батальон " Хр. Ботев". Загинал е в сражение край с. Батуля, Македонско, през м. май 1944 г. Той е единственият партизанин, който дава Еркеч и сам става жертва.

*2. Кольо Калчев Панайотов- – мобилизиран

*3. Петко Цвятков Златинов- – мобилизиран

*4. Димитър Янев- – мобилизиран

*5. Пейо Лефтеров Великов- – мобилизиран

*6. Стоян Георгиев Стоянов/ /Гьочето/ - мобилизиран

*7. Дойчо Митев Дойчев- – мобилизиран

== Паметници ==

На "Симов,та"„Симовта“ чешма е разстрелян предателят на партизаните Парапанко ("парапанко"-„парапанко“ – (от гр.)- – погърчен човек, тоест женен за гъркиня), който също няма нищо общо с Еркеч, но носи отговорност за четирима застреляни в битка, плюс още 22 души, разстреляни без съд и присъда. Последните са погребани в общ гроб между с.Топчийско и с.Добра поляна. Нелепата смърт на тези 26-ма души е подробно описана в книгата" Никога няма да бъдат забравени" <ref>" Никога няма да бъдат забравени"- – изд. 1971г-1971 г. – сборник от биографични очерци за революционни борци..., написан от 60 автори, под редакцията на Хаскея Челебонов, съставител Георги Томов</ref>