Тунджа: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 33:
Между селата [[Виден]] и [[Бузовград]] долината на Тунджа значително се стеснява, като в района на село [[Копринка]] достига до няколко десетки метра и неслучайно там е изградена язовирната стена на язовир „[[Копринка (язовир)|Копринка]]“, след което отново се разширява до около 1 km. В този участък коритото е широко около 28 – 30 m, скоростта на течението 1 m/s, а дъното е застлано с пясък, едър е дребен чакъл.
След [[Бузовград]] долината на реката става много широка, като на места достига до 5 – 7 km. Напречният профил се запазва трапецовиден и този си характер запазва до град [[Николаево]], където навлиза в Межденишкия пролом. В този описан участък реката прави силно извити меандри, особено в района между селата [[Ягода (село)|Ягода]] и [[Зимница (Област Стара Загора)|Зимница]], на места се разделя на ръкави, а средният
В Межденишкия пролом (между рида [[Межденик]] на север и [[Сърнена Средна гора]] на юг, дълъг около 45 km) напречният профил на долината на Тунджа значително се стеснява, на места до 60 – 100
При село [[Бинкос]] Тунджа излиза от пролома и навлиза в Сливенското поле, в което протича около 70 km. Долината ѝ става широка към 2 – 3 km, а надлъжният ѝ наклон пада до 1,0‰. Тук меандрите се увеличават, появяват се разклонения, ръкави и старици (изоставени речни корита). В източната част на Сливенското поле долината ѝ достига, а на места и надминава 7 km.
Югоизточно от село [[Желю войвода (село)|Желю войвода]] реката завива на юг и запазва тази си генерална посока до устието. Преди град [[Ямбол]] Тунджа минава през къс и широк пролом, приема отляво най-големия си приток река [[Мочурица]] и в града от нея вдясно се отделя голям ръкав. След [[Ямбол]] реката навлиза в Ямболското поле. Долината ѝ тук е много широка, 10-25-40 km, неясно изразена с най-много меандри по цялото си течение. В района на село [[Коневец]] Тунджа проломява тесния и нисък рид Балаар кайряк и навлиза в продълговатото
След село [[Княжево (село)|Княжево]] Тунджа навлиза в дългия и живописен [[Сремски пролом]] между [[Сакар]] планина на запад и [[Дервентските възвишения]] на изток. Проломът е тесен, 100 – 200 m, със стръмни и голи склонове, с каменисто и неравно корито на реката. Между селата [[Срем]] и [[Устрем (село)|Устрем]] и малко уширение от 0,8 – 1,0 km, след което до напускането си България става пак тесен с обезлесени склонове и на места почти каньоновиден. Тук ширината на водното течение е около 60 m, със средна дълбочина от 1 – 2 m.
Ред 133:
В западната Старопланинска част, при град [[Калофер]], пълноводието настъпва през март-април, когато пролетните дъждове се застъпват с масово снеготопене на задържаната по високопланинските части на басейна над 1500 – 1700 m трайна снежна покривка до средата на март. Пълноводието се прекратява през юни и от юли настъпва лятното маловодие.
В по-ниската част на водосборния басейн на реката в източната, югоизточната и южна посока началото на пълноводието се измества към зимата дори и есента. Заедно с това и краят на пълноводието се измества назад с един до два месеца (май, април), като се увеличава дължината на сухия период към началото на пролетта, което е твърде неблагоприятно за
* средни годишни валежни количества – до около 550 mm;
* среден годишен отток – при [[Калофер]] 0,47 m<sup>3</sup>/s, при [[Елхово]] 33,5 m<sup>3</sup>/s, при границата с Турция 39,7 m<sup>3</sup>/s;
Ред 148:
'''Селища в България:'''
* '''[[Област Пловдив]]'''
:* [[Община Карлово]] – '''[[Калофер]]'''
* '''[[Област Стара Загора]]'''
:* [[Община Павел баня]] – [[Осетеново]], [[Александрово (Област Стара Загора)|Александрово]], '''[[Павел баня]]''', [[Виден]];
| |||