|
| карта-описание =
}}
'''Тополница''' е [[река]] в [[Южна България]] — – [[Софийска област]], общини [[Община Копривщица|Копривщица]], [[Община Антон|Антон]], [[Община Пирдоп|Пирдоп]], [[Община Златица|Златица]], [[Община Чавдар|Чавдар]] и [[Община Ихтиман|Ихтиман]] и [[Област Пазарджик]], общини [[Община Панагюрище|Панагюрище]], [[Община Лесичово|Лесичово]] и [[Община Пазарджик|Пазарджик]], ляв приток на река [[Марица]]. Дължината ѝ е 154,8 km, която ѝ отрежда 14-то място сред реките на България. Река Тополница е 4-та по дължина река след [[Тунджа]], [[Арда]] и [[Едирне]] във водосборния басейн на [[Марица]].
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
Река Тополница извира от 1 572 m н.в. под името Ширенейска река в източното подножие на връх Буная (1 572 m) в [[Същинска Средна гора]]. Първите 7 km тече на изток в дълбока и гориста долина. След това завива на север, пресича Копривщенската котловина и на протежение от 12 km "разсича"„разсича“ [[Същинска Средна гора]] чрез дълбок пролом. При гара Копривщица завива на запад-югозапад и навлиза в Златишко-Пирдопската котловина, като тече по южната ѝ част. След село [[Петрич (село)|Петрич]], [[Община Златица]] завива на юг и протича в дълбока проломна долина между [[Същинска Средна гора]] на изток и [[Ихтиманска Средна гора]] на запад. След изтичането си от язовир "„[[Тополница (язовир)|Тополница]]"“ завива на югоизток, долината ѝ малко се разширява, но запазва проломния си характер. При село [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]] навлиза в [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]], като тук течението ѝ е бавно и спокойно и коритото ѝ е коригирано с водозащитни диги. Влива се отляво в река [[Марица]] на 205 m н.в., на 1 km западно от град [[Пазарджик]].
[[File:Topolnitsa at Pamidovo.JPG|thumb|Тополница край [[Памидово]]]]
=== Водосборен басейн, притоци ===
Площта на водосборният басейн на реката е 1 789 km<sup>2</sup>, което представлява 3,4% от водосборния басейн на [[Марица]], а границите на басейна ѝ са следните:
* на югозапад — – с водосборните басейни на малки и къси леви притоци на [[Марица]];
* на запад и северозапад — – с водосборния басейн на река [[Искър]];
* на север — – с водосборния басейн на река [[Вит]];
* на североизток — – с водосборния басейн на река [[Стряма]], ляв приток на [[Марица]];
* на изток — – с водосборния басейн на река [[Луда Яна]], ляв приток на [[Марица]]
Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток
::* → Павел
::* → Слатино дере
::* ← Бощица (влива се в язовир "„[[Тополница (язовир)|Тополница]]"“)
::* → Крушлев дол (влива се в язовир "„[[Тополница (язовир)|Тополница]]"“)
::* ← [[Мътивир]] (влива се в язовир "„[[Тополница (язовир)|Тополница]]"“, най-голям приток)
::* → Дреновски дол (влива се в язовир "„[[Тополница (язовир)|Тополница]]"“)
::* ← Белев дол (влива се в язовир "„[[Тополница (язовир)|Тополница]]"“)
::* ← Любнишки дол
::* ← Стръмна река
=== Хидроложки показатели ===
Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода март-юни, а минимумът — – август-октомври. Среден годишен отток: при устието на река Медет (Буковица) — – 3,75 m<sup>3</sup>/s; при село [[Лесичово]] — – 10,0 m<sup>3</sup>/s.
== Селища ==
По течението на реката са разположени 11 населeнинаселени места, в т.ч. 1 град и 10 села:
* [[Софийска област]]
:* [[Община Копривщица]] — – '''[[Копривщица]]''';
:* [[Община Пирдоп]] — – [[Душанци]];
:* [[Община Златица]] — – [[Петрич (село)|Петрич]];
:* [[Община Ихтиман]] — – [[Мухово]].
* [[Област Пазарджик]]
:* [[Община Панагюрище]] — – [[Поибрене]];
:* [[Община Лесичово]] — – [[Лесичово]], [[Калугерово (Област Пазарджик)|Калугерово]], [[Динката]], [[Памидово]];
:* [[Община Пазарджик]] — – [[Юнаците]], [[Драгор]];
== Стопанско значение ==
В Златишко-Пирдопската котловина и [[Горнотракийска низина|Горнотракийската низина]] водите на реката се използват за напояване, като за целта са изградени язовирите "Душанци"„Душанци“, "Жеков„Жеков вир"вир“ и "„[[Тополница (язовир)|Тополница]]"“. В основите на преградните стени на двата от тях "Душанци"„Душанци“ и "„[[Тополница (язовир)|Тополница]]"“ има ВЕЦ-ове.
В долината на реката в района на Пирдопското поле има изградени две хвостохранилища, за прибиране и отлагане на хвоста от отработената медна руда от рудник "Медет"„Медет“, но въпреки това от време на време се случва водите на реката да бъдат замърсени.
По долината на Тополница преминават два третокласни пътя от Държавната пътна мрежа:
* Участък от 16,4 km от третокласен път № 606 гара Копривщица — – [[Стрелча]] — – [[Труд (село)|Труд]] в участъка от гара Копривщица до 4 km южно от град [[Копривщица]];
* Участък от 35,3 km от третокласен път № 803 [[Ихтиман]] — – [[Лесичово]] — – [[Пазарджик]] в участъка от село [[Мухово]] до [[Пазарджик]];
== Вижте още ==
== Източници ==
<references/>
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 495- – 496. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
{{Реки в България (дълги над 100 км)}}
| 