Разлика между версии на „Интелектуална собственост“

Add some translated paragraphs from the english version and remove the unnecessary ideological propaganda from the bulgarian version.
м
(Add some translated paragraphs from the english version and remove the unnecessary ideological propaganda from the bulgarian version.)
{{Биография инфо
}}{{обработка|форматиране}}Интелектуална собственост (ИС) се отнася до творения на човешкия ум, върху които, определени по закон собственици получават монопол<ref>http://krugman.blogs.nytimes.com/2015/03/11/tpp-at-the-nabe/?_r=0</ref>. Правата на интелектуална собственост (ПИС) са защитите, предоставени на създателите на интелектуална собственост, които включват търговски марки, авторско право, патенти, права върху промишлен дизайн, а в някои юрисдикции и търговски тайни<ref>https://www.wto.org/english/tratop_e/trips_e/intel1_e.htm</ref>. Художествени произведения, включително музика и литература, както и открития, изобретения, думи, фрази, символи и дизайни могат да бъдат защитени като интелектуална собственост.
}}{{обработка|форматиране}}'''Интелектуална собственост''' е сравнително ново понятие (от 60-те години на XX в.), определящо изключителните права на творенията на човешкия ум и човешкия интелект.
 
}}{{обработка|форматиране}}'''Интелектуална собственост''' е сравнително ново понятие (от 60-те години на XX в.), определящо изключителните права на творенията на човешкия ум и човешкия интелект.
Реализирана в контекста на пазарната икономика има огромно значение за изграждането на висококачествени стоки и услуги, насърчава изследователската и развойната дейност, подпомага разпространяването на идеи, закриляйки съзидателните усилия.
 
Интелектуалната собственост се дели на 2 големи области: индустриална собственост и художествена собственост.
* ''авторски права'' – отнасят се към литературни и художествени произведения, романи, аудио-визуални творби. Възникват за автора автоматично, веднага със създаването на произведението;
* ''търговски тайни'' – неразкрита информация, позната още като „know how“ или „промишлена тайна“. В случая става дума за закрила върху дадена информация, ценна по една или друга причина за дадено предприятие, което полага специални усилия за запазването и́ в тайна.
 
Интелектуалната собственост обхваща кръг от различни права, които се хармонизират с крайна цел – осигуряване на високо равнище на закрила, гарантиращо свободно движение на стоки и услуги. Ефективна и подходяща защита на интелектуалната собственост е необходимо средство за развитие на страната ни и приобщаването и́ към европейските структури. Мерките, предприети от Европейската общност по отношение на интелектуалната собственост са необходими за действието на единния Общ пазар, създавайки хармонизирана правна среда за иновациите в промишлеността и търговията, премахване на пречките за пълното използване на научния потенциал.
 
Закрилата на интелектуалната собственост включва голям брой международни спогодби, подготвяни с помощта на Световната организация за интелектуална собственост (WIPO) и Световната търговска организация (WTO). Освен това Европейският съюз е създал допълнителни закони, целящи постигане на по-ефективна защита на интелектуалната собственост.
* ''Патентите'' – от най-голяма важност за тях са 2 спогодби: Мюнхенската – даваща възможност патентите да бъдат получени с обикновена молба до Европейската патентна служба; Люксембургската – целяща еднакъв ефект върху европейските патенти навсякъде в Европейската общност.
* ''Авторските права'' – по-важните международни актове в областта са: Бернска конвенция за закрила на литературните и художествени произведения (1886); Универсална конвенция за авторското право (1952); Римска конвенция за закрила на артистите – изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващи организации (1961); Женевска конвенция за закрила на продуцентите на звукозаписи срещу неразрешено използване на техните записи (1971); Договор за международна регистрация на аудиовизуални произведения (1989); Конвенция за създаване на световна организация за интелектуалната собственост (1967).
 
=== Критика ===
Някои критици на интелектуалната собственост, като например тези от движението за свободна култура, посочват, че интелектуалния монопол представлява опасност за здравето (в случая на фармацевтичните патенти), пречи на напредъка, и обслужва тесни интереси в ущърб на мнозинството <ref>http://globalizationandhealth.biomedcentral.com/articles/10.1186/1744-8603-3-4</ref><ref>https://www.youtube.com/watch?v=d0chez_Jf5A</ref> . Широко разпространено е и мнението, че общественият интерес е ощетен от все по-експанзивното разширение на интелектуалния монопол под формата на авторски права, софтуерни патенти и патентовано "ноу хау". Много учени и инженери изразяват загриженост, че така наречените патентни гъсталаци<ref>[[:en:Patent_thicket|https://en.wikipedia.org/wiki/Patent_thicket]]</ref> подкопават технологично развитие, дори във високотехнологичните области като нанотехнологиите<ref>http://www.nature.com/nature/journal/v491/n7425/full/491519a.html</ref><ref>http://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1748013213000388</ref><ref>http://arstechnica.com/science/2012/11/stallmans-got-company-researcher-wants-nanotech-patent-moratorium/</ref>.
 
=== България ===
Нормативните актове в България са съобразени с изискванията на международните норми, най-важните от които са Конституцията на Република България и Закона за авторско право и сродните му права (ЗАПСП).
 
Анонимен потребител