Църногорски манастир: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 28:
 
В манастира е запазен надпис от [[1814]] година, в който се споменава [[кърджалии|кърджалийския]] главатар [[Кара Фейзи]]. Стенописите от края на XIX век са интересни с рисунките на местни ктитори, в които е предадена детайлно брезнишката носия от това време.<ref>Нешев, Георги. Български манастири през вековете, София 2006, с. 70</ref>
 
Днешният манастир е изграден в началото на ХІХ век над стара, разрушена до основи църква. Манастирът има по-ранна история, свързана с развалините на стар средновековен манастир “Св. Св. Козма и Дамян”  в подножието на връх “Китка”. Манастирът, според преданието, съществувал още от Второто българско царство, от времето на Асеневци. Бил един от оцелелите след нашествието на турците  и бил културен и търговски център на българите от няколко съседни околии – Софийско, Радомирско, Пернишко, Брезнишко и Трънско. Когато бил основан Пиротският панаир, тамошните турци не могли да търпят такова съперничество и предизвикали кървав конфликт в деня на храмовия празник на манастира. Сред посечените бил и присъстващият там софийски митрополит, който издъхнал във “Владишка планина”. След тази случка манастирът бил ограбен и разрушен. И днес личат следи от основите му.
 
Към 1819 година бил основан сегашният манастир, на около половин час път северно от старото му място, в една низина, край извор. Сегашният манастирски комплекс се състои от жилищна сграда и манастирска църква.  Жилищната сграда, разположена Г-образно, представлява двуетажна постройка с дървени стълби и чардак.
 
Според надписа на западната страна, манастирската църква е изградена в началото на ХІХ век и има два строителни периода. От първия църквата еднопространствена, едноапсидна, псевдотриконхална сграда с полуцилиндрично сводово покритие. По-късно на запад е построен полукръгъл притвор. Своеобразната овална форма на притвора е самобитна българска и се среща още при църквите в с. Пенкьовци и с. Конска.
 
Манастирската църква е обявена за архитектурен паметник. Живописта по стените е нанасяна три пъти, като последното е от 1886 г. Образите са изпълнени в така наречения народен стил от образописеца Георги Попалексов.
 
Ктитори на манастира били поп Здравко и поп Игнат от с. Бегуновци. За да получат разрешение за възстановяване на манастира, подарили на Кара Феиз два угоени бивола, заедно с юларите и чуловете им. За построяване на манастира са били събирани помощи от околното население.
 
Основоположниците оставили за своето благородно дело приписка, залепена върху задната корица на едно “Софроние” – първата старопечатна, на новобългарски език книга.
 
Ктиторът на църквата деда Алекса, е нарисуван в цял ръст от южната страна на църквата.
 
Извън манастира, в западна посока, са били манастирските кошари, овчарници и плевници. През турско имуществото му било значително. Както е разказвал дядо Алекса Витанов от Кошарево / р.1877/, през турско манастирът имал 1200 декара ниви и ливади, 800 овце с по десетина овчари и чираци, 60 говеда, добивал е 1500 кръстници жито, имал е собствена мандра. Всяка година на храмовия празник / 14 ноември по ст. ст./ - “Св. Врач” – ставал нощен пазар.
 
Днес манастирът се обитава от монаси и е действащ. Извършват възстановителни и укрепителни ремонтни дейности.
 
== Състояние на манастира след 1989 година ==