Гусла: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Гусла|Гусла (пояснение)}}
[[Image:Serbian Gusle.jpg|right|thumb|150px|Сръбска гусла]]
'''Гуслата''' е [[музикален инструмент]] от групата на струнните инструменти. Тя е с една [[струна]], на която се свири с [[лък (музика)|лък]]. Изработва се изцяло от [[дървесина|дърво]], а формата ѝ е крушовидна, но с дълъг и тънък [[гриф]]. Опъната животинска кожа служи вместо резонаторна дъска. Струната представлява сноп от здраво усукани косми от [[кон]]ска опашка.<ref>Кратка българска енциклопедия, том 2, Издателство на БАН, София, 1964 г.</ref> Главата на този инструмент се отличава с богата художествена украса, най-често изобразяваща кон, овен или птича глава.
Гуслата има [[Славяни|старославянски]] произход. Миниатюри от края на [[8 век|8.]] или началото на [[9 век|9. век]] доказват, че в онези времена на гусла се е свирело, като инструментът се е държал, както и днес, изправен и опрян на коляното. Археологически находки на гусли са правени на територията на [[Полша]] и датирани към [[12 век|12. век]].<ref>[http://www.liternet.bg/publish/akaloianov/stb/poetyt.htm ''„Поетът - ключ към тайната на вселената“'', Анчо Калоянов], liternet.bg</ref> Много писмени и фолклорни извори дават сведения за използването на гуслата по българските земи. Може би, през Xв е била най-разпространена в народните изпълнения, самия Презвитер Козма споменава гуслата, като използван инструмент в "Слово против богомилската ерес": "Не са християни и ония, които с гусли и игри и с бесовски песни пият вино, вярват в срещи, в сънища, и в какви още не учения на сатаната"
През средновековието в резбарското изкуство на Балканите, наред с църковните сюжети се явяват и светски. На две врати от Слепчанския манастир "Св. Иван Продром" в Битоля от XVв. наред с изобразените светии и животни, са издялани образите на гуслар и музикант на уд в момент на свирене. Гусларят е представен по широко популярни форма и начин на свирене в българските земи. Неопровержимо доказателство за разпространението на инструмента в България е запазена гусла съхранянвана в Националния Етнографския музей в София, на шийката на която има надпис с годината на изработка и името майстора ( 1891 (майстор) Стой). Гуслата се приема, като предшественик на гъдулката.
В Банско инструмента се нарича "виула" от "виулица", т.е. оплаквачка.
Днес този инструмант е изчезнал напълно по цялия Балкански полуостров. Отпадането му от народната практика, вероятно се дължи ограничени звукови характеристики и звукови качества. Във времето гуслата е била изместена от гъдулката, която със своя добре оформен акустичен център и богат звук бързо се разпространява на Балканите.
Вижте също ==
* [[Гъдулка]] — с която по форма и начин на свирене гуслата много си прилича
| |||