Камено поле: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 11x нов ред, 7x тире-числа, 5x кавички, 2x тире, 2x точка, 48 интервала, запетая (ползвайки Advisor) |
|||
Ред 12:
== География ==
Село Камено поле се намира в Предбалкана на [[Северозападна]] [[България]]. То е разположено точно по средата между [[Червен бряг]] и [[Мездра]]. Добивът на мед и желязна руда е характерен за скалисти места като това селище. През него минава река [[Ръчене]], образувала много лечебни карстови извори. В Камено поле има уникални пещери, а към северния му край са затрупани много тракийски могили, и до днес обект на иманярски нашествия. В близост до селото има скални образувания, обявени за природни забележителности.
Според някои учени
През селището минава красивата река Ръчене, която по пътя си образува много проломи и живописни образувания. Богатата природа на Камено поле има своите 3500 вида билки и стотиците квадратни метри борови гори. Във всеки дом се пазят вековните традиции и се поддържа пламъка на патриотизма от времето на османската власт. Всеки празник се чества с пищна трапеза край огъня и дълго вито хоро на площада, а специално се празнуват [[3 март]], денят на Българското Освобождение и [[6 септември]], [[Съединението]] на [[България]]. По [[Коледа]] обикалят селото коледарите, а на [[Еньовден]] се изпълняват по залез слънце обреди за здраве и плодородие. Камено поле се слави с пъстрите си носии, многобройните си танци и специфичните си песни.
Всяка година жителите излизат на нивата от най-ранна пролет и садят своите култури, за да бъде зимата им спокойна. Малката [[библиотека]] в училището е средище за размяна на литература и писмени произведения. Жителите много я ценят.
По старата документация е остановено, че училището е построено през заветната [[1835]] г., а новата
== История ==
=== Преисторически период ===
Днешното население на Камено поле е предимно българско и неговият диалектен говор се отличава от тези на съседните села. По време на османската власт тук не са живели турци, тъй като селото е било войнуганско и имало известни привилилегии. Благоприятните географски и климатични условия са дали възможност на праисторическия човек да се засели в района на Камено поле още в най-далечни времена. Първите останки от човешки обиталища намираме върху терасите и скалните навеси в поречието на р. Ръчене. Дъждовете и временните потоци от топенето на снеговете са образували по тези места свлачища. Водата размива и отнася почвата и дава възможност за разкриване на различни останки от живота на праисторическия човек – главно кремъчни ядра, микролитни брадви, резци, еденични и двойни стъргалки, остриета с различна форма и профили.
По техниката на изработката на някои характерни белези във формите кремъчните оръдия от района на Камено поле могат да бъдат отнесени към Мустерската и Мадленската култури, отговарящи на средният и късния палеолит. Намерените тук изделия от кремък представляват научен интерес – още повече, че те могат да се свържат с известните находища от палеолита в близките райони. Това са пещерите Самуилица при с. Кунино, пещерата Пещ при с. Старо село, пещерата Темната дупка до с. Карлуково и пещерата Пешкето край с. Лиляче. Тези палеолитни находища са важно доказателство за обитаването на този край от първобитният човек преди повече от 40 000 г. Човекът ловец от старокаменната епоха е кръстосвал тези места, богати на гори и разнообразен дивеч.
▲Днешното население на Камено поле е предимно българско и неговият диалектен говор се отличава от тези на съседните села. По време на османската власт тук не са живели турци, тъй като селото е било войнуганско и имало известни привилилегии. Благоприятните географски и климатични условия са дали възможност на праисторическия човек да се засели в района на Камено поле още в най-далечни времена. Първите останки от човешки обиталища намираме върху терасите и скалните навеси в поречието на р. Ръчене. Дъждовете и временните потоци от топенето на снеговете са образували по тези места свлачища. Водата размива и отнася почвата и дава възможност за разкриване на различни останки от живота на праисторическия човек – главно кремъчни ядра, микролитни брадви, резци, еденични и двойни стъргалки, остриета с различна форма и профили.
След края на мезолитната епоха (12 000
▲По техниката на изработката на някои характерни белези във формите кремъчните оръдия от района на Камено поле могат да бъдат отнесени към Мустерската и Мадленската култури, отговарящи на средният и късния палеолит. Намерените тук изделия от кремък представляват научен интерес – още повече, че те могат да се свържат с известните находища от палеолита в близките райони. Това са пещерите Самуилица при с. Кунино, пещерата Пещ при с. Старо село, пещерата Темната дупка до с. Карлуково и пещерата Пешкето край с. Лиляче. Тези палеолитни находища са важно доказателство за обитаването на този край от първобитният човек преди повече от 40 000 г. Човекът ловец от старокаменната епоха е кръстосвал тези места, богати на гори и разнообразен дивеч.
В землището на Камено поле са разкрити три селища от неолитната епоха. Останките на първото селище се намират в м. Челковица, на 4 км. североизточно от селото. Местността представлява полегат слънчев склон с плодородна и лесно обработваема почва, а наблизо има голям извор. Селището обхваща площ около 20 декара. При оран с машини на повърхността се изравят късове от глинени съдове, опожарена мазилка от жилища, кремъчни, костени и каменни оръдия на труда. Върху опожарената глинена мазилка има отпечатъци от колове и пръти, показващи, че жилищата са имали дървена конструкция. Събраните на повърхността находки определят селището в м. Челковица от средния неолит-петото хилядолетие пр. н. е.
▲След края на мезолитната епоха (12 000 - 8 000 г. пр. н. е.) настъпили важни икономически и обществени промени. Племената населяващи този край, започнали да водят уседнал живот, да опитомяват животни, да обработват земята и засаждат семена. Създава се първото произвеждащо стопанство, поставя се началото на първите земеделски култури. От скитник ловец и събирач на диви плодове, първобитният човек се превръща постепенно в земеделец и скотовъдец. Започва новокаменната епоха, известна още с името неолит.
Останки от друго селище от неолитната епоха са проучени в м. Селището на 3 км. южно от днешното село. Местнотта е полегат склон, обърнат на юг, а наблизо са изворите Въбел, Кошето и Стублата. След оран на повърхността се очертават десетки петна от останки на опожарени жилища. Намират се късове глинена мазилка от жилища, хромелни камъни, използвани за ръчна мелница, части от глинени съдове и голям брой кремъчни и каменни оръдия на труда. Сред кремъчните оръдия преобладават ножове, резци за сърпове и различни видове стъргалки. Каменните оръдия са чукалки, брадви, тесли и длета.
▲В землището на Камено поле са разкрити три селища от неолитната епоха. Останките на първото селище се намират в м. Челковица, на 4 км. североизточно от селото. Местността представлява полегат слънчев склон с плодородна и лесно обработваема почва, а наблизо има голям извор. Селището обхваща площ около 20 декара. При оран с машини на повърхността се изравят късове от глинени съдове, опожарена мазилка от жилища, кремъчни, костени и каменни оръдия на труда. Върху опожарената глинена мазилка има отпечатъци от колове и пръти, показващи, че жилищата са имали дървена конструкция. Събраните на повърхността находки определят селището в м. Челковица от средния неолит-петото хилядолетие пр. н. е.
Прави впечатление, че останките на това селище заемат доста голяма площ – повече от 30 декара. Жилищата са били разположени в редици от изток на запад на разстояние 10
▲Останки от друго селище от неолитната епоха са проучени в м. Селището на 3 км. южно от днешното село. Местнотта е полегат склон, обърнат на юг, а наблизо са изворите Въбел, Кошето и Стублата. След оран на повърхността се очертават десетки петна от останки на опожарени жилища. Намират се късове глинена мазилка от жилища, хромелни камъни, използвани за ръчна мелница, части от глинени съдове и голям брой кремъчни и каменни оръдия на труда. Сред кремъчните оръдия преобладават ножове, резци за сърпове и различни видове стъргалки. Каменните оръдия са чукалки, брадви, тесли и длета.
На 2 км. източно оттук са останките на трето селище от тази епоха. Местността се нарича Осен и представлява малка падина с извор и поток. Върху слънчевия склон северно от извора при оран се намират различни находки
▲Прави впечатление, че останките на това селище заемат доста голяма площ – повече от 30 декара. Жилищата са били разположени в редици от изток на запад на разстояние 10-20 м. едно от друго. Конструкцията им е била от дървета със стени от плет, измазани отвътре и отвън с дебел слой глина, примесена с плява. Намират се много кости от диви и опитомени животни: тур, елен, сърна, глиган, домашно говедо, овца, свиня и куче. Това показва, че обитателите на селището са били изкусни ловци и добри животновъди. Ръчните мелнички, остатъците от овъглено зърно и най вече опитоменото говедо са свидетелство, че тези праисторически заселници са имали развито примитивно земеделие и са използвали тегловната сила на добитъка. Селището е загинало от стихиен пожар и жителите му са го напуснали завинаги. Археологическите материали го датират от епохата на средния неолит – петото хилядолетие пр. н. е.
През втория период на каменно. медната епоха, наричана халколит, праисторическите обитататели в нашия край избирали за селища естествено защитени и трудно достъпни височини, които са близо до реки и извори. От същия тип е халколитното селище в м. Голям Целгов, което се намира на 1 км. североизточно от Камено поле. Тук р. Ръчене прави голям завой и огражда от три страни една висока скалиста тераса, наречена Чукат. Терасата има дължина 80 м. и ширина 30 м. Отгоре върху равната площ са напластяванията на халколитното селище. На много места тук се намират хромелни камъни, части от глинени съдове, кремъчни и каменни оръдия на труда. Глинените съдове са украсени с врязани геометрични орнаменти, а други са рисувани с графит, една декоративна техника, характерна за каменно-медната епоха. Характерни са биконичните форми с две хоризонтални или вертикални дръжки. Оръдията на труда са представени от кремъчни ножове и стъргалки, от каменни брадви, тесли, длета и пробити бойни чукове.
▲На 2 км. източно оттук са останките на трето селище от тази епоха. Местността се нарича Осен и представлява малка падина с извор и поток. Върху слънчевия склон северно от извора при оран се намират различни находки , които показват, че това селище е обитавано от праисторическия човек през стария и през средния неолит-края на шестото и петото хилядолетие пр. н. е.
▲През втория период на каменно. медната епоха, наричана халколит, праисторическите обитататели в нашия край избирали за селища естествено защитени и трудно достъпни височини, които са близо до реки и извори. От същия тип е халколитното селище в м. Голям Целгов, което се намира на 1 км. североизточно от Камено поле. Тук р. Ръчене прави голям завой и огражда от три страни една висока скалиста тераса, наречена Чукат. Терасата има дължина 80 м. и ширина 30 м. Отгоре върху равната площ са напластяванията на халколитното селище. На много места тук се намират хромелни камъни, части от глинени съдове, кремъчни и каменни оръдия на труда. Глинените съдове са украсени с врязани геометрични орнаменти, а други са рисувани с графит, една декоративна техника, характерна за каменно-медната епоха. Характерни са биконичните форми с две хоризонтални или вертикални дръжки. Оръдията на труда са представени от кремъчни ножове и стъргалки, от каменни брадви, тесли, длета и пробити бойни чукове.
Археологическите находки от м. Голям Целгов определят селището от края на каменно-медната епоха, която за западната половина на България е известна с името култура Криводол. Подобни по форма оръдия на труда и глинени съдове са разкрити вече в голям брой селища от Северозападна България и Софийско поле, разположени на естесвено защитени височини и обитавани през четвъртото хилядолетие пр. н. е.
=== Тракийски период ===
През желязната епоха-първото хилядолетие пр. н. е., околностите на Камено поле са обитавани от траките. Богати останки от интересни тракийски селища са разкрити на няколко места. Най близко до Камено поле е тракийското селище над извора Краловец в м. Кралова поляна, където днес са оборите Земеделската кооперация. При изкопни работи тук са намерени останки от жилища, битови предмети, железни върхове за копия и глинени съдове, които определят селището от ранно-желязната епоха (осми-шести в. пр. н. е.). В югозападния край на Кралова поляна се издигат четири тракийски надгробни могили. В момента разкопани и разграбени от иманяри.
На 5 км. източно от Камено поле на граница със с. Кунино, в местноста Могилките, има останки от друго тракийско селище и могилен некропол. Тук са намерени бронзови украси за оглавник на кон, бронзова двупримчества фибула, множество златни накити и предмети датиращи от шести век пр. н. е.
▲През желязната епоха-първото хилядолетие пр. н. е., околностите на Камено поле са обитавани от траките. Богати останки от интересни тракийски селища са разкрити на няколко места. Най близко до Камено поле е тракийското селище над извора Краловец в м. Кралова поляна, където днес са оборите Земеделската кооперация. При изкопни работи тук са намерени останки от жилища, битови предмети, железни върхове за копия и глинени съдове, които определят селището от ранно-желязната епоха (осми-шести в. пр. н. е.). В югозападния край на Кралова поляна се издигат четири тракийски надгробни могили. В момента разкопани и разграбени от иманяри.
Местноста Осен, за която стана дума по горе, е обитавана продължително време и от траките. На една обширна площ около извора Осенска стубла, от двете страни на Осенски дол и на юг до м. Ръженик се намират останки от голямо тракийско селище. Разкритата керамика и битови предмети показват, че селището е съществувало през цялото първо хилядолетие пр. н. е. и през римската епоха-от първи до към четвърти век от н. е.
▲На 5 км. източно от Камено поле на граница със с. Кунино, в местноста Могилките, има останки от друго тракийско селище и могилен некропол. Тук са намерени бронзови украси за оглавник на кон, бронзова двупримчества фибула, множество златни накити и предмети датиращи от шести век пр. н. е.
Преди години тук имаше малка надгробна могила, която беше разорана. Под могилния насип е открито тракийско погребение с трупоизгаряне. От погребалните дарове е запазена само една бронзова дъговидна фибула и бронзова вотивна брадвичка с украсена пета. Брадвички с подобна форма и украса са изключителна рядкост и винаги предизвикват оправдан научен интерес. Брадвичката от погребението в м. Осен е пробита в средата, което показва, че тя е носена като амулет. На двата свободни края са представени животински глави, които са третирани в характерния за траките ходожествен стил. Находките датират погребението от шести век пр. н. е.
▲Местноста Осен, за която стана дума по горе, е обитавана продължително време и от траките. На една обширна площ около извора Осенска стубла, от двете страни на Осенски дол и на юг до м. Ръженик се намират останки от голямо тракийско селище. Разкритата керамика и битови предмети показват, че селището е съществувало през цялото първо хилядолетие пр. н. е. и през римската епоха-от първи до към четвърти век от н. е.
Също в м. Осен е открито тракийско погребение от края на желязната епоха-първи век пр. н. е. Погребението е с трупоизгаряне и от него е запазена горната част от железен двуосър меч и тракийска желязна юзда на лостове с двуделен зъблец. Юздата има интересно устройство и ни предлага един рядко срещан вариант на този тип юзди, при който вместо осморки за окачване ремъците на оглавника са изработени железни куки.
▲Преди години тук имаше малка надгробна могила, която беше разорана. Под могилния насип е открито тракийско погребение с трупоизгаряне. От погребалните дарове е запазена само една бронзова дъговидна фибула и бронзова вотивна брадвичка с украсена пета. Брадвички с подобна форма и украса са изключителна рядкост и винаги предизвикват оправдан научен интерес. Брадвичката от погребението в м. Осен е пробита в средата, което показва, че тя е носена като амулет. На двата свободни края са представени животински глави, които са третирани в характерния за траките ходожествен стил. Находките датират погребението от шести век пр. н. е.
▲Също в м. Осен е открито тракийско погребение от края на желязната епоха-първи век пр. н. е. Погребението е с трупоизгаряне и от него е запазена горната част от железен двуосър меч и тракийска желязна юзда на лостове с двуделен зъблец. Юздата има интересно устройство и ни предлага един рядко срещан вариант на този тип юзди, при който вместо осморки за окачване ремъците на оглавника са изработени железни куки.
След продължителна, почти двувековна съпротива, Тракия и Мизия паднали окончателно под римска власт в 46 г. на н. е. Настаняването на римляните на Балканския полуостров довело до сложни икономически, социални и културни промени. Завоевателите унищожили тракийската военно-племенна аристокрация в провинция Мизия, а народните маси били подчинени на волята и закона на поробителите. Постепенно на Балканите се разпространява римската култура, която оказва силно влияние на тракийския етнос в продължение на четири столетия.
За тези изключително драматични събития, станали в тракийските земи преди 2000 г., историята разполага с оскъдни данни. Поради това всяка историческа находка от този период има важно историческо значение. В този смисъл може да бъде разгледана и находката от сребърни монети, намерена случайно от Цвятко В. Опчов през 1952 г. източно от Камено поле.
▲=== Римски период ===
Находката съдържа сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми, сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие. Монетите са от втори и първи в. пн. е. и по всичко изглежда са били съкровище на богат тракиец в м. Осен. Върху лицевата страна на монетите, в средата на македонски щит, е изобразена главата на богиня Артемида. На обратната страна на монетите е представен кривакът на Херкулес, когото македонците почитали като свой митически родоначалник. Над кривака и под кривака има надпис на старогръцки –
▲След продължителна, почти двувековна съпротива, Тракия и Мизия паднали окончателно под римска власт в 46 г. на н. е. Настаняването на римляните на Балканския полуостров довело до сложни икономически, социални и културни промени. Завоевателите унищожили тракийската военно-племенна аристокрация в провинция Мизия, а народните маси били подчинени на волята и закона на поробителите. Постепенно на Балканите се разпространява римската култура, която оказва силно влияние на тракийския етнос в продължение на четири столетия.
▲За тези изключително драматични събития, станали в тракийските земи преди 2000 г., историята разполага с оскъдни данни. Поради това всяка историческа находка от този период има важно историческо значение. В този смисъл може да бъде разгледана и находката от сребърни монети, намерена случайно от Цвятко В. Опчов през 1952 г. източно от Камено поле.
▲Находката съдържа сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми, сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие. Монетите са от втори и първи в. пн. е. и по всичко изглежда са били съкровище на богат тракиец в м. Осен. Върху лицевата страна на монетите, в средата на македонски щит, е изобразена главата на богиня Артемида. На обратната страна на монетите е представен кривакът на Херкулес, когото македонците почитали като свой митически родоначалник. Над кривака и под кривака има надпис на старогръцки – "Македонон протес" (Първа македонска област).
Този вид монети са сечени след ликвидиране на македонската самостоятелност от Рим (втори век пр. н. е.). Заравянето на тези монети в земята е свързано с бедствие или събитие в края на първи век пр. н. е. , когато римляните нападнали земите на траките. Притежателят на монетите не имал възможност да ги вземе обратно (вероятно убит) и те останали в земята до наши дни.
Въпреки всичко това животът в тракийското селище в м. Осен продължил и по време на римското господсво. Това се потвърждава и от многобройните находки, намерени тук при полска работа: върхове на копия и стрели от желязо, римски тухли и покривен материал, глинени съдове и много монети с образите на римски императори от първи до четвърти век на н. е. Намерени са и няколко плочи с латински надпис. Върху каменна плоча от третия век е запазено името на римския войник Муциан у името на тракиеца Дуразис.
На 4 км. източно от Камено поле, на скалистата височина Камарата, има останки от римско укрепление. На повърхността се виждат основи на крепостни стени, зидани от ломени камъни и хоросанова спойка. Намират се отломъци от римски тухли и керамика, върхове за стрели и много монети. Едни бъдещи разкопки ще ни дадат по-добра престава за плана на тази крепост и нейната по точна хронология. ▼
▲На 4 км. източно от Камено поле, на скалистата височина Камарата, има останки от римско укрепление. На повърхността се виждат основи на крепостни стени, зидани от ломени камъни и хоросанова спойка. Намират се отломъци от римски тухли и керамика, върхове за стрели и много монети. Едни бъдещи разкопки ще ни дадат по-добра престава за плана на тази крепост и нейната по точна хронология.
=== Период на първата и втората Българска държава === ▼
Населението на античните селища при Камено поле преживяха нашествията на варварските племена, които се зареждат едно след друго от средата на третия до края на шестия век. През шестия и седмия век по нашите земи се настаняват завинаги славяни и прабългари. В 681 г. славяни, прабългари и оцелелите през вековете траки създават българската държава и народност. Събраните археологически материали сочат определено, че днешното с. Камено поле е основано по време на първата българска държава.
Първоначално селото се е намирало източно от средновековната (Пустата) църква. На това място и сега се разкриват останки от жилища, битов инвентар и керамика, характерни за периода от осми до единадесети век. В един гроб от същата местност са намерени обеца и пръстени от бронз, които датират от същото време. Наблизо е открит втори гроб от християнско погребение, а върху скелета е намерен бронзов кръст енколпион.
Тази находка заслужава повече внимание поради изключителната рядкост на този вид кръстове по нашите земи. Най старите кръстове енколпиони се отнасят към шести век и тяхната родина е Палестина. Кръста от Камено поле е съставен от две кухи половинки, в които са поставяни части от мощи и поради това той е носен от вярващите на шията, като реликварий. В българските земи тези кръстове са пренесени първоначално от поклоници, но по късно са работени у нас, като е запазена първоначалната им форма и украса. Едната страна на нашия кръст енколпион е заета от сцената с разпятието, а обратната от Богородица оранта, Поради характерните си белези и представянето на един по-късен иконографски тип, кръстът енколпион от Камено поле може да бъде отнесен към началото на единадесети век.
По всичко изглежда, че след годините на византийското иго раннобългарското село Камено поле е преживяло трагични събития. Основание за такова предположение ни дават не само следите от разрушения и пожари в селището, но също така и една голяма находка от византийски корубести медни монети, намерени случайно в м. Бързо поле, на 2 км. източно от селото. Монетите са сечени по времето на императорите Исак втори Ангел (1185
Камено поле остава на старото си место и по време на Втората българска държава (1186-1393 г.). През този период то се изявява като богата средновековно селища, като административен и духовен център на целия район. Това личи много добре от останките на големи и солидни жилища в старото селище. И днес около Пустата църква се разкриват основи на каменни постройки, разположени в определен ред на широка площ. В развалините на жилищата се изравя средновековна покъщнина, монети и други материали, датиращи от периода дванадесети-четиринадесети век. ▼
▲Камено поле остава на старото си место и по време на Втората българска държава (1186
Бележит паметник на българското средновековие е и запазената до наши дни средновековна църква, известна сред местните жители с името "Пустата черкова". Отвън тя е интересна каменна сграда с доста изпъкнала полукръгла апсида от източната страна. Покрита е с равен двустрех покрив от каменни плочи, които лягат без [[корниз]] направо на стените. Изградена е от дялани пясъчници и варовици, споени с хоросан, като на места е употребен бигор. Стените имат дебелина около метър. Входът на църквата е от запад, а на южната стена има малък правоъгълен прозорец. Вътрешността е преградена по средата с една стена и врата, които отделят притвора от наоса. И двете части на църквата са покрити с полуцилиндричен свод от бигор, който ляга направо на северната и южната стена.▼
▲Бележит паметник на българското средновековие е и запазената до наши дни средновековна църква, известна сред местните жители с името
В първите години след османското робство в църквата е имало запазени стенописи, но днес те съвсем са изчезнали поради недобро стопанистване и вандалски набези на иманяри. През 1932 г. академик Кръстю Миятев посещава църквата при с. Камено поле и все още намира остатъци от стенописите, въз основа на които се прави и нейната датировка. Строежът и стенописите на тази църква сочат определено към 14 век. Това личи от богатата колоритна гама, където преобладава синьо, малиново, охрово, бяло и зелено-цветове, типични за тогаващните художествени школи. Начина на моделиране образите, реализмът в предаване формите на планините и предметите могат да намерят успоредници само между стенописите от средата на втората половина на 14 век у нас. ▼
▲В първите години след османското робство в църквата е имало запазени стенописи, но днес те съвсем са изчезнали поради недобро стопанистване и вандалски набези на иманяри. През 1932 г. академик Кръстю Миятев посещава църквата при с. Камено поле и все още намира остатъци от стенописите, въз основа на които се прави и нейната датировка. Строежът и стенописите на тази църква сочат определено към 14 век. Това личи от богатата колоритна гама, където преобладава синьо, малиново, охрово, бяло и зелено-цветове, типични за тогаващните художествени школи. Начина на моделиране образите, реализмът в предаване формите на планините и предметите могат да намерят успоредници само между стенописите от средата на втората половина на 14 век у нас.
Като съдим по грижливия градеж на каменополската църква, по нейните изискано направени художествени стенописи, а също така и по изобразените царски ликове, трябва определено да кажем, че те са дело на големи майстори, които са били в тясна връзка със столичното изкуство на Търново. Това говори за сравнително високото място, което е заемало Камено поле през 14 век, а оттам и за високата култура, интелигентност и материални възможности на неговите жители. ▼
▲Като съдим по грижливия градеж на каменополската църква, по нейните изискано направени художествени стенописи, а също така и по изобразените царски ликове, трябва определено да кажем, че те са дело на големи майстори, които са били в тясна връзка със столичното изкуство на Търново. Това говори за сравнително високото място, което е заемало Камено поле през 14 век, а оттам и за високата култура, интелигентност и материални възможности на неговите жители.
=== Период на османска власт ===
С падането под османска власт в 1396 г. голямото и богато село Камено поле е ограбено и опожарено от нашествениците. От солидните каменни къщи останали само купчини развалини. Оцеляла само средновековната църква, но всичко по-ценно в нея било разграбено. Това са били години на катастрофа за Камено поле, на ужас и отчаяна самозащита. Под угрозата на настъпващия завоевател каменополци изградили укрепление в м. Калето, чийто развалини се намират и днес югоизточно от средновековното селище.
Местността Калето е скалиста тераса на левия бряг на Ръчене, защитена от три страни с отвесни скатове. От север на терасата е направено укреплението. Състои се от дълбок окоп, непосредствено след който идва каменна стена, успоредно на нея следва втори окоп и втора крепостна стена-По всичко личи бързата работа при изграждането на крепостта. Стените са дебели 2 метра, но те са зидани без хоросанова спойка. Несъмнено тук е било последното убежище на каменополци пред завоевателите, след което настъпил краят и победителите сринали стените на крепостта. Тук трябва да отбележим, че това Кале е използвано и много векове преди това време, защото наред със средновековната керамика тук се среща и по стара, но уточняването на неговата хронология може да бъде направено след археологически разкопки.
В османските документи от 15 век са записани две села: Горно Камено поле и Долно Камено поле. Те имат общо 66 домакинства, описани като ленни дялове на няколко владетели. От всичко това може да се предположи, че в първите векове на османската власт една малка част от старите обитатели на селото са продължили да живеят в селището около средновековната църква, а другите са основали ново селище, което нарекли Горно Камено поле. Развалините на Горно Камено поле се намират на 3 км. южно от днешното село в местността Селището южно от останките на селището от средния неолит. Засега все още не може да се каже точно докога е съществувало селището Долно Камено поле, но през 17 и 18 век тук с положителност е имало живот. Средновековната църква е била възстановена и е служела на култовите потребности на населението. Доказателство за последното е обновения иконостас, който съществувал до кърджалийските нападения в края на 18 век. От този иконостас днес са запазени две интересни по стил икони – Христос благославящ и Богородица с Младенеца.
За Горно Камено поле се знае с положителност, че е съществувало в м. Селището до края на 18 век, след което жителите му постепенно го напуснали и се заселили на мястото, където е днес Камено поле. През 1960 г. в м. Селището бе намерена колективна находка от сребърни монети. Те са два вида: едните са сечени в гр. Рагуза и имат дата 1753 г., а другите са турски с последна емисия от 1774 г. Заравянето на тези монети от жител на Горно Камено поле, показва, че селото е нападнато от кърджалийските разбойници. Преди няколко години също в м. Селището бе разкрит християнски гроб, в който са намерени рагузки и турски сръбърни монети от началото на 18 век и един изключително интересен накит от сребро. Накитът представлява наушници, изработени в псевдофилигранна техника и украсени с лалевидни висулки, верижки и инкрустация от червена и синя стъклена паста.
Въпреки оскъдните археологически находки и исторически извори за периода на османската власт ние все пак добиваме представа, че Камено поле е запазило доста много от своите културни традиций от епохата на Втората българска държава. Това се вижда най-добре от няколко надписи и преписки върху стари книги. На първо място трябва да споменем надписите върху един сребърен кръст от Етрополския манастир и върху сребърен тас с дата 1578 г., които се съхраняват в Софийския археологичен музей. От тези надписи узнаваме имената на дарители от Камено поле. От една преписка върху ръкопис от 1609 г. научаваме, че дяк Драгул от Камено поле е писал книги в манастира
Една от причините за запазването на културните и народностни традиций в Камено поле по време на османската власт е относителната привилегированост на населението му. Част от неговите жители били войнугани. В регистър за войнуци с дата 12
Тук изредихме имената на каменополските войнугани, тъй като много от тях са запазени до днес в родовите имена на селото. Може да се види също така и едно по-старо разселване на каменополци в Громошин, Петревене, Радовене, Свищов и Търнава.
През 1874 г. се започва строеж на училищна сграда, която е завършена през1877 г. , когато за първи път в училището постъпили да се учат и момичета.
В каменополското училище идвали и да се учат момчета от съседните села. Така до 1864 г. тук се учи Вельо Данов от с. Комарево, който през 1866
В 1860 г. турската власт настанила в Камено поле двадесетина семейства черкезки и татарски колонисти от Кримския полуостров. Те са запомнени от местното население с лоша слава. Каменополци им построили в м. Черкезкото землянки и къщи, но тези неканени гости вършели пладнешки обири и убийства. Те убили учителя Мило Димитров и нападнали Кузо Келче в дома му, който при отбрана съсякал двама челкези. Каменополката Мина се омъжила за черкезин, поради което народа и съчинил песен: "Мамина Мина, мамина черкезкина. . . . ". След освобождението тези разбойници се изселили завинаги.
=== Период на освободителната война ===
Селото е дало трима опълченци в овободителната война. Това са героите от Шипка: Банко Монов, Иван Йотов и Томо Спасов.
Банко Монов Лаловски е роден в 1847 г., а на 23 години емигрира в Румъния. При обявяване на Освободителната война се записва доброволец в четвърта рота на четвърта опълченска дружина. При отбраната на Шипченския редут е тежко ранен в гърдите и дясната ръка от турски куршуми. Лекуван от руски военни лекари след няколко месеца той отново се сражава при Шейново и с. Тича, където отново е ранен. След освобождението се завърща в Камено поле крайно изтощен от раните и загубената кръв. Живее бедно и се препитава с честен труд. Старите каменополци го помнят висок, кокалест и слаб, с кафяви очи и с дълги мустаци, които винаги нервно подръпвал. Умира в крайна бедност през 1914 г. без да остави наследници.
▲Селото е дало трима опълченци в овободителната война. Това са героите от Шипка: Банко Монов, Иван Йотов и Томо Спасов.
Иван Йотов Евтов е роден през 1853 г. в рода Йотовци, които са дошли някога от село Кунино. Като младеж е убил един турчин, който затварял и измъчвал децата на неплатежоспособните данакоплатци от селото. Избягал в Румъния и няколко години се скитал слуга по чокойските чифлици. От 13 юни 1877 г. до 11 юни 1878 г. е в редовете на четвърта опълченска дружина и храбро се сражава в боевете при Шипка, Шейново и с. Тича. Доживява дълбока старост и умира през 1940 г. сред добри и работливи деца и внуци.
▲Банко Монов Лаловски е роден в 1847 г., а на 23 години емигрира в Румъния. При обявяване на Освободителната война се записва доброволец в четвърта рота на четвърта опълченска дружина. При отбраната на Шипченския редут е тежко ранен в гърдите и дясната ръка от турски куршуми. Лекуван от руски военни лекари след няколко месеца той отново се сражава при Шейново и с. Тича, където отново е ранен. След освобождението се завърща в Камено поле крайно изтощен от раните и загубената кръв. Живее бедно и се препитава с честен труд. Старите каменополци го помнят висок, кокалест и слаб, с кафяви очи и с дълги мустаци, които винаги нервно подръпвал. Умира в крайна бедност през 1914 г. без да остави наследници.
Томо Спасов Иванчов е роден през 1858 г. в рода Джуджовци. Баща му имал много имот, но при обявяването на Освободителната война Томо зарязал всичко и се записва доброволец в пета опълченска дружина. Участва в тежките сражения с турците при с. Уфлани, Казанлък и Стара Загора. На Шипка е ранен от куршум в гърдите. Скоро се оправя от раната и храбро се бие с турците при Шейново, където почти две трети от опълченците на пета дружина са убити. Когато се връща в Камено поле, родителите му били починали, имотът им разграбен, а единственият му брат се изселил в с. Ставерци. Този скромен човек се препитава от труд по чуждите ниви, а на старост като полски пъдар. Умира през 1918 г. и остава син и дъщеря –
▲Иван Йотов Евтов е роден през 1853 г. в рода Йотовци, които са дошли някога от село Кунино. Като младеж е убил един турчин, който затварял и измъчвал децата на неплатежоспособните данакоплатци от селото. Избягал в Румъния и няколко години се скитал слуга по чокойските чифлици. От 13 юни 1877 г. до 11 юни 1878 г. е в редовете на четвърта опълченска дружина и храбро се сражава в боевете при Шипка, Шейново и с. Тича. Доживява дълбока старост и умира през 1940 г. сред добри и работливи деца и внуци.
На 08.11.1877 г. през Камено поле преминават Руските освободители.
▲Томо Спасов Иванчов е роден през 1858 г. в рода Джуджовци. Баща му имал много имот, но при обявяването на Освободителната война Томо зарязал всичко и се записва доброволец в пета опълченска дружина. Участва в тежките сражения с турците при с. Уфлани, Казанлък и Стара Загора. На Шипка е ранен от куршум в гърдите. Скоро се оправя от раната и храбро се бие с турците при Шейново, където почти две трети от опълченците на пета дружина са убити. Когато се връща в Камено поле, родителите му били починали, имотът им разграбен, а единственият му брат се изселил в с. Ставерци. Този скромен човек се препитава от труд по чуждите ниви, а на старост като полски пъдар. Умира през 1918 г. и остава син и дъщеря – Иванчо и Митка.
През 1880 г. излиза закон за административното деление на територията на Княжество България. Закона е приет от Народното събрание на 10.05.1880 г. и утвърден с княжески указ №226 от 25.05.1880 г. на основа чл. 3 от Констутитуцията. Така се премахват дотогавашните губерний и от съществуващите 31 окръзи са образувени 21. По решение на министерският съвет, утвърдено с указ 317 от 26.06.1880 г. окръзите се разделят на 58 околий. С този закон и указите Камено поле става околийски център и една от 58 те околий на страната.
▲На 08.11.1877 г. през Камено поле преминават Руските освободители. Били са един ескадрон кавалерия(„летящия" десантен отряд) от полка на ген. Клод и пристигнали от към селата Горник и Бресте. Руските воини, са водени от храбреца генерал-майор Владимир Клод, ескадрона е включвал гренадири и драгуни, а също и гвардейска конна артилерия с четири оръдия. Преди това, този кавалерийски полк и 1 пехотна бойна дивизия (от историческите анали не се разбира и не личи точно коя) при редута на с.Телиш, след ожесточени боеве са разбили турският военен гарнизон. След тържествено посрещане се отправили за Враца на ускорен ход, по-скоро за Мездра да подсилят донския казак, генерал-майор Николай Степанович Леонов, командир на 2-а Гвардейска кавалерийска бригада от 2-а Гвардейска кавалерийска дивизия, влизаща в състава на Русчушкия (Източен) отряд на Действащата Дунайска Руска Армия, като преградят Искърското дефиле, та Ибрахим паша с неговата войска от Врачанският гарнизон, да не се изтегли и да не успее да се добере до град Орхание. Така спомагат с тази си маневра за предстоящият разгром при село Новачене на Орханийската османска армия-щит на София от към Дунав... Това събитие донесло свободата на Камено поле и от този ден насетне започва неговата нова летопис, наситена с много борби и съзидателен труд.
Каменополската околия е съставена от 35 села с 13 общини, в които живеят 29 371 жители. По това административно деление на 31.12.1880 г. се извършва и първото редовно общо преброяване на населението на страната. Но с един друг закон, утвърден с указ №573 от 28.07.1882 г. се прави ново административно деление на княжеството, като територията му се разделя на 14 окръжия, подразделени на 56 околий. Тогава Камено поле отпада като околия, а Враца става окръжие с околий Бяла Слатина, Оряхово, Орхане и Враца.
▲През 1880 г. излиза закон за административното деление на територията на Княжество България. Закона е приет от Народното събрание на 10.05.1880 г. и утвърден с княжески указ №226 от 25.05.1880 г. на основа чл. 3 от Констутитуцията. Така се премахват дотогавашните губерний и от съществуващите 31 окръзи са образувени 21. По решение на министерският съвет, утвърдено с указ 317 от 26.06.1880 г. окръзите се разделят на 58 околий. С този закон и указите Камено поле става околийски център и една от 58 те околий на страната.
Наскоро в Камено поле бе намерен кръгъл бронзов печат. В средата е гравиран гербът, а наоколо надпис:
▲Каменополската околия е съставена от 35 села с 13 общини, в които живеят 29 371 жители. По това административно деление на 31.12.1880 г. се извършва и първото редовно общо преброяване на населението на страната. Но с един друг закон, утвърден с указ №573 от 28.07.1882 г. се прави ново административно деление на княжеството, като територията му се разделя на 14 окръжия, подразделени на 56 околий. Тогава Камено поле отпада като околия, а Враца става окръжие с околий Бяла Слатина, Оряхово, Орхане и Враца.
▲Наскоро в Камено поле бе намерен кръгъл бронзов печат. В средата е гравиран гербът, а наоколо надпис: "КАМЕНОПОЛСКИИ ОКОЛИЙСКИИ НАЧАЛНИКЪ".
На 15 януари 2007 се провежда референдум за отделяне на селото от Община Роман и присъединяване към [[Община Мездра]][http://news.ibox.bg/news/id_1648064586].
== Религии ==
== Обществени институции ==
== Културни и природни забележителности ==
== Редовни събития ==
[[Събор]]ът на селото е на 22 март. Това е първият за годината събор в северозападна България.
Line 143 ⟶ 133:
== Външни препратки ==
{{Мъниче селища в България}}
{{Община Роман}}
Line 149 ⟶ 138:
[[Категория:Села в област Враца]]
[http://medchurches.livejournal.com/15488.html
Средновековна църква в Камено поле]
|