Камено поле: Разлика между версии

▲Днешното население на Камено поле е предимно българско и неговият диалектен говор се отличава от тези на съседните села. По време на османската власт тук не са живели турци, тъй като селото е било войнуганско и имало известни привилилегии. Благоприятните географски и климатични условия са дали възможност на праисторическия човек да се засели в района на Камено поле още в най-далечни времена. Първите останки от човешки обиталища намираме върху терасите и скалните навеси в поречието на р. Ръчене. Дъждовете и временните потоци от топенето на снеговете са образували по тези места свлачища. Водата размива и отнася почвата и дава възможност за разкриване на различни останки от живота на праисторическия човек – главно кремъчни ядра, микролитни брадви, резци, еденични и двойни стъргалки, остриета с различна форма и профили.

▲По техниката на изработката на някои характерни белези във формите кремъчните оръдия от района на Камено поле могат да бъдат отнесени към Мустерската и Мадленската култури, отговарящи на средният и късния палеолит. Намерените тук изделия от кремък представляват научен интерес – още повече, че те могат да се свържат с известните находища от палеолита в близките райони. Това са пещерите Самуилица при с. Кунино, пещерата Пещ при с. Старо село, пещерата Темната дупка до с. Карлуково и пещерата Пешкето край с. Лиляче. Тези палеолитни находища са важно доказателство за обитаването на този край от първобитният човек преди повече от 40 000 г. Човекът ловец от старокаменната епоха е кръстосвал тези места, богати на гори и разнообразен дивеч.

▲След края на мезолитната епоха (12 000 - 8 000 г. пр. н. е.) настъпили важни икономически и обществени промени. Племената населяващи този край, започнали да водят уседнал живот, да опитомяват животни, да обработват земята и засаждат семена. Създава се първото произвеждащо стопанство, поставя се началото на първите земеделски култури. От скитник ловец и събирач на диви плодове, първобитният човек се превръща постепенно в земеделец и скотовъдец. Започва новокаменната епоха, известна още с името неолит.

▲В землището на Камено поле са разкрити три селища от неолитната епоха. Останките на първото селище се намират в м. Челковица, на 4 км. североизточно от селото. Местността представлява полегат слънчев склон с плодородна и лесно обработваема почва, а наблизо има голям извор. Селището обхваща площ около 20 декара. При оран с машини на повърхността се изравят късове от глинени съдове, опожарена мазилка от жилища, кремъчни, костени и каменни оръдия на труда. Върху опожарената глинена мазилка има отпечатъци от колове и пръти, показващи, че жилищата са имали дървена конструкция. Събраните на повърхността находки определят селището в м. Челковица от средния неолит-петото хилядолетие пр. н. е.

▲Останки от друго селище от неолитната епоха са проучени в м. Селището на 3 км. южно от днешното село. Местнотта е полегат склон, обърнат на юг, а наблизо са изворите Въбел, Кошето и Стублата. След оран на повърхността се очертават десетки петна от останки на опожарени жилища. Намират се късове глинена мазилка от жилища, хромелни камъни, използвани за ръчна мелница, части от глинени съдове и голям брой кремъчни и каменни оръдия на труда. Сред кремъчните оръдия преобладават ножове, резци за сърпове и различни видове стъргалки. Каменните оръдия са чукалки, брадви, тесли и длета.

▲Прави впечатление, че останките на това селище заемат доста голяма площ – повече от 30 декара. Жилищата са били разположени в редици от изток на запад на разстояние 10-20 м. едно от друго. Конструкцията им е била от дървета със стени от плет, измазани отвътре и отвън с дебел слой глина, примесена с плява. Намират се много кости от диви и опитомени животни: тур, елен, сърна, глиган, домашно говедо, овца, свиня и куче. Това показва, че обитателите на селището са били изкусни ловци и добри животновъди. Ръчните мелнички, остатъците от овъглено зърно и най вече опитоменото говедо са свидетелство, че тези праисторически заселници са имали развито примитивно земеделие и са използвали тегловната сила на добитъка. Селището е загинало от стихиен пожар и жителите му са го напуснали завинаги. Археологическите материали го датират от епохата на средния неолит – петото хилядолетие пр. н. е.

▲На 2 км. източно оттук са останките на трето селище от тази епоха. Местността се нарича Осен и представлява малка падина с извор и поток. Върху слънчевия склон северно от извора при оран се намират различни находки , които показват, че това селище е обитавано от праисторическия човек през стария и през средния неолит-края на шестото и петото хилядолетие пр. н. е.

▲През втория период на каменно. медната епоха, наричана халколит, праисторическите обитататели в нашия край избирали за селища естествено защитени и трудно достъпни височини, които са близо до реки и извори. От същия тип е халколитното селище в м. Голям Целгов, което се намира на 1 км. североизточно от Камено поле. Тук р. Ръчене прави голям завой и огражда от три страни една висока скалиста тераса, наречена Чукат. Терасата има дължина 80 м. и ширина 30 м. Отгоре върху равната площ са напластяванията на халколитното селище. На много места тук се намират хромелни камъни, части от глинени съдове, кремъчни и каменни оръдия на труда. Глинените съдове са украсени с врязани геометрични орнаменти, а други са рисувани с графит, една декоративна техника, характерна за каменно-медната епоха. Характерни са биконичните форми с две хоризонтални или вертикални дръжки. Оръдията на труда са представени от кремъчни ножове и стъргалки, от каменни брадви, тесли, длета и пробити бойни чукове.

▲През желязната епоха-първото хилядолетие пр. н. е., околностите на Камено поле са обитавани от траките. Богати останки от интересни тракийски селища са разкрити на няколко места. Най близко до Камено поле е тракийското селище над извора Краловец в м. Кралова поляна, където днес са оборите Земеделската кооперация. При изкопни работи тук са намерени останки от жилища, битови предмети, железни върхове за копия и глинени съдове, които определят селището от ранно-желязната епоха (осми-шести в. пр. н. е.). В югозападния край на Кралова поляна се издигат четири тракийски надгробни могили. В момента разкопани и разграбени от иманяри.

▲На 5 км. източно от Камено поле на граница със с. Кунино, в местноста Могилките, има останки от друго тракийско селище и могилен некропол. Тук са намерени бронзови украси за оглавник на кон, бронзова двупримчества фибула, множество златни накити и предмети датиращи от шести век пр. н. е.

▲Местноста Осен, за която стана дума по горе, е обитавана продължително време и от траките. На една обширна площ около извора Осенска стубла, от двете страни на Осенски дол и на юг до м. Ръженик се намират останки от голямо тракийско селище. Разкритата керамика и битови предмети показват, че селището е съществувало през цялото първо хилядолетие пр. н. е. и през римската епоха-от първи до към четвърти век от н. е.

▲Преди години тук имаше малка надгробна могила, която беше разорана. Под могилния насип е открито тракийско погребение с трупоизгаряне. От погребалните дарове е запазена само една бронзова дъговидна фибула и бронзова вотивна брадвичка с украсена пета. Брадвички с подобна форма и украса са изключителна рядкост и винаги предизвикват оправдан научен интерес. Брадвичката от погребението в м. Осен е пробита в средата, което показва, че тя е носена като амулет. На двата свободни края са представени животински глави, които са третирани в характерния за траките ходожествен стил. Находките датират погребението от шести век пр. н. е.

▲Също в м. Осен е открито тракийско погребение от края на желязната епоха-първи век пр. н. е. Погребението е с трупоизгаряне и от него е запазена горната част от железен двуосър меч и тракийска желязна юзда на лостове с двуделен зъблец. Юздата има интересно устройство и ни предлага един рядко срещан вариант на този тип юзди, при който вместо осморки за окачване ремъците на оглавника са изработени железни куки.

▲=== Римски период ===

▲След продължителна, почти двувековна съпротива, Тракия и Мизия паднали окончателно под римска власт в 46 г. на н. е. Настаняването на римляните на Балканския полуостров довело до сложни икономически, социални и културни промени. Завоевателите унищожили тракийската военно-племенна аристокрация в провинция Мизия, а народните маси били подчинени на волята и закона на поробителите. Постепенно на Балканите се разпространява римската култура, която оказва силно влияние на тракийския етнос в продължение на четири столетия.

▲За тези изключително драматични събития, станали в тракийските земи преди 2000 г., историята разполага с оскъдни данни. Поради това всяка историческа находка от този период има важно историческо значение. В този смисъл може да бъде разгледана и находката от сребърни монети, намерена случайно от Цвятко В. Опчов през 1952 г. източно от Камено поле.

▲Находката съдържа сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми, сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие. Монетите са от втори и първи в. пн. е. и по всичко изглежда са били съкровище на богат тракиец в м. Осен. Върху лицевата страна на монетите, в средата на македонски щит, е изобразена главата на богиня Артемида. На обратната страна на монетите е представен кривакът на Херкулес, когото македонците почитали като свой митически родоначалник. Над кривака и под кривака има надпис на старогръцки – "Македонон протес" (Първа македонска област).

▲Селото е дало трима опълченци в овободителната война. Това са героите от Шипка: Банко Монов, Иван Йотов и Томо Спасов.

▲Банко Монов Лаловски е роден в 1847 г., а на 23 години емигрира в Румъния. При обявяване на Освободителната война се записва доброволец в четвърта рота на четвърта опълченска дружина. При отбраната на Шипченския редут е тежко ранен в гърдите и дясната ръка от турски куршуми. Лекуван от руски военни лекари след няколко месеца той отново се сражава при Шейново и с. Тича, където отново е ранен. След освобождението се завърща в Камено поле крайно изтощен от раните и загубената кръв. Живее бедно и се препитава с честен труд. Старите каменополци го помнят висок, кокалест и слаб, с кафяви очи и с дълги мустаци, които винаги нервно подръпвал. Умира в крайна бедност през 1914 г. без да остави наследници.

▲Иван Йотов Евтов е роден през 1853 г. в рода Йотовци, които са дошли някога от село Кунино. Като младеж е убил един турчин, който затварял и измъчвал децата на неплатежоспособните данакоплатци от селото. Избягал в Румъния и няколко години се скитал слуга по чокойските чифлици. От 13 юни 1877 г. до 11 юни 1878 г. е в редовете на четвърта опълченска дружина и храбро се сражава в боевете при Шипка, Шейново и с. Тича. Доживява дълбока старост и умира през 1940 г. сред добри и работливи деца и внуци.

▲Томо Спасов Иванчов е роден през 1858 г. в рода Джуджовци. Баща му имал много имот, но при обявяването на Освободителната война Томо зарязал всичко и се записва доброволец в пета опълченска дружина. Участва в тежките сражения с турците при с. Уфлани, Казанлък и Стара Загора. На Шипка е ранен от куршум в гърдите. Скоро се оправя от раната и храбро се бие с турците при Шейново, където почти две трети от опълченците на пета дружина са убити. Когато се връща в Камено поле, родителите му били починали, имотът им разграбен, а единственият му брат се изселил в с. Ставерци. Този скромен човек се препитава от труд по чуждите ниви, а на старост като полски пъдар. Умира през 1918 г. и остава син и дъщеря – Иванчо и Митка.

▲На 08.11.1877 г. през Камено поле преминават Руските освободители.  Били са един ескадрон кавалерия(„летящия" десантен отряд) от полка на ген. Клод и пристигнали от към селата Горник и Бресте. Руските воини, са водени от храбреца генерал-майор Владимир Клод, ескадрона е включвал гренадири и драгуни, а също и гвардейска конна артилерия с четири оръдия. Преди това, този кавалерийски полк и 1 пехотна бойна дивизия (от историческите анали не се разбира и не личи точно коя) при редута на с.Телиш, след ожесточени боеве са разбили турският военен гарнизон. След тържествено посрещане се отправили за Враца на ускорен ход, по-скоро за Мездра да подсилят донския казак, генерал-майор Николай Степанович Леонов, командир на 2-а Гвардейска кавалерийска бригада от 2-а Гвардейска кавалерийска дивизия, влизаща в състава на Русчушкия (Източен) отряд на Действащата Дунайска Руска Армия, като преградят Искърското дефиле, та Ибрахим паша с неговата войска от Врачанският гарнизон, да не се изтегли и да не успее да се добере до град Орхание. Така спомагат с тази си маневра за предстоящият разгром при село Новачене на Орханийската османска армия-щит на София от към Дунав... Това събитие донесло свободата на Камено поле и от този ден насетне започва неговата нова летопис, наситена с много борби и съзидателен труд. 

▲През 1880 г. излиза закон за административното деление на територията на Княжество България. Закона е приет от Народното събрание на 10.05.1880 г. и утвърден с княжески указ №226 от 25.05.1880 г. на основа чл. 3 от Констутитуцията. Така се премахват дотогавашните губерний и от съществуващите 31 окръзи са образувени 21. По решение на министерският съвет, утвърдено с указ 317 от 26.06.1880 г. окръзите се разделят на 58 околий. С този закон и указите Камено поле става околийски център и една от 58 те околий на страната.

▲Каменополската околия е съставена от 35 села с 13 общини, в които живеят 29 371 жители. По това административно деление на 31.12.1880 г. се извършва и първото редовно общо преброяване на населението на страната. Но с един друг закон, утвърден с указ №573 от 28.07.1882 г. се прави ново административно деление на княжеството, като територията му се разделя на 14 окръжия, подразделени на 56 околий. Тогава Камено поле отпада като околия, а Враца става окръжие с околий Бяла Слатина, Оряхово, Орхане и Враца.

▲Наскоро в Камено поле бе намерен кръгъл бронзов печат. В средата е гравиран гербът, а наоколо надпис: "КАМЕНОПОЛСКИИ ОКОЛИЙСКИИ НАЧАЛНИКЪ".