Полско въстание (1830 – 1831): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
'''Полското въстание от 1830 – 1831 година''' е конфликт между [[Руската империя]] и свързаното в персонална уния с нея [[Конгресна Полша|Полско кралство]]. Започнало като локален бунт срещу руския управител във [[Варшава]]
Заради датата, на която избухва, въстанието е наричано още „'''Ноемврийско'''“ ({{lang-pl|Powstanie listopadowe}}). Резултатът от него е тежък за поляците в Кралството: отменена е либералната конституция от 1815, а с нея са премахнати редица суверенни полски институции (парламентът, армията, Варшавският университет). На тяхно място е установен авторитарен режим начело с царския наместник [[Иван Паскевич]].<ref name="lerski-listopadowe"/>
== Причини и начало на въстанието (ноември 1830 – януари 1831) ==
== Източници ==▼
<references />▼
Ноемврийското въстание се дължи, от една страна, на стремежа на полските патриоти да възстановят независимата полска държава и, от друга, на стремежа на руския цар [[Николай I (Русия)|Николай I]] да унищожи автономния статут на [[Подялби на Полша|руския дял на Полша]], установен от баща му [[Александър I (Русия)|Александър I]] след победата над [[Наполеон]] и [[Виенски конгрес|Виенския конгрес]]. Още в последните години на Александър I формалният главнокомандващ армията на [[Конгресна Полша|Кралство Полша]] и фактически разпоредител в него – царевият брат [[Константин Павлович]], отказва да се съобразява с конституцията. Заседанията на [[сейм]]а се отлагат многократно, а опозицията е задушавана чрез цензура, тайна полиция и затвор. След възцаряването на Николай нарушенията на конституцията зачестяват. Мнозинството от полския елит е конформистки настроен, но сред по-младите изникват тайни революционни организации.{{hrf|Lerski|1996|77}}
Националистите са насърчени от събитията през юли 1830 година, когато французите прогонват опиталия се да потъпче конституцията им [[Шарл X|последен крал]] от [[Бурбоните]]. Събитията в [[Париж]] предизвикват и опасения, че Николай I ще отмени полската конституция. Опасенията се засилват през ноември, когато властите в Полша разпореждат частична мобилизация насред слуховете, че царят ще прати полските войски да потушават [[Юлската революция|френската революция]]. Заповедта за мобилизация подтиква към действие група патриоти начело с [[подпоручик]] [[Пьотър Висоцки]]. В нощта на 29 срещу 30 ноември те вдигат на оръжие [[кадет]]ите от Варшавското пехотно училище и нападат руския гарнизон и двореца „Белведер“, където резидира [[велик княз|великият княз]] Константин Павлович. И двете атаки се провалят, но дават сигнал за масово надигане на жителите на полската столица. Бунтовниците завземат арсенала и овладяват града. На 3 декември e образувано „Временно правителство“, заменено само два дни по-късно с диктатура на генерал [[Юзеф Хлопицки]].{{hrf|Lerski|1996|391-392}}{{hrf|Davies|2005|233-234}}
▲== Източници ==
▲<references />
[[Категория:Полски въстания]]
| |||