Слънчоглед: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 114:
У нас е пренесен след Освобождението от Русия като декоративно растение и за ядене, а отглеждането му като земеделска култура започва през [[1917]] г. След това за кратък период се превръща в основната маслодайна култура на българското земеделие.
 
По данни на ФАО площта на слънчогледа в света надхвърля 100 млн. дкадекара и той се явява трета по важност маслодайна култура след [[соя]]та и [[рапица]]та. Най-големи производители са [[Китайска народна република|Китайската народна република]], [[Русия]], [[Аржентина]], [[Франция]], [[Украйна]], [[Австралия]] и др. [[България]] също е сред страните с най-висок рейтинг като производител и селекционен център в света.
 
== Систематика и сортове ==
Слънчогледът принадлежи към сем. [[Сложноцветни]] (Compositae), род Helianthus L. От този род са известни над 100 вида, повечето от които са разпространени като диворастящи.
 
Като полски култури се отглеждат само два вида – културният слънчоглед (Helianthus annuus L.) и топинамбурът (в някои райони се нарича ''ерелмаз'') – (Helianthus tuberosus L.). От културния слънчоглед се отглеждат множество вариетети с различно предназначение – за масло, за храна на птици, за семки, декоративен. У нас най-разпространен е ssp. sativus, който се използва за масло. Той е средно ран екотип, чийто вегетационен период най-често протича от средата на [[април]] до средата на [[септември]]. Има високо 1,70 – 1,80 мm неразклонено стъбло. Отглеждат се най-вече [[хибрид (биология)|хетерозисни хибриди]] с тъмносиви до черни панцерни семена с оловен блясък, ивици и кантове.
 
Най-разпространените български хибриди са:
Ред 149:
Слънчогледът е важно [[пчелен мед|медоносно]] растение за България, тъй като той се отглежда на големи площи, а в нектара, получен от 1 декар се съдържат около 20 [[килограм|kg]] захари.
 
Ролята на слънчогледа в българското земеделие е много важна. Поради това, че той е окопна култура, засяването му спомага за правилен сеитбооборот на земеделските култури. Поради това, че е сухоустойчива култура, слънчогледът може и се отглежда на големи площи. Към настоящия момент в България се засяват средно 5 – 6 млн. дкадекара слънчоглед и поради това слънчогледът се явява втората по важност и значение земеделска култура след пшеницата. Стопанското му значение се подсилва и от факта, че международната търговия със слънчогледови семена е една от най-успешните.
 
== Отглеждане на слънчоглед ==
Ред 173:
=== Обработка на почвата ===
Системата включва основна, предсеитбени и вегетационни [[обработка на почвата|обработки на почвата]]. Слънчогледът най-често се отглежда след зърнено-житни със слята повърхност.
* Основна обработка на почвата – предпочита се [[оран]]та, но отлични резултати се получават и при прилагане на [[плоскорез]]на безобръщателна обработка. Подходящата дълбочина е 22 – 25 смcm, а оптимален срок на извършването ѝ е [[август]] – [[септември]]. При лятна дълбока оран се препоръчва едно [[дискуване]] през [[ноември]] за почистването ѝ от самосевки и [[плевел]]и и за подравняване на полето от разори и гребени.
* Предсеитбени обработки – най-често това са 1 – 3 [[култивиране|култивирания]] с [[брануване]], които следва да се съчетаят по време с внасянето на [[Тор (биология)|торове]] и [[хербициди]].
* Вегетационни обработки – прилагат се когато се цели намаляване или изключване на употребата на хербициди. За целта се използват 1 – 2 култивирания с комбиниране на едностранни и двустранни култиваторни лапи. Когато отглеждането на слънчогледа става при поливни условия се прилага и набраздяване на междуредието.
Ред 183:
При оптимално торене на културите в [[сеитбообращение]]то, слънчогледът реагира слабо на [[азотни торове|азотно торене]] и задоволява до голяма степен своите нужди от акумулацията на [[азот]] в по-дълбоките почвени слоеве.
 
При по-бедни почви се налага внасяне на 6 – 8 кг/дкаkg на декар N, като предсеитбено торене. В останалите случаи следва да се предпочита внасянето на азот да става преди основната [[оран]] или предшественикът да бъде оптимално торен с този макроелемент.
 
Най-разпространен е разпръснатият начин на повърхностно торене, след което торът се инкорпорира в [[почва]]та с последващата го обработка. При използване на комбинирани сеялки внасянето на азота става заедно със сеитбата, дълбочинно.
 
==== Торене с фосфор ====
Реакцията на слънчогледа към торене с [[фосфор]] е много добра и се проявява в увеличаване на добива и подобряване на качеството му. Внасянето на фосфора става преди основната оран, а оптималната норма е 8 – 12 кг/дкаkg на декар Р<sub>2</sub>О<sub>5</sub>. Най-разпространеният начин е повърхностно разпръскване на тора с торосеялка.
 
==== Торене с калий ====
Ред 199:
* ''Избор и подготовка на [[семе]]ната''. За сеитба се препоръчва използването на качествен посевен материал от хетерозисни хибриди. Семената следва да са произведени от специализиран семепроизводител, да са изравнени във фракция и да са преминали контрол на Семеконтролна инспекция, което се удостоверява със свидетелство. Преди сеитбата семената се обеззаразяват срещу болести (когато хибридът е чувствителен) и неприятели.
* ''Срок''. Оптималният срок за сеитба на слънчоглед в [[Южна България]] е 25 март – 10 април, а в Северна България е 5 – 20 април. Културата е сравнително толерантна към известно закъсняване със срока на сеитба.
* ''Начин на [[сеитба]]''. Културата се засява на редове, с междуредово разстояние 70 смcm. Оптималната гъстота на посева е 5500 раст./дка на декар за масления слънчоглед и 3500 – 4000 раст./дка на декар за слънчогледа за семки. При използване на вегетационни окопавания в междуредието се препоръчва завишаване на посевната норма до 15%. Дълбочината на сеитба е 7 смcm и може да бъде завишена при по-късен срок на сеитба или продължително засушаване през пролетта.
 
=== Растителна защита ===
Ред 215:
 
=== Борба с неприятелите ===
Слънчогледът се напада от множество вредители, но от най-голяма важност са [[хоботници]]те, появяващи се към поникване на културата. Борбата с тях се извежда чрез третиране на семената с [[инсектицид]] или площно третиране на посева. Борбата със слънчогледовия молец се решава със сеитба единствено на генотипове с панцерен слой на шлюпката. Появата на многоядни неприятели преполагапредполага незабавно третиране на посева с летателна техника с подходящ инсектицид.
 
=== Грижи през вегетацията и прибиране ===
* ''Борба с почвената кора'' може да се наложи при обилни [[валежи]] след сеитбата и преди поникване на културата. Извършва се с лека плевелна брана.
* ''Грижи за опрашването''. Тъй като слънчогледът е кръстосаноопрашващо се растение, липсата на [[пчели]] може значително да намали броя на опрашените цветове, респ. добива на културата. Нормата е 10 – 15 кошера за 100 дкадекара и тази норма следва да се следи за посеви, отдалечени от населени места.
* ''Поливане''. При продължително засушаване [[иригация|напояването]] е практика с висок ефект върху добива. Предпочита се гравитачното напояване (по бразди). Когато културата се засява на поливни площи, всички практики около сеитбата следва да бъдат съобразени с напояването – посока на редовете, наклон и пр. Най-често е достатъчна една поливка с норма 70 м<sup>3</sup>/дкаm³ на декар.
* ''Прибиране''. Извършва се в пълна зрялост, когато влагата в семената е под 12%. Жътвата става със [[комбайн|зърнокомбайни]], приспособени с лифтер за прибиране на слънчоглед.
* ''Съхранение на семената''. Семената от слънчоглед спадат към трудно съхраняващите се. Те са доста [[хигроскопичност|хигроскопични]] и лесно се развалят, поради което следва да се съхраняват само в закрити складове и периодично да се размесват. Най-честата практика е семената да се продават скоро след жътвата на културата.