Успение Богородично (Пловдив): Разлика между версии

| име = Катедрален храм {{Br}}„Света Богородица”

| име-оригинал =

| картинка-описание =

| вид на храма = православна църква

 

За църква „Света Богородица" във Филипопол споменава [[Никита Хониат]]: възобновена през 1189 г. при митрополит Константин Пантехни, тя била ограбена от кръстоносците на [[Трети кръстоносен поход|Третия кръстоносен поход]]. Впоследствие сградата била преиздигната.<ref>Данчева-Василева, А. Пловдив през Средновековието IV-XIV в. С., 2009, 382-383.</ref> Възможно е редом с нея да е имало манастир, защото през 1553 г. пътешественикът Антон Вранчич (1504-1573) чул следното предание: „''[К]огато Пловдив е минал под властта на турците, без намесата на някаква буря или земетресение се появила на самия връх'' [на едното от тепетата на Трихълмието] ''пукнатина и погълнала манастира. И сега там се подава пукнатина и се виждат върховете на потънали стени. Самият манастир е бил посветен на света Дева Мария. Пребиваващите вътре монаси се спасили от гибел.''“<ref>Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 192; Iter Buda Hadrianopolim anno MDLIII exaratum ab Antonio Verantio. Venetiae, 1774, [http://books.google.bg/books?id=-nJUAAAAcAAJ&lpg=PP2&ots=hhBWXl-Sb0&dq=%22Buda%20Hadrianopolim%20anno%201553%20exaratum%22&hl=bg&pg=PR39#v=onepage&q&f=false xxxix-xl].</ref>

 

Храмът продължил да съществува: посетилият Филипопол през 1578 г. [[Стефан Герлах]] го споменава (на второ място след митрополитската църква [[Света Марина (Пловдив)|"Света Марина"]]) под името „Пресветая" (Allerheiligste).<ref>Tagebuch der vonzween Glorwurdigsten Romischen Kaysern Maximiliano und Rudolpho ... Franckfurth am Mayn, 1674, [http://anemi.lib.uoc.gr/metadata/f/1/e/metadata-162-0000029.tkl 516].</ref> Изчезнал днес надпис сочел, че църквата била обновена и зографисана през 1698 г., при митрополит Неофит, със средства на ритора Андроник.<ref>Τσουκαλάς, Γ. Ιστοριογεωγραφική περιγραφή της επαρχίας Φιλιππουπόλεως. Βιέννη της Αυστρίας, 1851, [http://books.google.co.uk/books?id=fQ4rAAAAYAAJ&dq=editions%3Ai8lVWjwsHB8C&pg=PA40#v=onepage&q&f=false 40]; Москова, С. Влияние на чудотворните икони и гравюри от Атон върху някои паметници от пловдивския регион през XIV-XIX век. - В: Солун и Пловдив и тяхното успоредно историческо, културно и обществено развитие, XVIII-XX век. Солун, 2000, 723-724.</ref> До 1825 г. от прихода на черквата се издържали преподавателите в пловдивското Главно гръцко училище.<ref>[[Константин Моравенов|Моравенов, К.]] Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание, подарен на Българското читалище в Цариград 1869. Пловдив, 1984, 146-147.</ref>

 

Към 1844 г. старата църква е съборена и брациговски майстори издигат на нейно място нов, по-голям, изцяло каменен храм.<ref>Бербенлиев, П., Патърчев, В. Брациговските майстори-строители през XVIII и XIX в. С., 1963, 80-81.</ref> За това свидетелства мраморна плочка с български надпис, взидана над северната църковна врата: "почнато съгр. на 25 ап. 1844". Първи ктитори са копривщенските бегликчии [[Вълко Чалъков|Вълко]] и [[Стоян Чалъков|Стоян]] Теодорович Чалъкови. Строежът е завършен вероятно осем години по-късно: "''И като в онова време най-богатите бяха в оная махла, можеха, ако не стига влогът, да съберат спомоществование, както и стана, за доправа на зданието и така се свърши и стана прекрасна черквата на 18[5]2'' [г.]," пише [[Константин Моравенов]].<ref>Моравенов, К. Паметник за пловдивското християнско население. Пловдив, 1984, 147. Дадената от Моравенов дата 1862 е очевидно неправилна.</ref>

 

Църквата „Света Богородица” е исторически свързана с [[Борба за българска църковна независимост|църковно-националната борба]]. „''В седемте градски цръкви по онова време'' [1857 г.] ''се служеше само по гръцки''", разказва [[Йоаким Груев]]. „''[[Фанариоти]]нът Хрисант бе забранил да се чуе по цръквите нито едно „Господи помилуй" по български, дори и в [[Света Петка Стара (Пловдив)|цръква „Св. Петка"]], дето преди неговото дохождане се служеше и по славянски. След отстранението на фанариотина българските дейци, насръдчени от първата си сполука в борбата против него, изявиха желание да се въведе божем в една от градските цръкви богослужение по славянски. Владиката [[Паисий Пловдивски|Паисий]], ако и да съзнаваше справедливостта на това желание, не можеше без съгласието на [[Цариградска патриаршия|патриаршията]] да удовлетвори българите. А патриаршията не даваше ухо на многократните заявления от страна на владиката и на българите. Това нехайство на църковната власт, с чести подигравки с богослужебния славянски език от страна за запалени гръкомани, наежи и изкара из търпение по-пъргавите млади, и [[Пловдивска мъжка гимназия|училището „Св. Кирил и Методий"]] даде повод, за да се постъпи решително. Един ученик от пансионерите ми, по име [[Нешо Попбрайков|Нешо п. Брайков]], бе нагласен да изчете в цръква „Св. Богородица" от [[Деяния на апостолите|апостола]] на славянски; пръв път на 14 ноември той не сполучи, а на 30 ноември'' [1859 г.], ''запазен от другарите си след едно споричквание с гърци, сполучи да изчете древния апостол на славянски.''"<ref>[[Йоаким Груев|Груев, Й.]] Моите спомени. Пловдив, 1906, [http://ia700304.us.archive.org/7/items/moitiespomeni00gruegoog/moitiespomeni00gruegoog.pdf 17]. Запазен е авторският правопис. Вж. също: Архив на [[Найден Геров]] (ред. [[Михаил Попруженко|Попруженко, М.]]). Т.1. С., 1931, 104-107 (№№ 107-110).</ref> В крайна сметка на 25 декември 1859 г., [[Рождество Христово]], митрополит [[Паисий Пловдивски|Паисий]] и храмовият свещеник поп Златан отслужват в църквата празнична Света Литургия не на гръцки, а изцяло на църковнославянски език.<ref>Груев, Й. Моите спомени. Пловдив, 1906, [http://ia700304.us.archive.org/7/items/moitiespomeni00gruegoog/moitiespomeni00gruegoog.pdf 17-19]; [[Иван Евстратиев Гешов|Гешов, И.]] Спомени из години на борби и победи. С., 1916, [http://www.promacedonia.org/ig/ig_1.htm 11-21]; [[Николай Генчев|Генчев, Н.]] Възрожденският Пловдив. Пловдив, 1981, [http://svetidimitar.com/gentchev.html 200-204].</ref>

 

==Архитектура==

Църквата е с размери 32 м на 17 м. и представлява трикорабна [[базилика]], чиято основна част (наосът) е разделена на три кораба от два реда колони (дванадесет на брой), завършващи с пищни капители в стил [[барок]] и свързани една с друга посредством арки. Поради съществуващите по време на строежа ѝ ограничения за християнските храмове тя няма купол. В западната ѝ част се намира притворът, на изток е светият Олтар (олтарната абсида е една). В западната част на наоса има емпория (балкон), където в миналото са стоели жените по време на богослужение. Средният кораб, размери 11 х 9 м., е широк колкото двата странични и по-висок от тях. Трите кораба са засводени поотделно и покрити с общ двускатен покрив. Орнаменталната живопис по стените трябва да е изпълнена от [[Макрий Негриев]].<ref>[[Асен Василиев|Василиев, А.]] Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. С., 1965, 214 (писмо на [[Йоаким Груев]] до [[Васил Стоянов]] от 15 юни 1885 г.): „Макрий Негриев от Галичник (Дебърско) бил шарач (накасчия) и живописец; той нашарил зданието на [[Хавзи паша Скопски|Хамзи паша]] и църквата „Св. Богородица“ и „Св. Неделя“ в Пловдив. Умрял в 1859 у [[Пазарджик]], дето шарил джамията.“</ref>

 

 

В църковния двор са погребани [[Христо Г. Данов|Христо Данов]], [[Йоаким Груев]], [[Стоян Чалъков]], пловдивските митрополити [[Панарет Пловдивски|Панарет]], [[Натанаил Охридски|Натанаил]], [[Максим Пловдивски|Максим]], [[Варлаам Пловдивски|Варлаам]], [[Арсений Пловдивски|Арсений]], епископ [[Неофит Браницки]] и паднали за освобождението на Пловдив през 1878 г. руски офицери.

 

== Бележки ==