Мадара (археологически резерват): Разлика между версии

{{към пояснение|Мадара|Мадара (пояснение)}}

[[Image:Madara rider Izvora.jpg|мини|Барелефът на [[Мадарски конник|Мадарския конник]], национален символ]]

[[Файл:Madara rocks 2.jpg|дясно|мини|Скалите под римската крепост]]

 

== Нимфеум ==

{{основна|Мадарски нимфеум}}

Още древните траки превръщат Мадарската Голяма пещера в светилище - нимфеум. Намерени са оброчни плочки на Богинята-майка [[Бендида]], на [[Трите нимфи]] и на [[Асклепий]]. Най-интересен обаче е фрагментът от [[мрамор]]ен къс със [[зодиак]]алните знаци, което е пряко доказателтво, че в скалния храм е пребивавал прорицател-гадател, какъвто вероятно е имало в по-големите тракийски светилища, споменати от античните извори. Родопските светилища са посещавани и от гърци и [[римляни]], поради граничната зона. Светилищата на север от [[Хемус]] остават сравнително непознати за античните автори, като изключим [[Хелис]] и зафиксирания там култ към Залмоксис.

 

 

== Раннохристиянски комплекс ==

Намиращият се на стотина метра манастир, на полегата поляна, с изглед на север, е раннохристиянски. Той е твърде мащабен и с явни свидетелства за разкош (допреди да бъде разграбен от иманярите). Землището е известно и със скалния си манастир от 14-15 век, с десетки скални килии. Най-много от тях обаче са по скалния венец на огромна височина (често над 40-50 метра) източно от Мадарския релеф и от Голямата пещера. Това е най-значителният по нашите земи скален манастирски комплекс с няколко десетки килии, просъществували като монашеско общежитие над два века.