Атанас Пацев: Разлика между версии

След [[9 септември 1944]] г. е приет за член на [[БРП (к)]] (1946).<ref>Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986.</ref> По-късно пресъздава и преосмисля този период в многобройната серия картини ''„Партизански спомени“'' (1954—811954 – 81).

През 1949 г. завършва [[Национална художествена академия|Художествената академия]] при проф. [[Илия Петров]] и [[Дечко Узунов]]. Считан е за един от най-самобитните и значими български художници от втората половина на 20 век.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://sbhart.com/events/APatzev.html |заглавие=Юбилейна изложба на Атанас Пацев (1926 - – 1999) |достъп_дата=26/03/2007 |автор= |съавтори= |дата= |формат= |издател=Съюз на българските художници |език=}}</ref> До края на живота си се счита за принадлежащ към [[Пловдивска художествена школа|Пловдивската художествена школа]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.sarakt.org/Patsev/index.html |заглавие=Атанас Пацев - – биография, галерия, спомени |достъп_дата=26/03/2007 |автор= |съавтори= |дата= |формат= |издател= |език=}}</ref>

* 1954—19811954 – 1981 ''„Партизански спомени“''

* Картини на Атанас Пацев в Художествена галерия „Илия Бешков“ - – Плевен: [http://collections.cl.bas.bg/EU/AGIliaBeshkov/W0046.html „Париж“], [http://collections.cl.bas.bg/EU/AGIliaBeshkov/W0047.html „Ателието - – 1983“, 1983], [http://collections.cl.bas.bg/EU/AGIliaBeshkov/W0048.html „Преливане“, 1988]