Уикипедия

Андрей Николов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
BotNinja (беседа | приноси)
Ботове
562 695 редакции
Преместване на параметри свързани с дата в Уикиданни
мРедакция без резюме
Ред 5:
| портрет= dot.png
| описание= български скулптор
| роден-място=[[Враца]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[София]], [[България]]
}}
Ред 16:
В началото на [[Първата световна война]] Николов е командирован от Министерството на културата в [[Рим]], където заминава със семейството си. От [[1915]] до [[1926]] г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през [[1922]] г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.
 
През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, [[Александър Стамболийски]] посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ - увещава го Стамболийски. През 1921- – 1922 г. Николов извайва бюст на Стамболийски. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, [[Жорж Нурижан]], скулптурът [[Арнолдо Дзоки]]. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. През [[1927]] г. Николов се завръща в родината си.
 
Преподавател в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г., където оказва влияние на много от студентите. До голяма степен негова е заслугата българската скулптура да получи европейско признание.
 
== Творчество ==
Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов - – сред най-известните му творби са „Торс“, „Дух и материя“, „Майчина целувка“, „Майчина гръд“, портретните бюстове на Иван Мърквичка, Александър Балабанов, Александър Стамболийски, Стоян Михайловски, Кирил Христов, цар Борис ІІІ, [[Яна Язова]] и др. Андрей Николов изгражда своеобразен „пантеон“, като моделира бюст-паметниците на Любен Каравелов, Петко и Пенчо Славейкови в Борисовата градина. Негов е полегналият бронзов лъв пред [[Паметник на незнайния войн|Паметника на незнайния войн]] в София.
 
С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на ХХ век. Европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.
Ред 42:
* „Майчина целувка“, 1926
* „Копнеж“, 1926
* „Тодор Александров“, 1926- – 28
* „Яна Язова“, 1933- – 1934
 
== Външни препратки ==
* Николай Бошев, [http://www.redhouse-sofia.org/bg/andrei_nikolov.html Кой е Андрей Николов?], сайт на Червената къща в София
* Николай Бошев, [http://www.online.bg/kultura/my_html/2114/skulptur.htm „Мечтата в дух и материя: Изложба на Андрей Николов в НХГ (13 януари - – 12 март 2000)“], вестник „Култура“, бр. 3, 28 януари 2000 г.
 
{{СОРТКАТ:Николов, Андрей}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Андрей_Николов“.