Теснолинейка Кочериново – Рилски манастир: Разлика между версии

'''Железопътната линия Кочериново - – Рилски манастир''' е [[теснолинейка|теснолинейна линия]] с [[междурелсие]] 600 mm, днес закрита, съществувала в югозападна България, [[Кюстендилска област]].

След като спечелва търга и изгражда през [[1897]] г. нормалната железопътна линия [[Перник]] – [[Радомир]] (15,3 km) предприемачът Тодор Балабанов закупува терен в района на село [[Бараково]], на който построява и обзавежда голяма дъскорезница, известна по-късно под името „Българска горска индустрия“ (БГИ). През 1904 г. той иска от [[Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията на България]] разрешение за строителство на теснолинейка от [[Илийна река]] по течението на [[Рилска река]] покрай фабриката в Бараково към [[Дупница]] до най-близката жп гара (Радомир) за транспортиране на дървения материал и готовата продукция. През септември 1904 г. и на следващата година започват проучвания за това, но предвид дължината (около 100 km) и законовите ограничения за строеж и експлоатация от частни лица на железопътни линии същите са прекратени.

През [[Първата световна война]] строителството на линията от Радомир на юг започва заради необходимостта от снабдяване на армията на т. нар. [[Солунски фронт]]. Завършена е и влиза в експлоатация на [[27 май]] [[1916]] г. до [[Горна Джумая]], а строителството и продължава към [[Петрич]]. За да се улесни доставката на траверси, греди и друг дървен материал, необходим за строежа Управлението за железопътни съобщения (УЖПС) към армията построява клон от гара „Струма“ до фабриката на Тодор Балабанов при село Бараково. Строежът започва на [[4 август]], а на [[13 септември]] е открит за експлоатация. На [[19 февруари]] [[1918]] г. е наредено строежът на теснолинейката да продължи до [[Орлица (метох)|метоха „Орлица“]], което е изпълнено до [[20 юни]]. След това строителството е спряно, а участъкът в експлоатация (г. „Струма“ – Бараково – Рила – метох „Орлица“) е с дължина 13,3 km.

През [[1920]] г. съгласно „Закона за уреждане положението на строените за военни нужди през време на Европейската война железопътни линии“ УЖПС предава на БДЖ всички военни жп линии, включително и участъка „Струма“ – „Орлица“. Тогава БГИ взема концесия и започва да строи продължение на линията нагоре по долината на Рилска река и наема от БДЖ участъка Рила – метох „Орлица“ (1,5 km). През 1922 г. линията достига до гара „Кула“ (по-късно гара „Бричебор“), а през 1924 г. - – до Рилския манастир. Крайната точка на линията достига на около 3,5 km над манастира по връх „Черней“. През [[1933]] г. изтича срока на концесията и участъка от спирка „Балабанов“ (по-късно спирка „Жельо Демиревски“) нагоре по реката става собственост на Рилския манастир. „Българска книжна и дървена индустрия“ АД (приемник на БГИ от [[1928]] г.), започва да плаща наем на манастира.

През 50-те години между Кочериново и Рила се движат средно 8- – 9 чифта влакове в денонощие. От тях 4- – 5 са смесени, а остналите - – товарни. Между Рила и Рилския манастир се движат 5- – 7 чифта, от които 2- – 4 са смесени. Вече към 1955 г. част от смесените влакове са заместени от пътнически.

== Закриване на теснолинейката ==