Асен Василиев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
мРедакция без резюме
Ред 19:
| повлиял = }}
}}
'''Асен Василиев Петров''' е виден [[България|български]] [[изкуствовед]] и [[художник]].
 
== Биография ==
Роден е в [[Кюстендил]]. Завършва гимназия в родния си град, а впоследствие - – [[Национална художествена академия|Художествената академия]] – [[София]] (1925) със специалност [[живопис]]. През 1917 г. участва в изложбата на младите художници (организирана в училищната трапезария, Кюстендил) заедно с [[Владимир Димитров - Майстора]], [[Кирил Цонев]], [[Мориц Бенционов]] и др. Учителства в [[Берковица]], [[Шумен]] и [[София]]. Като учител в [[Шумен]] (1927- – 30) сътрудничи на читалището, изнася беседи върху изкуството, декоратор е на читалищния театър. Участва в археологически разкопки в [[Мадара]] и прави над 400 рисунки на откритите там находки; поставя началото на изкуствоведската си събирателска дейност.
 
Художник-изследовател в Археологическия музей в София (1940- – 48), референт-ръководител на музеите в страната, в [[Комитет за наука, изкуство и култура|Комитета за наука, изкуство и култура]] (от 1948). Участва дейно в изграждането на музейната мрежа в страната, в преустройството на Археологическия музей, на музеите в [[Русе]], Шумен, [[Панагюрище]] и др. Един от основателите на Института за изобразителни изкуства при [[БАН]]. Научен сътрудник при БАН (1950), ст.н.сътрудник (1952), зам.директор. на Института за изобразителни изкуства (1957- – 59). Професор по история на българското изобразително изкуство във ВИИИ, София (от 1974). Негова заслуга е полагането на основите на библиографията на българското изкуство, на архива на историята на българското следосвобожденско изкуство, на фонотеката към Института и др.
 
След пенсионирането си (1961) продължава да работи като изследовател на българското изкуство, общественик, член на художествените и реставрационни съвети при софийските музеи и галерии. Участва в многобройни художествени изложби на СБХ, открива самостоятелни изложби в Кюстендил (1970) и София (1975). Като художник застъпва предимно [[портрет]]ния жанр, [[пейзаж]]а и [[натюрморт]]а. Негови картини са притежание на НХГ, СГХГ, Художествената галерия „Владимир Димитров - – Майстора" в Кюстендил и редица галерии в страната, държавни сбирки и частни колекции.
 
Половин век Асен Василиев изследва изкуството на [[Българско възраждане|Българското възраждане]]. През [[1942]] г. проучва паметниците на културата в [[Македония (област)|Македония]]. Три пъти пътува до [[Света гора]], занимава се със [[Ивановски скални църкви|скалните манастири]] при с. [[Иваново (Област Русе)|Иваново]], [[Казанлъшка гробница|Тракийската гробница]] при [[Казанлък]], възрожденските църкви в София, [[Бачковски манастир|Бачковския манастир]], [[Зографски манастир|Зографския манастир]] и с редица други паметници и теми. Проучва и най-отдалечените църкви и манастири, създава уникални по своето богатство архив и картотека за всеки паметник и за отделните майстори на българското изкуство. Участва в научноизследователските експедиции на БАН и допринася за популяризиране на малко известни паметници на българското изобразително изкуство в [[Добруджа]] (1954), Северозападните [[Родопи]] (1956), Средните Родопи (1958), Северозападна България (1956), Западна България (1957- – 58) и др. Творчеството му включва важни научни изследвания в областта на изкуствознанието. Автор на повече от 30 книги и няколкостотин статии в периодичния печат. Инициатор за създаване на първата регионална енциклопедия в България – „[[Енциклопедичен речник Кюстендил]]" (1979), и пръв неин главен редактор.
 
В кв. Колуша в гр. Кюстендил на площада пред [[Свети Георги (Кюстендил)|средновековната църква „Свети Георги"]] е издигнат негов паметник. Народен деятел на изкуството (1970), почетен гражданин на Кюстендил (1980). Носител на ордените „Георги Димитров" (1980), „Кирил и Методий" I и II степен и „Червено знаме на труда" (1970).
 
== Библиография ==
* ''Трем на българското възраждане'', София 1936 (второ издание 1995)
* ''Черковно строителство в София до Освобождението'', С. 1939
* ''Резбите на иконостаса в църквата "Св„Св. Спас"Спас“ в Скопие"'', С. 1942
* ''Черепишки манастир'', С. 1943
* ''Тетевенските църкви'', С. 1948
Ред 52:
* ''Летописци на Априлското въстание'' (съавторство), С. 1966
* ''Образи на Климент Охридски'' (с И. Василиева), С. 1967
* ''Тома Вишанов - – Молера'', С. 1969
* ''Образи на Кирил и Методий в България'', С. (без дата)
* ''Бачковски манастир'', С. 1971
Ред 66:
 
== Литература ==
* ''Гаврилова, М. Асен Василиев'', сп. Музеи и паметници на културата, С. 1974, № 4, с. 68- – 70;
* [[Атанас Божков|Божков, А.]] Делото на Асен Василиев. – Изкуство, 31, 1981, кн. 7, с. 28- – 30, 40- – 41;
* ''Енциклопедия на изобразителните изкуства в България'', т. 1, С. 1980, с. 135;
* ''Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я'', София, 1988 г., изд.БАН, с.96- – 8;
* ''Житейски щрихи'' (сборник с материали от архива на Асен Василиев; изд. "Графика„Графика 19"19“), С. 2004;
* [[Лиляна Мавродинова|Мавродинова, Лиляна]], „Асен Василиев (1900- – 1981). Многолик талант с възрожденски порив и изследователски плам”плам“, в ''Известия на Исторически музей, Кюстендил'', т.XVI, Велико Търново, 2010 г., с.351- – 360.
 
== Външни препратки ==
* [http://sghg.bg/newsite/index.php?module=exhibitions&lg=bg&show=past&year=2005 Асен Василиев - – на сайта на СГХГ]
* [http://segabg.com/online/article.asp?issueid=1228&sectionid=6&id=00002 Отвориха архива на Асен Василиев]