Иван Димитров Станчов: Разлика между версии

През 1928 г. постъпва на работа в българското [[Министерство на външните работи|Външно министерство]]. Първоначално е в шифровалния отдел, а по-късно в протокола. През 1931-1936 г. е на дипломатическа служба в [[Рим]] като трети секретар, по-късно като съветник, а накрая - като шарже д'афер.<ref name="Станчов87" /> През 1937-1942 г. работи като началник на отдел „Консулски“ в Министерството на външните работи, след което, до юни 1944 г. е генерален консул в [[Галац]]. На този си пост подпомага преселването в България на компактни групи таврийски българи.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 174-176.</ref> Оказва съдействие и на местни [[евреи]], като им издава български паспорти.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 10, 198.</ref> През юли 1944 г. е назначен за генерален консул в [[Цариград]].

На 5 януари 1945 г. е отзован от новите власти в София. Отказва да се завърне в България и през май същата година отива в при семейството си в Швейцария . През август 1946 г. емигрира в САЩ. През април 1947 г. купува малка ферма в Урбана, [[Мериленд]], където остава до края на живота си. През 1948 г. придобива гражданство на САЩ.<ref>Станчов, Иван Д. Дипломат и градинар. Мемоари, София 2000, с. 290.</ref> Посвещава статии и други публични изяви на България и комунизма в Източна Европа.

* Станчов ИИван Д., Дипломат и градинар. Мемоари, С.София, 2000, встъпителни думи Иван И. Станчов.