Лазаруване: Разлика между версии

[[Файл:Lazaruvane Bov.JPG|мини|Лазаруване - – Гара Бов]]

'''Лазаруване'''<ref name=24chasa1>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1316595| заглавие = Празнуваме Лазаровден| достъп_дата = 13.02.2013 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = в-к ''[[24 часа]]''| език = | цитат = }}</ref> – български обичай, по традиция се практикува на [[Християнство|християнския]] празник [[Лазаровден]], в [[събота]] преди [[Цветница|Връбница]]. Основен обред на празника е лазаруването - – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици. В [[обред]]а липсват елементи на тайнственост. Лазарките обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за любов и жените, за плодородие, здраве и семейно благополучие. Броят им не може да бъде по-малък от четиринадесет - – шест от тях, две групи по три, наречени "поялици"„поялици“, пеят по домовете, други шест - – също "поялици"„поялици“ (пак две групи по три), пеят по пътища, ниви, а две, наречени "шеталици"„шеталици“ играят (шетат) една срещу друга, когато пеят песните по къщите за членовете на домакинството. От "поялиците"„поялиците“, пеещи по къщите първата се нарича "предница"„предница“, втората е "средница"„средница“ (тя събира парите), а крайната – - "задница"„задница“. От "шеталиците"„шеталиците“ "танчерица"„танчерица“ е тази, която води танца на хорото. Останалите моми, придружаващи лазарките, се наричат "другарки"„другарки“.

Характерно е обредното облекло на лазарките - – невестинско празнично облекло (взето от невести):сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак (забрадка), а на врата с гердани, пендарки. "Шеталиците"„Шеталиците“ носят кърпи "кланячки" „кланячки“, с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя - – теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко [[джанки]].

Лазарските песни се пеят само на Лазаровден – - "греовно„греовно е да се пеят и друг ден, че бие град"град“. На самия ден, събота преди [[изгрев]], лазарките се събират рано на уреченото място (на висок баир) и запяват. Преди да се чуе песента им, всеки трябва да е хапнал нещо – - "станувайте„станувайте, да апнете, да ви лазарици на тратат (изпреварят)"“:"Жива била и здрава била, Бела сабото, щото ни е собрала, е Лазаре, сите дружки заедно!" (с.Леска)

След изпяването на песента лазарките тръгват по махалите, накрая обикалят махалата, от която са тръгнали. Най-напред са наредени поялиците, които пеят по [[път]]ищата, след тях шеталиците, които играят, след тях поялиците, пеещи по домовете. Минавайки, и ги хвърля върху лазариците. Те повдигат скутите си, за да съберат повече жито. След това го поставят с дясната ръка в джоба на саята, отнасят го вкъщи и го прибират в хамбара с жито.

Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците. Шеталиците играят с кърпите кланячи. Домакинът ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста.В много от къщите канят лазариците най-често с [[хляб]], [[праз]], [[лук]] и [[сол]], поставени на [[маса (мебел)|маса]] или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има [[пчели]], слагат на месал една [[паница]] с [[Пчелен мед|мед]], друга с [[вода]], в която е сложено [[яйце]]. На трапезата се слага и погача.

Интересното за този обичай в бовския край е т.н. “мятане”„мятане“ на кърпа от лазарките на рамото на стопаните при наричането за здраве и берекет. В кърпата домакините връзват желязна пара, за да е “здрава”„здрава“ годината като желязото и я дават на лазарките.

В Северна България и на други места е традиция стопанинът на дома приел лазарките, освен с пари и дребни подаръци, да ги дарява с яйца, които се събират за предстоящия празник Великден. Затова там освен характерното празнично облекло задължителено се носят и малки кошнички за събиране на дарените яйца.

* ''Ђорђевић Д.'' Живот и обичаjи народни у Лесковачкоj Морави. — – Београд, 1958.

* ''Каменова А.'' Пролетни обичаи от Чипровци // Българска етнография. Българска етнология. — – София, 1992. — – № 4. — – С. 40- – 46.

* ''Маринов Д.'' Народна вяра и религиозни народни обичаи. — – София, 1914.

* [http://vasilbogdanov.wordpress.com/2014/04/13/%D0%BB%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B8лазарки/ Лазарки в село Железница, Софийска област]