Летателен апарат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Demar-stil (беседа | приноси) |
Demar-stil (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Northrop N-1M Udvar-Hazy.jpg|мини|300px|Индивидуално летателно средство]]
'''
Макар че [[Ракета|ракетите]] също летят в атмосферата, повечето от тях не са летателни апарати в описания смисъл, тъй като не разчитат на подемната сила на въздуха. Все пак някои ракети, като [[ракетоплан]]ите и [[Крилата ракета|крилатите ракети]], влизат в дефиницията за летателен апарат, тъй като използват при летенето си съчетание от подемната сила на въздуха и прякото действие на [[Ракетен двигател|ракетните двигатели]]. Друг особен вид летателни апарати са [[Космическа совалка|орбиталните самолети]], предназначени да се издигат в околоземна орбита, но с възможност да се приземяват.
Ред 9:
Малки [[балон]]и с горещ въздух, известни като [[Небесен фенер|небесни фенери]], са известни в [[Китай]] още от III век пр.н.е. и са най-старите известни летателни апарати след хвърчилата. В V век [[Лю Бан]] изобретява дървената птица, която по всяка вероятност е голям книжен змей, или ранен планер.
В [[Ал-Андалус|мюсюлманска Испания]] по времето на управлението на [[Умаяди]] в [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] е регистриран опит за полет на [[арабски]]я учен и изобретател Абас ибн Фарнас<ref>[http://www.uh.edu/engines/epi1910.htm 'Abbas Ibn Firnas". John H. Lienhard. The Engines of Our Ingenuity. NPR. KUHF-FM Houston. 2004. No. 1910.]</ref>. В 852 година безразсъдният храбрец Армен Фирмен прави крила, изработени от [[плат]], опънати върху дървени подпори. С този изглеждащ като [[чадър]] апарат Армен скача от минарето на Голямата джамия в [[Кордоба (Испания) | Кордоба]] - доколкото апаратът не може да лети, той забавя падането му и храбрецът получава само леки наранявания. Неговото устройство е по-скоро прототип на съвременните [[парашут]]и. Абас ибн Фарнас наблюдава полета. Според други източници Армен Фирмен е светското име на самият Абас ибн Фарнас.
Двадесет и пет години по-късно, през 875 година, на 65-годишна възраст, Фарнас разработва подобрен дизайн, който за първи път включва елементи на управляем полет. Той взима рамка с крила, което вероятно е първият делтаплан, и слиза от малък хълм като остава във въздуха няколко минути. По други източници ползва крила от голяма птица за летенето и преминава няколкостотин метра. При кацането си наранява гърба, което може да е причина да почине след 12 години. След полета той заявява, че кацането може да бъде подобрено като се постави опашка.<ref>[[Lynn Townsend White, Jr.]] (Spring, 1961). «Eilmer of Malmesbury, an Eleventh Century Aviator: A Case Study of Technological Innovation, Its Context and Tradition», ''Technology and Culture'' '''2''' (2), p. 97-111 [100-101].</ref><ref>[http://www.saudiaramcoworld.com/issue/196401/first.flights.htm Первые полёты {{икона|en}}], ''[[Saudi Aramco World]]'', January-February 1964, p. 8-9.</ref>По някои описания използваното съоръжени прилича и на древен прототип на [[Wing suit]] Този му полет очевидно вдъхновява Еймър Малсбъри 100 години по-късно, който успява да лети 200 метра с подобна на делтапланер машина..<ref>[[Lynn Townsend White, Jr.]] (1978). «Eilmer of Malmesbury, An Eleventh Century Aviator», ''Medieval Religion and Technology'', Chapter 4. Los Angeles: [[University of California Press]].</ref>
Ред 98:
За задвижването на апаратите по-тежки от въздуха е необходимо да се влага определена механична енергия, която да осигуурява подемната сила. Тя може да е:
* [[Мускулна енергия на човека]]: това са така наречени [[махолет]]и при които от мускулната енергия на човека се задвижват крила подобни на птиците. По-ефективен вариант е конструкция наподобяваща хеликоптера, като чрез предавка мускулната енергия се предава на подемното витло.
* [[ДВГ]] Това е най-използваният вид. Най-често задвижването се извършва чрез едно или повече витла.
* [[Слънчева енергия]]-разработката на този вид източник на енергия наред с намаляването на разхода на течни горива и с това намаляването на емисиите на [[въглероден диоксид]] дава възможност в бъдеще да се създаде постоянно намиращ се във въздуха витлов самолет, без да е необходимо да се презарежда.
* [[Турбореактивен двигател]]- широко е използван при самолетите, въпреки че е един от основните потребители на течно гориво в света.
* [[Ракетен двигател]]- Това е единственият двигател в момента, който се използва за задвижване на космическите кораби. Тъй като при него компонентите за изгарянето (гориво и окислител) се намират в летателния апарат, самолетите [[ракетоплан]]и преминават височината от 100 км. и извършват суборбитални полети.
Ред 108:
{{Основна|военен самолет}}
[[File:Kremlin Tupolev Tu-160.jpg|thumb|right|Руският [[Ту-160]] стратегически бомбардировач.]]
Има различни легенди свързани с използването на първите летящи апарати като [[хвърчило]]то за военни цели. Американецът Самуел Франклин Коди създава за армията в Англия различни по големина хвърчила, които могат да вдигнат човек на голяма височина за наблюдение на противника.<ref>[http://www.ctie.monash.edu.au/hargrave/cody.html Image collection of Cody's man-lifter kites]</ref> Със създаването на надеждни и достатъчно големи балони и съответно дирижабли, те се използват за наблюдение на противниковите позиции, както и по време на Първата и Втората световна война за изграждане на заградителни съоръжения против летящите нощно време на малка височина самолети. В [[Белорусия]] се съобщава за разработката
Но масовото използване започва след създаването на първите самолети - първо за разузнавене и транспорт, а след това и за бойни задачи. Специализират се на [[изтребител]]и , [[бомбардировач]]и, [[щурмови самолет]]и и други. Използват се различни видове [[хеликоптер]]и, както и специални [[самолет за вертикално излитане|самолети за вертикално излитане]] и [[конвертоплан]]и. Използвани са и планери, изработени от дърво и плат за еднократно ползване, за пренасяне на войници и военно оборудване през фронтовата линия.
Ред 115:
=== Граждански цели ===
Гражданската авиация се използва за транспортиране на пътници, товари, поща, за спасителни операции и други. Най-големите самолети за превоз на пътници и товари са [[широкофюзелажен самолет|широкофюзелажни самолети]]. Има различни варианти за транспортиране с по-малки или по-големи самолети, по-бързи самолети за бизнесмени, както и самолети, които да кацат в реки и езера
=== Спортни цели ===
В света се провеждат различни спортни състезания за различни категории летателни апарати
[[File:MiniCeline ultralight aircraft.jpeg|thumb|Малък летящ модел, тежащ 6 грама]]
Ред 124:
=== Моделиране ===
{{Основна|Авиомоделизъм}}
Моделите на летателните апарати се изработват за провеждането на различни видове състезания, за изработването на точни модели на действителни самолети и украса и колекциониране, както и за изследване на аеродинамиката им или за удоволствие. В миналото в България с помощта на държавата
== Производство на въздушни летателни апарати в България ==
Основоположник на българската авиационна наука е [[Харалампи Джамджиев]]. Занимава се със създаването на орнитоптер (махолет), но стига до извода, че бъдещето е на самолетът с неподвижни крила. През 1911 патентова първият се самолет в Париж.
[[Файл:DAR-Bozhurishte.jpg|мини|Граждани разглеждат в ДАР първите в България серийно произвеждани самолети, 1926 г.]]
[[ДАР-1]] е първият серийно произвеждан самолет в България. Произвежда се в [[Държавна аеропланна работилница|Държавната аеропланна работилница]] (ДАР) в [[Божурище]].
От 1925 до 1954 г., когато се закрива, самолетостроителното производство в самолетостроителните фабрики - ДАР в Божурище, [[Държавна самолетна фабрика|Държавната самолетна фабрика]] (ДСФ) в [[Ловеч]] и самолетостроителната фабрика „[[Капрони Български]]“ в [[Казанлък]], са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета.
Редица източници отбелязват приноса на българина Асен (Сами) Попов за развитието на [[Винг суит]] {{lang-en|Wingsuit flying}} през 1997 година, който допринася за превръщането на този костюм в ефективно спортно съоръжение. Това усъвършенстване позволява да се намали вертикалната скорост до 30 км/час при хоризонтално планиране над 300 км/час.
== Източници ==
| |||