Финикия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник; факт
махам твърдения без източник; факт
Ред 3:
[[Картинка:Phoenicia map-en.svg|thumb|350px|Финикийската територия със съседните семитски градове]][[Картинка:PhoenicianTrade.png|thumb|350px|Карта на Финикия и главните търговски пътища]]
 
'''Финикия''' (на [[древногръцки език|гръцки]] Φοινίκη) е {{факт|[[античност|антична]] страна, намираща се на брега на [[Средиземно море]], приблизително на цялата територия на съвременен [[Ливан]] и крайбрежната част на Сирия. Финикийците произхождат от [[ханаанци]]те, описани в Библията. Ханаанци, финикийци и ливанци са от една етническа група. Жителите на страната – финикийците (на древногръцки Φοίνικες), създали развита цивилизация с развито занаятчийство, морска търговия и богата култура. [[Финикийска писменост|Финикийската писменост]] станала първата в историята система на фонетично писане. Най-голям разцвет финикийската цивилизация има през [[1200 г. пр. н. е.]] – [[800 г. пр. н. е.]]. През [[IV век пр. н. е.]] Финикия е превзета от [[Ахемениди]]те, а през [[332 г. пр. н. е.]] – от [[Александър Македонски]].|2016|68|1317}}
 
{{факт|Главните градове на Финикия били [[Ако]], [[Ахзив]], [[Тир]], [[Цараат]] (Сарепта), [[Сидон]] ([[Сайда]]), [[Берит]] ([[Бейрут]]), [[Библ]] ([[Гебал]]), [[Триполис]] ([[Триполи]]), [[Арвад]] и [[Угарит]] ([[Рас-Шамра]]).|2016|6|13}}
 
== История ==
Според древногръцкия историк [[Херодот]] финикийците се преселват в [[Средиземноморие]]то от района на [[Червено море]].<ref>[[История (Херодот)]], 1 кн, 1:1</ref> {{факт|Сведенията на Херодот се потвърждават от съвременната наука.|2016|8|17}} Текстове върху плочки открити в Рас-Шамра ([[Угарит]]), съдържат легенди, както и религиозни и епически поеми, съставени през [[14 век пр.н.е.]], описвайки събития развивали се северозападно от [[Арабски полуостров|Арабският полуостров]].<ref>{{cite book |last= Урс-Миедан |first= Мадлен |authorlink= Мадлен Урс-Миедан |title= Картаген, Глава III: Произход и възникване на града, 2: Финикийците, стр. 27 – 30 |year= [[2000]], първо издание |publisher= Одри, ISBN 954-9904-11-3}}</ref>
{{факт|Финикийската [[цивилизация]] се заражда около 1200 години преди Христа. Името ''Финикия'' ([[Библия]], [[Деяния]] 11:19; 15:3; 21:2) произхожда най-вероятно от древногръцкото φοινως – „червен“. Възможно е така древните гърци да са наричали тази страна заради [[пурпур]]а – основното, с което народът и&#768; търгувал; друго, по-правдоподобно обяснение е, че така са наричали „страната на червеното [[Слънце|слънчево]] божество Финик“ (Φοϊνιξ), появяващо се от изток.|2016|6|13}}
 
Според древногръцкия историк [[Херодот]] финикийците се преселват в [[Средиземноморие]]то от района на [[Червено море]].<ref>[[История (Херодот)]], 1 кн, 1:1</ref> Сведенията на Херодот се потвърждават от съвременната наука. Текстове върху плочки открити в Рас-Шамра ([[Угарит]]), съдържат легенди, както и религиозни и епически поеми, съставени през [[14 век пр.н.е.]], описвайки събития развивали се северозападно от [[Арабски полуостров|Арабският полуостров]].<ref>{{cite book |last= Урс-Миедан |first= Мадлен |authorlink= Мадлен Урс-Миедан |title= Картаген, Глава III: Произход и възникване на града, 2: Финикийците, стр. 27 – 30 |year= [[2000]], първо издание |publisher= Одри, ISBN 954-9904-11-3}}</ref>
 
Дори по време на най-големият разцвет на Сидон и Тир, финикийската страна е вечната ябълка на раздора между властващите по Ефрат и Нил сили и постоянно е подчинена ту на Асирия, ту на Египет.<ref>Момзен никак не цени финикийските качества и способности. {{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.helikon.bg/books/164/29412_rimska-istoriia.html | заглавие = Теодор Момзен, Римска история, стр. 134 – 135 | достъп_дата = 1 юли 2013 г. | автор = [[Теодор Момзен]] | дата = 2005, първо издание | издател = [[Прозорец]] | език = bg}}</ref> [[Финикийска федерация|Финикийската федерация]] е обединение, в рамките на [[Персийска империя|Персийската империя]], на трите финикийски града Тир, Сидон и Арвад, с център новооснования [[Триполи (Ливан)]].<ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том II, Велико Търново, стр. 256 – Сирия, Финикия, Палестина |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>