Разлика между версии на „Константин VII Багренородни“

м
форматиране: 7x кавички, 4x заглавие-стил, 2x тире, 2x тире-числа, 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor)
(1 съкращение при използване на шаблон)
м (форматиране: 7x кавички, 4x заглавие-стил, 2x тире, 2x тире-числа, 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor))
| изображение за личността = [[Image:GoldSolidusConstantinVIIPorphyrogenetos913-959.jpg|200px]]
| описание на изображението = '''Златен солид на Константин VII'''
| управление = [[913]] - – [[959]]
| коронация =
| пълно име =
'''Константин VII Порфирогенет''' (на [[гръцки език|гръцки]] Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος) е [[ромеи|ромейски (източноримски)]] [[Император на Византия|император]] ([[василевс]]), управлявал [[Византия|Източната римска империя (Византия)]] от [[913]] г. (фактически от [[945]] г.) до смъртта си през [[959]] г. Принадлежи към т.нар. [[Македонска династия]].
 
Константин VII Багренородни е син на император [[Лъв VI Философ]] и [[Зоя Карбонопсина]]. Името '''''"[[Багренородни]]"''''', или Порфирогенет, т.е. "роден„роден в пурпур"пурпур“, получава тъй като е роден през управлението на баща си, което по рождение му дава законни права на престолонаследник.
 
След смъртта на Лъв VI през 912 г. има спорове относно легитимността на малолетния Константин, тъй като е син от четвъртия брак, обявен за незаконен от заточения по това време патриарх [[Николай Мистик]]. Тогава Константин става съимператор заедно с чичо си [[Александър (Византийска империя)|Александър]], който вероятно е обмислял да се отърве от невръстния си племенник. При Александър е подновена войната срещу [[Първа българска държава|България]], която предстояло да постави империята пред сериозни затруднения.
 
== Регенството на Зоя ==
След като император Александър умира, в 913 г. властта преминава в регентски съвет, оглавяван от патриарх [[Николай Мистик]]. Несигурността в боричканията за власт между придворните фракции са причина Николай Мистик да потърси съдействието на българския [[княз]] [[Симеон I]], който получава предложението да стане тъст и закрилник на малолетния император Константин VII. Патриархът обаче скоро губи политическото си влияние и в периода 914- – 920 година регент на Константин VII е майка му [[Зоя Карбонопсина]], която оттегля предложението за съюз с българите.
 
Симеон I, който е измамен в очакванията си, че ще получи контрол над управлението на империята, продължава войната и предприема серия от опустошителни походи в Тракия и Северна Елада, с цел да принуди регентството на отстъпки. По време на този конфликт ромейските войски търпят военни поражения от българите, които няколко пъти дори стигат до Константинопол. Империята отговаря като изпраща значителна армия на поход срещу България. В грандиозната [[битка при Ахелой]] на 20 август 917 г. имперските сили водени от [[Лъв Фока]] са разгромени от войските на Симеон I. Това води до разклащане на позициите на регентството, а Зоя губи подкрепа.
 
=== Въздигане на Роман Лакапин ===
[[File:Follis-Constantine VII and Zoe-sb1758.jpg|thumb|270px|дясно|Фолис на Константин VII и Зоя]]
Императрицата-регент напразно се опитва да намери поддръжници на режима си, докато в сложните дворцовите интриги различни пълководци и сановници се борят за влияние. През 919 г. се засилват позициите на [[Роман Лакапин]], който в резултат на умели ходове се издига от друнгарий (флотски офицер) до водещ участник в държавната политика.
 
От 920 г. регент е [[Роман Лакапин]]. Получавайки широка обществена подкрепа, той поема властта, след като отстранява чрез преврат станалата непопулярна Зоя, която е пратена в манастир. Роман става управляващ съимператор с титлата ''василеопатор'' (гр. "баща„баща на василевса"василевса“), след като се сродява с императорската династия, оженвайки 14-годишният Константин VII Порфирогенет за дъщеря си Елена. Тези действия на Лакапин провалят амбициозните планове на българският цар да установи контрол над ромейското правителство и да влезе в Константинопол като император. Обявявайки Роман Лакапин за узурпатор, Симеон претендира за титлите „Василевс“ и „Самодържец на всички българи и ромеи“, изисква да бъде избран за василеопатор на Константин VII, завладява византийски земи в Тракия, демонстративно обсажда Константинопол и води преговори с арабите за съвместни действия против Византия.
 
== Съуправление с Роман Лакапин ==
[[File:Porphyrogenetus.jpg|thumb|180px|left|Изображение на император Константин VII Порфирогенет, 913–959913 – 959, коронован от Христос.]]
 
Присвоявайки титлите "[[Василевс]]" и "[[Василеопатор]]", Роман фактически узурпира управлението по мирен път и приключва войната с България през [[927]] г., след смъртта на Симеон I. С новия български владетел [[Петър I (България)|Петър I]] е сключен договор за мир продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата "Цар„Цар на българите"българите“ и обособяване на независима българска патриархия.
 
В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си - – Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин.
 
Въпреки че е пълнолетен, Константин VII Порфирогенет има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.
 
== Самостоятелно управление ==
Самостоятелното управление на Константин VII се отличава със спокойствие и мир на границата с Българското царство. На изток, византийските военачалници постигат променливи успехи срещу [[араби]]те в [[Сирия]] и северна [[Месопотамия]]. През 957 г. арабски флот е унищожен с помощта на "гръцкия„гръцкия огън"огън“. Започват мисии за [[покръстване]]то на [[Киевска Рус]]. Константин VII е компетентен администратор, но е по-заинтересован от научните си занимания, отколкото от управлението и прехвърля изпълнението на повечето задължения върху бюрократите и генералите си, както и върху енергичната си съпруга Елена.
 
Константин VII подобрява администрацията на империята. Издава няколко новели (закони) за защита на селските общини и войнишкото население от домогванията на едрите земевладелци. Той е образован владетел с литературни интереси, учен и [[писател]]. Негови са творбите ''„[[За управлението на империята]]“, „За темѝте“, „[[Книга за церемониите]]“'', и др. Дава ценни сведения за [[българи]]те и други народи.
* {{икона|ru}} [http://myriobiblion.byzantion.ru/themata/themata_titul.html "За темите"]
* {{икона|ru}} [http://myriobiblion.byzantion.ru/porphyrogenetis.htm "За церемониите във византийския двор"]
 
 
{{пост начало}}
{{пост|[[император на Византийската империя]]<br/>|[[913]]|[[9 ноември]] [[959]]; от [[919]] до [[944]] съвместно с [[Роман I Лакапин]]|[[Александър (Византийска империя)|Александър]]|[[Роман II (Византийска империя)|Роман II]]}}
{{пост край}}
 
{{Римски императори}}
{{Византийски историци}}
{{Портал Македония}}
 
[[Категория:Византийски императори]]
[[Категория: Византийски историци|Константин Багренородни]]