Разлика между версии на „Асеневци“

м
форматиране: 7x тире-числа (ползвайки Advisor)
м (Премахнати редакции на Zorbaaa (б.), към версия на Rumensz)
м (форматиране: 7x тире-числа (ползвайки Advisor))
[[Династия]]та на '''Асеневци''' (''Asseniden, Asseniter'', във [[Византия]] са наричани: ''Ασάνης'', ''Asanes'') управлява [[Второто българско царство]] между [[1187]] и [[1280]] г.
 
Произходът на [[династия]]та е български според българската историография<ref>{{cite book |last= Божилов |first= Иван |authorlink= Иван Божилов |title= Фамилията на Асеневци (1186 – 1460) |year= 1985, 1994 |publisher= [[БАН]], ISBN 954-430-264-6}}</ref>. Според румънските [[медиевистика|медиевисти]] той е [[власи|влашки]]. Според независими аналиатории Асеневци са [[кумани]], които първоначално са под влашко влияние, но впоследствие се побългаряват.<ref>[http://books.google.bg/books?id=7DJWyg97IggC&pg=PA33&dq=asen+dynasty+origins&hl=bg&sa=X&ei=4w38UbS0KsLYswbWl4CgCQ&ved=0CDYQ6AEwAQ#v=onepage&q=asen%20dynasty%20origins&f=false Cumans and Tatars: Oriental Military in the Pre-Ottoman Balkans, 1185- – 1365, István Vásáry, Cambridge, University Press, 2005, ISBN 1139444085, стр. 41- – 42]</ref>
 
Самите Асеневци се разглеждат като наследници на българските царе [[Самуил]], [[Петър I (България)|Петър I]] и [[Симеон I]], а своята държава – като продължение на [[Първата българска държава]].
 
Българският цар [[Мицо Асен]] след бягството си във [[Византия]] основава византийския клон на фамилията Асеневци (''Асани'').
 
== Литература ==
* {{cite book | last = Божилов | first = Иван | year = 1985 | title = Фамилията на Асеневци (1186- – 1460) | location = Sofia | publisher = Bulgarian Academy of Sciences | language = Bulgarian | id = OCLC [http://worldcat.org/oclc/14378091 14378091]}}
* Vasary, Istvan (2005) „Cumans and Tatars“, Cambridge University Press: pp. 34- – 42
* Stephenson, Paul (2000): „Byzantium's Balkan Frontier – A Political Study of the Northern Balkans, 900- – 1204“ pp. 289- – 300
* А. А. Василиев: ''History of the Byzantine Empire'', 1935
* Djuvara, Neagu. ''O scurta istorie a romanilor povestita celor tineri''. Humanitas, 2008. ISBN 978-973-50-2591-5.* Stelian Brezeanu, Istoria Imperiului Bizantin, Bucuresti, MERONIA, 2007
* ''[[Lexikon des Mittelalters]]'' (LMA). München 1980ff. Band 1
* Edgar Hösch, Karl Nehring & Holm Sundhaussen: ''Lexikon zur Geschichte Südosteuropas''. Böhlau, Wien/Köln/Weimar, Böhlau Verlag 2004, ISBN 3-205-77193-1. S. 62- – 63
{{commonscat|Asen dynasty|Асеневци}}