Бърз и ловък [[хищник]], сколопендрата напада [[дъждовен червей|дъждовни червеи]], [[насекоми]] и техните [[ларва|ларви]]. Захваща плячката си с крака и я ухапва с [[ногочелюсти]]те си, пускайки невротоксин, който [[парализа|парализира]] жертвата.
МожетеХранят да храните стоножкитесе както с жива, така и с мъртва храна. За храна стават всички безгръбначни с подходящ размер – щурци, скакалци, хлебарки, брашнени червеи и др. Също така можете да им даватеядът парченца плодове – банани, праскови, месести тропически плодове. Въпреки че дребни гущери и гризачи са от обичайните им плячки, в терариумни условия е по-добре да се избягват, тъй като могат да нанесат тежки, дори смъртоносни травми на стоножката. Добър вариант за големи екземпляри са парченца пилешко или телешко месо, поднесено с пинцети. Никога не оставяйте жива храна, независимо от размера, за повече от две денонощия. Ако за това време стоножката не я е изяла, сигурно предстои да сменя кожата си, а щурците могат да са много опасни за една още неизсъхнала сколопендра. Прехранването е по-вредно от гладуването. Ако сколопендрата ви е все още „бебе”, най-добре я хранете с мъртви щурчета на всеки два-три дена. За млади екземпляри два-три средно големи щуреца седмично са предостатъчни. Седмичната дажба за възрастно животно е една голяма хлебарка или скакалец, респ. няколко едри щуреца. Веднъж в месеца може да им давате по-голяма порция във вид на парче месо или плод. Винаги почиствайте всички неизядени остатъци - високата температура и влажност в комбинация с хранителни остатъци е предпоставка за поява на акари.
