Огоста: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м област с малка буква |
мРедакция без резюме |
||
Ред 22:
}}
[[Картинка:OgostaMap.jpg|мини|дясно|275п|Карта на водосборният басейн на река Огоста]]
'''Огоста''' (в [[Античност|античността]] на [[Латински език|латински]] Augusta, Аугуста) е [[река]] в [[Северозападна България]], [[област Монтана]] и [[Област Враца]], десен приток на река [[Дунав]]. Дължината ѝ е 141,1
== Етимология на името ==
Името на реката датира от [[Римска империя|римско]] време. Първоначалното име е било ''Augusta'' (от лат. божествена, царствена), което на [[простонароден латински език]] е звучало като Огоста (Огуст, на [[Румънски език|румънски]]: Ogustul). Това име е заето от заселилите се [[славяни]] и запазено във времето без съществена промяна. В [[Тимарски описи|Тимарските описи]] от 80-те години на ХV век (1480-1490)<ref>Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0</ref> е записано:
{{цитат|Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село [[Лехчево]]), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено '''Огост''': домакинства
== Географска характеристика ==
=== Извор, течение, устие ===
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935
След устието на левия ѝ приток [[Превалска река]] (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този ѝ участък отдясно в нея се влива река [[Дългоделска Огоста]]. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България - "[[Огоста (язовир)|Огоста]]". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците ѝ Барата, [[Златица (река)|Златица]] и [[Бързия (река)|Бързия]]. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град [[Монтана]], приема отдясно водите на река [[Шугавица]], а при град [[Бойчиновци]] — водите на десния си приток река [[Ботуня (река)|Ботуня]]. След това реката навлиза в [[Дунавската равнина]], като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина — с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток — река [[Рибине]] (десен).
След село [[Хърлец]], през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река [[Скът]]. Влива се отдясно в река [[Дунав]] на 685-ти
=== Водосборен басейн, притоци ===
Площта на водосборният басейн на Огоста е 3 157,1
* на северозапад и север — с водосборните басейни на реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Цибрица]];
* на изток, югоизток и юг — с водосборния басейн на река [[Искър]];
Ред 105:
Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. [[Манастирище]]. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. [[Мездра]] за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. [[Ерден]], с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]], с. [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]] и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.
В горното течение на реката, покрай левият ѝ бряг от [[Монтана]] до [[Белимел]], на протежение от 23,9
В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: "Лопушна", "Чипровци", "Кошарник" и "Огоста". В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.
| |||