Difference between revisions of "Огоста"

m
no edit summary
m
m
| устие-ширина =
| път =
| карта = България
| карта-описание =
}}
 
== Етимология на името ==
Името на реката датира от [[Римска империя|римско]] време. Първоначалното име е било ''Augusta'' (от лат. божествена, царствена), което на [[простонароден латински език]] е звучало като Огоста (Огуст, на [[Румънски език|румънски]]: Ogustul). Това име е заето от заселилите се [[славяни]] и запазено във времето без съществена промяна. В [[Тимарски описи|Тимарските описи]] от 80-те години на ХV век (1480- – 1490)<ref>Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св„Св.св. Кирил и Методий"Методий“, София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0</ref> е записано:
{{цитат|Тимар на Хюсеин, гулям-и мир, сер-и аскер на Ивраджа. Владее го и участва във военните походи съгласно султански берат. Село Лефчева, (сега село [[Лехчево]]), спадащо към Ивраджа (сега Враца). В този случай неговата рая се изсели и обитава място наречено '''Огост''': домакинства – 63, неженени – 5, мюсюлмани – 1, приход – 9266 (акчета).|Ковачев, Румен. Опис на Никололския саджак от 80-те години на ХV век, Издателство на Народната библиотека "Св„Св.св. Кирил и Методий"Методий“, София, 1997, с. 121, ISBN 954-523-032-0}}
 
== Географска характеристика ==
За начало на река Огоста е приета Чипровска река с извори под връх Вража глава (1 935 m) в [[Чипровска планина]], на около 1 760 m н.в. До село [[Белимел]] тече в североизточна посока в тясна долина, залесена предимно с широколистни гори.
 
След устието на левия и&#768; приток [[Превалска река]] (Превалска Огоста) завива на югоизток и образува широка коритообразна долина, заета предимно от обработваеми земи. В този и&#768; участък отдясно в нея се влива река [[Дългоделска Огоста]]. След нейното устие Огоста навлиза във втория по големина язовир в България – - "[[Огоста (язовир)|Огоста]]". Тук отдясно (в язовира) се вливат притоците и&#768; Барата, [[Златица (река)|Златица]] и [[Бързия (река)|Бързия]]. След изтичането си от язовира Огоста завива на североизток, преминава през град [[Монтана]], приема отдясно водите на река [[Шугавица]], а при град [[Бойчиновци]] – водите на десния си приток река [[Ботуня (река)|Ботуня]]. След това реката навлиза в [[Дунавската равнина]], като запазва североизточното си направление и тече в широка асиметрична долина – с по-стръмни десни брегове. В този участък в нея се влива само един по-голям приток – река [[Рибине]] (десен).
 
След село [[Хърлец]], през Козлодуйската низина Огоста тече в общо коригирано с водозащитни диги корито заедно с най-големия си приток река [[Скът]]. Влива се отдясно в река [[Дунав]] на 685-ти km на 27 m н.в.
 
=== Водосборен басейн, притоци ===
Площта на водосборният басейн на Огоста е 3 157,1 km<sup>2</sup><ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин|first=Румен |authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location=София |isbn=ISBN 978-954-18-0546-6 |pages=263 |url= |accessdate=}}</ref>, а границите му са следните:
* на северозапад и север – с водосборните басейни на реките [[Лом (река)|Лом]] и [[Цибрица]];
* на изток, югоизток и юг – с водосборния басейн на река [[Искър]];
* на югозапад – с водосборния басейн на река [[Нишава]].
 
Списък на притоците на река Огоста. След името на реката е отбелязана нейната дължина и площ на водосборният и&#768; басейн, а със стрелки → ляв приток ← десен приток:
::* → Финдо
::* ← Барата
::* ← [[Златица (река)|Златица]] 25,6 / 117 (влива се в язовир "[[Огоста (язовир)|Огоста]]")
::* ← Туря бара (влива се в язовир "[[Огоста (язовир)|Огоста]]")
::* ← [[Бързия (река)|Бързия]] 35 / 241 (влива се в язовир "[[Огоста (язовир)|Огоста]]")
::* ← [[Шугавица]] 46 / 213
::* → Бучка
 
=== Хидроложки показатели ===
Средногодишният отток на реката при град [[Чипровци]] е 0,81 m<sup>3</sup>/s, а при станция [[Мизия (град)|Мизия]] – 25,40 m<sup>3</sup>/s. Максимумът е през пролетта (април-май), което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове, а минимумът през август. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 - 1982/1983 г.<ref>География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт – БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8</ref>
 
{| class="wikitable" width=75%;
! width="30px" | средногодишен
|-
| количество (m<sup>3</sup>/s) ||22,80 ||31,60 ||45,60 ||48,30 ||49,60 ||33,60 ||14,30 ||7,01 ||10,10 ||5,91 ||15,50 ||20,20 ||25,40
|-
| количество (% от годишния обем) || 7,50 || 10,40 || 15,00 || 15,90 || 16,30 || 11,00 || 4,70 || 2,30 || 3,30 || 5,10 || 6,60 || 7,50 || 100,0
|}
 
По течението на реката са разположени 20 населени места, в т.ч. 4 града и 16 села:
* [[Област Монтана]]
:* [[Община Чипровци]] – град [[Чипровци]], с. [[Железна]], с. [[Белимел]]
:* [[Община Георги Дамяново]] – с. [[Гаврил Геново]]
:* [[Община Монтана]] – град [[Монтана]]
:* [[Община Бойчиновци]] – с. [[Ерден]], град [[Бойчиновци]], с. [[Портитовци]], с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]], с. [[Лехчево]], с. [[Бели брод]]
* [[Област Враца]]
:* [[Община Хайредин]] – с. [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]], с. [[Манастирище]], с. [[Хайредин]]
:* [[Община Козлодуй]] – с. [[Крива бара]], с. [[Бутан (село)|Бутан]], с. [[Гложене (Област Враца)|Гложене]], с. [[Хърлец]]
:* [[Община Мизия]] – с. [[Софрониево]], град [[Мизия (град)|Мизия]].
 
== Стопанско значение, забележителности ==
Десният бряг в долното течение на реката е изграден от варовикови скали. Най-голям добив на варовик с много добро качество за строителни нужди и производство на плочи за облицовка се осъществява в кариерата край с. [[Манастирище]]. Добиваните огромни каменни блокове с плътна структура и включвания на черупки от миди се обработват в гр. [[Мездра]] за производството на облицовъчни плочи от т.нар. „бял врачански камък“. Наличието на характерни включвания от морски обитатели показва, че региона е бил морско дъно в далечното минало. Добив на камък по течението на реката за строителни нужди се извършва край с. [[Ерден]], с. [[Владимирово (Област Монтана)|Владимирово]], с. [[Михайлово (Област Враца)|Михайлово]] и другаде. По течението на реката има места за добив на пясък и чакъл, инертни строителни материали задоволяващи предимно нуждите на региона.
 
В горното течение на реката, покрай левият и&#768; бряг от [[Монтана]] до [[Белимел]], на протежение от 23,9 km, преминава третокласен път № 102 от Държавната пътна мрежа [[Монтана]] – [[Белоградчик]] – [[Димово]]. От град [[Бойчиновци]] до село [[Гложене (Област Враца)|Гложене]], покрай левият бряг на Огоста на протежение от 50,9 km преминава третокласен път № 101 от Държавната пътна мрежа [[Враца]] – [[Криводол]] – [[Бойчиновци]] – [[Гложене (Област Враца)|Гложене]].
 
В горният басейн на Огоста има построени 4-ри ВЕЦ-а: "Лопушна"„Лопушна“, "Чипровци"„Чипровци“, "Кошарник"„Кошарник“ и "Огоста"„Огоста“. В средното и долно течение на реката водите масово се използват за напояване.
 
Бреговете и водите на язовир "[[Огоста (язовир)|Огоста]]" предлагат идеални условия за туризъм, отдих, риболов и водни спортове.
 
Между селата [[Железна]] и [[Белимел]], на високия ляв бряг на реката е разположен [[Чипровски манастир|Чипровският манастир]].
== Източници ==
<references/>
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 343- – 344. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581
* Реки в България. http://reki.start.bg/
* Николов , Богдан. От Искър до Огоста, Издателство Алиса, 1996 [http://chitanka.info/book/6231-ot-iskyr-do-ogosta ]
 
[[Категория:Реки в България]]