Опел: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
редакция; форматиране: 8x тире, 6x кавички, 2x нов ред, запетая, интервал, тире-числа, точка (ползвайки Advisor)
Ред 12:
}}
 
'''Опел''' (пълно име: '''Adam Opel AG''') е [[Германия|германска]] фирма за производство на [[автомобил]]и. Компанията е създадена на [[21 януари]] 1863 г. и започва производство на автомобили през 1899 г. В наши дни, ОпелOpel е най-големият производител на [[ДженералGeneral МоторсMotors]] в [[Европа]].
 
== История ==
През 1862 г. [[Адам Опел]] основава собствено предприятие за производство на [[шевна машина|шевни машини]]. През 1898 г. механикът Ф. Луцман от [[Десау]] изработва няколко моторни [[самоход]]а, сходни като концепция с представения пет години по-рано [[БенцBenz ВикторияVictoria]] (Benz Victoria). Синовете на [[Адам Опел]] проявяват интерес към бензиновите [[файтон]]и, които по същото време се изявяват успешно и в някои местни съревнованиясъстезания. През януари следващата година младите наследници на Опел купуват малката работилница на Луцман, [[патент]]оват неговата конструкция и организират [[серийно производство|серийното производство]] на автомобили с марката ''Опел Луцман'' (''Opel Lutzmann''). Те разполагат симат открита четириместна [[каросерия]] и разположен отзад едноцилиндров двигател от 1542 куб. смcm³, който позволява мощност от 3,5 [[конска сила|конски силиhp]]. Този първи във фирмената история модел е изработен в 65 екземпляра.
 
През 1902 г. обаче той вече изглежда твърде архаичен и неперспективен като концепция. Тогава братята купуват [[лиценз]] за производство на френските автомобили [[ДаракDarracq]] (Darracq), чието тиражиране под марката ОпелOpel е организирано в Рюселсхайм. Каросерията е изцяло изработена в Германия, а [[шаси]]то и [[двуцилиндров двигател|двуцилиндровият двигател]] пристигат в завършен вид от Франция. Моделът е обозначен като ''Опел Дарак 8/4 ПС'' (''Opel Darracq 8/4 PS''), а през 1905 г. е усвоено и производството на 4-цилиндровия ''Опел Дарак 35/40 ПС'' (''Opel Darracq 35/40 PS''). Година по-късно обаче фамилията Опел решава да се откаже от услугите на А. Дарак, тъй като по същото време е завършен първият изцяло авторски сериен модел на ОпелOpel. Прототипът, наречен ''Опел 10/12 ПС'' (''Opel 10/12 PS''), е показан още през 1902 г. на изложението в [[Хамбург]], а през 1906 г. от него вече са произведени повече от 1000 броя. След успешната си изява на международното автомобилно състезание за [[Купа на Кайзера|Купата на Кайзера]] от 1907 г. ОпелOpel се превръща в предпочитан доставчик на леки автомобили за държавния глава [[Вилхелм II]]. Първият фирмен модел, поръчан от двореца, е Опел 65 ПС (''Opel 65 PS'') с 4-цилиндров двигател и специално изработена поръчкова [[каросерия]] тип „[[ландоле]]".
 
През 1909 г. се появява и моделът ''Opel 4/8 PS'', по-известен като ''Докторваген'' (''Doktorwagen''), тъй като неговата надеждност, високопроходимост и пъргавина бързо са оценени от местните [[лекар]]и. Автомобилът е снабден с [[четирицилиндров двигател]] от 1000 куб. смcm³ и тристепенна [[скоростна кутия]], а максималната му [[скорост]] достига 55 кмkm/h при мощност 8 к. с.hp Той се произвежда до 1910 г., когато е заменен от четириместните версии ''Опел 4/8 ПС'' (''Opel 4/8 PS''), ''Опел 8/14 ПС'' (''Opel 8/14 PS'') и ''Опел 10/18 ПС'' (''Opel 10/18 PS'') с каросерия тип файтон„файтон“.
 
До началото на [[Първа световна война|първата световна война]] предприятието предлага особено популярните в Германия модели ''Опел 5/12 ПС'' (''Opel 5/12 Р8''), ''Опел 5/14 ПС'' (''Opel 5/14 PS'') и ''Опел 6/16 ПС'' (''Opel 6/16 PS''). По това време най-големият като кубатура автомобил на ОпелOpel е ''Опел 40/100 ПС'' (''Opel 40/100 PS'') от 1912 г., чийто [[осемцилиндров двигател]] е с работен обем от 10 200 куб. смcm³, а максималната му скорост достига 120 кмkm/чh.
 
През 1914 г. е създаден ''Опел ГП Ренваген'' (''Opel GP Rennwagen''), с който знаменитият пилот [[Карл Йорнс]] успява да спечели една от местните надпревари.
 
В техническо отношение следвоенните леки автомобили на ОпелOpel [[''Opel 21/60 PS|21/60 PS]] и ''Опел 30/75и ПС'' (''Opel 30/75 PS'') са базирани на първия [[шестцилиндров двигател|шестцилиндров]] модел на фирмата Опел 18/50 ПС (''Opel 18/50 PS'') от 1916 г. Въпреки своите достойнства, тези луксозни [[лимузина|лимузини]] се продават трудно, поради тежката икономическа ситуация в следвоенна Германия. Това е и основната причина, поради която през 1924 г. компанията лансира малкия двуместен модел Опел 4/12 ПС (''Opel 4/12 PS''), придобил красноречивия прякор "Лаубфрош" [[дървесна жаба|''Laubfrosch'']], („дървесна жаба“) поради яркозелената си окраска. Популярният автомобил разполага с 4-цилиндров двигател (951 куб. смcm³, 12 к. с.hp) и достига максимална скорост 66 кмkm/чh. На негова база се предлагат още триместен [[седан]], [[кабриолет]] (''Opel 4/14 PS'') и [[фургон]].
 
Именно благодарение на Лаубфрош ОпелOpel се превръща в първата германска компания, усвоила [[конвейрконвейер]]ното производство на леки автомобили. По повод на този модел обаче възниква конфликт с френската компания [[СитроенCitroën]], която обвинява ОпелOpel в [[плагиатство]], поради поразителната прилика между него и ''СитроенCitroën 5CV'', произвеждан в началото на 1920-те години. Германците обаче успяват да докажат своята невинност и с това въпросът е приключен. Бестселърът остава на конвейраконвейера до края на 1925 г., след което на негово място идва вариант с четириместна каросерия, поставена върху удължено шаси, а старият двигател отстъпва на по-съвършен 1016-кубиков агрегат от 26 к. сhp. В този вид моделът се подвизава до 1929 г.
 
Един любопитен и съвсем немаловажен детайл от богатата фирмена история е и фактът, че някъде към средата на 1920-те години ОпелOpel става първият производител в света, който създава сервизна мрежа за обслужване на своите автомобили на територията на цялата страна.
 
=== Обвързването с ДженералGeneral МоторсMotors ===
През 1928 г. компанията се трансформира от семейно предприятие в акционерно дружество Adam Opel AG. Година по-късно 80 % от нея става собственост на американския гигант Дженерал[[General МоторсMotors]], а през 1931 г. отвъдокеанските господари придобиват изцяло предприятието в Рюселсхайм.
 
Същата 1928 г. остава паметна в историята на ОпелOpel и със създаването на уникалния свръхскоростен [[болид (автомобил)|болид]] ''Опел РАК-2'' (''Opel RAK-2''), снабден с [[ракетен двигател]] с [[твърдо гориво]]. На 23 май същата година на скоростната отсечка на пистата AVUS край [[Берлин]] [[Фриц фон Опел]] (внук на [[Адам Опел]]) успява да достигне със същия автомобил скорост 238 кмkm/чh.
 
През 1929 г. е лансиран луксозният ''Опел 24/110 ПС Регент'' (''Opel 24/110 PS Regent''), снабден с 8-цилиндров двигател от 5970 куб. см.cm³, който е създаден като пряк конкурент на [[МерцедесMercedes-БенцBenz]]. По същото време е представен и наследникът на Лаубфрош – - ''Опел 4/20 ПС'' (''Opel 4/20 PS'') с 1016-кубиков двигател. През 1931 г. на негово място идва ''Опел 1.0'' (''Opel 1.0''), а през 1932 г. и ''Опел 1.2'' (''Opel 1.2'').
 
В средата на 30-те идва ред на следващото поколение достъпни компактни модели Р4, чието производство не след дълго достига до 100 000 броя годишно (според слуховете, през 1938 г. производството на модела е принудително преустановено по настояване на новото [[националсоциализъм|националсоциалистическо]] управление; причината за това е, че лидерите на [[Третия райх]] не искат да допуснат американският завод да се превърне в конкурент на новостроящата се фабрика на [[ФолксвагенVolkswagen]]).
 
Паралелно с дебюта на Р4 в средата на 1930-те години на пазара се появява и сензационният модел ''Опел Олимпия'' (''Opel Olympia''), чието име е вдъхновено от проведените през 1936 г. [[Летни олимпийски игри 1936|световни олимпийски игри в Берлин]]. Това е първият германски автомобил със [[самоносеща каросерия]], който именно благодарение на тази авангардна особеност е със 110 кгkg по-лек от своя предшественик ''Опел Регент 1.3'' (''Opel Regent 1.3''). Именно оттам са взети и първоначално използваните при ОпелOpel ОлимпияOlympia двигатели, които впоследствие са заменени от по-модерни [[агрегат]]и от 1288 куб. смcm³ (26 к. с.hp) и 1488 куб. смcm³ (37 к. с.hp).
 
В края на 1936 г. компанията предлага и още един достъпен модел от същия клас, наречен ''[[ОпелOpel КадетKadett]]''. Той отново разполага със [[самоносеща каросерия]], а външните му разлики с ''ОлимпияOlympia'' са незначителни, като използваният в случая двигател е от предходния модел Р4. През 1938 г. ''КадетKadett'' е модернизиран, а неговото производство е поето изцяло от новия фирмен завод в [[Бранденбург]], където след 1935 г. се произвеждат [[камион]]ите ''Опел Блиц'' (''Opel Blitz'') и 1,5-литровите двигатели за някои от леките автомобили. При 6-цилиндровия модел ''Опел 2.0'' [[Opel 2.0]], произвеждан в периода 1934- – 1937 г., за първи път във фирмената история е внедрено [[независимо предно окачване]] тип ''Дубонет'' (''Dubonnet''), каквото след 1939 г. получават всички модели на ОпелOpel.
 
По време на [[автосалон]]а в Берлин от началото на 1937 г. компанията представя два нови модела - – ''Опел Супер 6'' (''Opel Super 6'') и ''Опел Адмирал'' (''Opel Admiral''). Първият от тях не се радва на особено дълга и успешна кариера, но вторият е приет с овации от публиката не само заради своя оригинален [[дизайн]], но и заради мощния и надежден 6-цилиндров двигател от 3626 куб. смcm³ и максимална скорост 132 кмkm/чh при мощност 75 к. с.hp Той се отличава с меко окачване, удобни седалки, ниско ниво на шума в [[купе]]то и възможността за избор между две атрактивни каросерии с четири врати — – лимузина и кабриолет, като паралелно с тях се представя и ефектни поръчкови каросерии на същата база, изработени от местни каросерийни майстори. Производството на ''АдмиралAdmiral'' е преустановено в началото на [[Втората световна война]], като дотогава са изработени близо 6,5 хиляди500 броя.
 
Когато Германия обявява война на [[Съединени американски щати|САЩ]], заводите на ОпелOpel преминават под държавен контрол. По същото време военните камиони ''ОпелOpel БлицBliz'' за нуждите на [[Вермахт]]а се снабдяват с двигатели от ''ОпелOpel АдмиралAdmiral''. През 1944 г. фабриките на ОпелOpel претърпяват сериозни поражениепоражения вследствие на съюзническите [[бомбардировка|бомбардировки]].
 
Веднага след войната концернът ДженералGeneral МоторсMotors започва възстановяване на завода в Рюселсхайм. Фабриката за камиони в [[Бранденбург]] обаче е изгубена завинаги. Причината за това не са тежките разрушения, а съветските окупационни власи, които демонтират завода и отново го сглобяват някъде край [[Урал]]. Допълнително, съветските власти изискват от съюзническите сили производствена технология, инструменти и чертежи за ОпелOpel КадетKadett, с цел да възстановят производството на модела в завода в Лайпциг. Производствената линия е доставена в Лайпциг, но вместо да бъде разтоварена, продължава пътя си за [[Москва]], от къдетооткъдето през декември 1946 г. започва производството на [[Москвич#Първите следвоенни години|Москвич 400]], напълно идентичен с ОпелOpel КадетKadett (наричан в СССР на шега и „под сурдинка”сурдинка“ Опел Фиатович).
 
През 1939 г. дебютира и модерният [[седан]] от среден клас ''Опел Капитан'' (''Opel Kapitan''), който се отличава със своя авангарден дизайн, проектиран в [[Съединени американски щати|САЩ]], както и с изцяло металната си [[самоносеща каросерия]] и 2473-кубиковия си двигател от 55 к.сhp, ''Опел Супер 6'' (''Opel Super 6''). Той става особено популярен не само в Германия, но и в останалите страни, в които се продава и до октомври 1940 г., когато принудително слиза от конвейраконвейера, е тиражиран в над 25 хиляди броя. Неговото производство е продължено с незначителни технически изменения и след войната, и по-точно между 1948 и 1951 г. След това моделът претърпява основна стилистична модернизация, изпълнена в подчертано американски стил. В техническо отношение една от малкото разлики с предходния вариант е, че скоростният лост вече е поставен на кормилната колона.
 
През 1950 г. е модернизирана и ''ОпелOpel ОлимпияOlympia'', като към стандартния седан с две врати се присъединяват и две нови модификации - – [[кабриолет]] и универсал.
 
Първият изцяло нов като външност следвоенен модел на ОпелOpel е бестселърът ''Опел Рекорд'' (''Opel Record''), който дебютира през есента на 1953 г. на автосалона във [[Франкфурт]]. Въпреки модерната си каросерия с две врати, предлагана във варианти [[седан]] и [[кабриолет]], той запазва почти изцяло архаичната механика и 1488-кубиковият двигател от своя предшественик ''ОпелOpel ОлимпияOlympia''. В конкретния случай мощността и максималната скорост на модела са повишени съответно на 40 к.сhp и 120 кмkm/чh. До края на 50-те години ''ОпелOpel РекордRecord'' претърпява три поетапни модернизации, при които максималната мощност е допълнително повишена и е внедрена нова четиристепенна скоростна кутия. Появяват се и нови модификации, като седан с четири врати, универсал, обозначен като Караван(Caravan), и др. Клиентите могат да избират между двигатели с работен обем от 1196 до 1680 куб.смcm³ и автоматична [[трансмисия]] от типа [[Олимат]] (Olymat). Автомобилът се радва на особена популярност не само в [[Европа]], но дори и на американския пазар, като между 1953 и 1960 г. първата генерация ''ОпелOpel РекордRecord'' е тиражирана в повече от 1,5 милиона броя. През 1954 г. е представен и наследникът на ''ОпелOpel КапитанKapitan''. Новият голям седан от „американски тип" се отличава с просторно пътническо пространство, панорамни стъкла, триместна предна седалка, тип „пейка", висящи педали и др. Първоначално е използван форсиран до 68 к. с.hp вариант на предвоенния 6-цилиндров агрегат от 2473 куб. смcm³, но с появяването на новия ''Опел Капитан Р'' (''Opel Kapitan R''), в края на 1958 г. идва и нов 2605-кубиков двигател от 80 к. сhp. Като опция на този модел се предлага и полуавтоматична американска скоростна кутия, а след 1961 г. и напълно автоматичната тристепенна скоростна кутия Исейтроник (Esaytronic).
 
През 1964 г. се появява и напълно обновеният ''Опел Капитан А'' (''Opel Kapitan A''), чието външно излъчване отново съчетава най-модерните отвъдокеански тенденции. Пак тогава е лансиран и първият следвоенен модел на фирмата от представителен клас, при който е възродено името ''ОпелOpel АдмиралAdmiral''. Паралелно с него се предлага и почти идентичният ''Опел Дипломат'' (''Opel Diplomat''), който върви в комплект с 4,6-литров двигагел [[ШевролетChevrolet]] V8 със 165 к.chp. Впоследствие такъв двигател се поставя по поръчка и на моделите ''ОпелOpel КапитанKapitan'' и ''ОпелOpel АдмиралAdmiral'' , като междувременно ''ОпелOpel ДипломатDiplomat'' e снабден с нов 5,4-литров агрегат V8 с 230 к. с.hp И трите модела разполагат с идентично [[задно окачване]] тип [[Де Дион]].
 
През 1963 г. идва ред и на второто поколение ''ОпелOpel РекордRecord'', който се отличава със своята видимо уголемена [[каросерия]], а след 1964 г. и с наличието на мощен 6-цилиндров двигател с 2605 куб. смcm³.
 
[[Image:Opel Rekord 3.jpg |thumb|260px|Opel Rekord C, 1.7 L, 1968]]
 
През 1962 г., когато фирмата чества своя стогодишен юбилей, в експлоатация влиза новият завод на ОпелOpel в [[Бохум]], където е организирано производството на възродения ''ОпелOpel КадетKadett''. Това е компактен модел с две врати и нов двигател с 993 куб. смcm³, слят в общ блок със съединителя и четиристепенната скоростна кутия, който осигурява мощност от 40 к. сhp. Три години след премиерата си той получава нов 1078-кубиков двигател, а през 1967 г. се появява и ограничена серия от спортната версия ''Опел Кадет Рали'' (''Opel Kadett Rally''), чийто работен обем е повишен до 1897 куб. смcm³.
 
През 1980 г. дебютира и първият във фирмената история модел с предно предаване - – ''ОпелOpel КадетKadett ДD''. Четири години по-късно той е заменен от обтекаемия ''ОпелOpel КадетKadett ЕE'', който е първият автомобил на ОпелOpel, удостоен с приза „Автомобил на годината".
 
По време на автосалона във [[Франкфурт]] през 1965 г. ОпелOpel показва перспективен прототип на първия в своята гама спортен автомобил, обозначен като GT, чиято ходова част е идентична с тази на ''ОпелOpel КадетKadett''. Серийният вариант на модела е лансиран през август 1968 г. с два вида двигатели от 1078 и 1897 куб. смcm³, като преобладаващата част от него се продава в САЩ.
През 1980 г. дебютира и първият във фирмената история модел с предно предаване - ''Опел Кадет Д''. Четири години по-късно той е заменен от обтекаемия ''Опел Кадет Е'', който е първият автомобил на Опел, удостоен с приза „Автомобил на годината".
 
През 1966 г. е предприета поредната по-значима модернизация на модела ''ОпелOpel РекордRecord'', който получава цяла гама модерни 4-цилиндрови двигатели от 1.5, 1.7 и 1.9 л.L с горен разпределителен вал, чиято мощност е съответно 66, 75 и 90 к.сhp. През 1972 г. именно този модел за първи път във фирмената история започва да се продава и с дизелов двигател (2067 куб. смcm³, 60 к. сhp), но през 1974 г. поради данъчни съображения работният обем на дизеловата версия е редуциран до 1998 куб. смcm³. Последната модернизация на ''ОпелOpel РекордRecord'' е направена през 1979 г. и в общи линии се изчерпва с поставянето на нов 1979-кубиков двигател.
По време на автосалона във [[Франкфурт]] през 1965 г. Опел показва перспективен прототип на първия в своята гама спортен автомобил, обозначен като GT, чиято ходова част е идентична с тази на ''Опел Кадет''. Серийният вариант на модела е лансиран през август 1968 г. с два вида двигатели от 1078 и 1897 куб. см, като преобладаващата част от него се продава в САЩ.
 
От 1967 г. паралелно с ''ОпелOpel РекордRecord'' се произвежда и относително сходният като концепция модел ''Опел Комодор'' (''Opel Commodore''), който разполага с 6-цилиндров двигател от 2490 куб. смcm³. Той се изявява успешно в редица автомобилни надпревари и се ползва с добро име сред клиентите. Модернизираният впоследствие СоглтосюгеHolden Commodore започва да се произвежда в австралийския филиал на GM.
През 1966 г. е предприета поредната по-значима модернизация на модела ''Опел Рекорд'', който получава цяла гама модерни 4-цилиндрови двигатели от 1.5,1.7 и 1.9 л. с горен разпределителен вал, чиято мощност е съответно 66,75 и 90 к.с. През 1972 г. именно този модел за първи път във фирмената история започва да се продава и с дизелов двигател (2067 куб. см, 60 к. с), но през 1974 г. поради данъчни съображения работният обем на дизеловата версия е редуциран до 1998 куб. см. Последната модернизация на ''Опел Рекорд'' е направена през 1979 г. и в общи линии се изчерпва с поставянето на нов 1979-кубиков двигател.
 
През 1970 г. ОпелOpel лансира своя нов модел ''Опел Аскона'' (''Opel Ascona''), който замества ветерана ''Опел Капитан'' (''Opel Kapitan''), като на негова база е разработено и спортното купе ''Опел Манта'' (''Opel Manta''). И двата модела се предлагат с 4-цилиндрови двигатели с работен обем 1196, 1584 и 1897 куб. смcm³, като пет години след своя дебют са основно модернизирани, а след 1980 г. ''ОпелOpel АсконаAscona'' е тотално преработен и започва да се произвежда с предно предаване. В годините на своето производство ''ОпелOpel МантаManta'' e особено търсен модел и за цялата си кариера е тиражиран в над 1 милиона.
От 1967 г. паралелно с ''Опел Рекорд'' се произвежда и относително сходният като концепция модел ''Опел Комодор'' (''Opel Commodore''), който разполага с 6-цилиндров двигател от 2490 куб. см. Той се изявява успешно в редица автомобилни надпревари и се ползва с добро име сред клиентите. Модернизираният впоследствие Соглтосюге започва да се произвежда в австралийския филиал на GM.
 
През 1978 г. елитните ''ОпелOpel АдмиралAdmiral'' и ''ОпелOpel ДипломатDiplomat'' са заменени от ''Опел Сенатор'' (''Opel Senator''), който е лансиран в два 6-цилиндрови варианта (2784 и 2969 куб. смcm³ и мощност съответно 140 и 180 к. аhp), като може да се поръча и версия с тристепенен автоматик. На базата на помощната от двете модификации е създадено и спортното купе [[ОпелOpel Монца|МонцаMonza]] (Monza), чиято предна част е почти еднаква с тази на ''ОпелOpel СенаторSenator'', но задната част завършва в стил [[хечбек]].
През 1970 г. Опел лансира своя нов модел ''Опел Аскона'' (''Opel Ascona''), който замества ветерана ''Опел Капитан'' (''Opel Kapitan''), като на негова база разработено и спортното купе ''Опел Манта'' (''Opel Manta''). И двата модела се предлагат с 4-цилиндрови двигатели с работен обем 1196, 1584 и 1897 куб. см, като пет години след своя дебют са основно модернизирани, а след 1980 г. ''Опел Аскона'' е тотално преработен и започва да се произвежда с предно предаване. В годините на своето производство ''Опел Манта'' e особено търсен модел и за цялата си кариера е тиражиран в над 1 милиона.
 
През 1988 г. мястото на ''ОпелOpel АсконаAscona'' е заето от новата ''ОпелOpel ВектраVectra'', чието производство скоро след обединението на Германия е пренесено в бившия завод на [[Вартбург (автомобил)|ВартбургWartburg]] в [[Айзенах]]. След 1989 г. на базата на ''ОпелOpel ВектраVectra'' се произвежда и спортното купе ''Опел Калибра'' (''Opel Calibra''), което идва на мястото на ''ОпелOpel МантаManta'' и се отличава с отлична [[аеродинамика]] (Сх = 0,26).
През 1978 г. елитните ''Опел Адмирал'' и ''Опел Дипломат'' са заменени от ''Опел Сенатор'' (''Opel Senator''), който е лансиран в два 6-цилиндрови варианта (2784 и 2969 куб. см и мощност съответно 140 и 180 к. а), като може да се поръча и версия с тристепенен автоматик. На базата на помощната от двете модификации е създадено и спортното купе [[Опел Монца|Монца]] (Monza), чиято предна част е почти еднаква с тази на ''Опел Сенатор'', но задната част завършва в стил [[хечбек]].
 
Производството на новото семейство започва през 1982 г. с модела ''Опел Корса'' (''Opel Corsa'') в испанския завод на компанията. През януари 1993 г. идва второто поколение ''ОпелOpel КорсаCorsa'' и спортното купе ''Опел Тигра'' (''Opel Tigra''), базирано на същия модел, а през есента на 2000 г. е предприето следващото по-сериозно обновяване на компактния хит. Интересна новост при този усъвършенстван вариант е наличието на комбинирана полуавтоматична скоростна кутия [[Изитроник]](Easytronic), с каквато се предлагат 1199-кубиковите версии на модела. През 2001 г. се появява и универсалната версия на ''ОпелOpel КорсаCorsa'', която е наречена Комбо (Combo) и разполага със същия двигател.
През 1988 г. мястото на ''Опел Аскона'' е заето от новата ''Опел Вектра'' чието производство скоро след обединението на Германия е пренесено в бившия завод на [[Вартбург (автомобил)|Вартбург]] в [[Айзенах]]. След 1989 г. на базата на ''Опел Вектра'' се произвежда и спортното купе ''Опел Калибра'' (''Opel Calibra''), което идва на мястото на ''Опел Манта'' и се отличава с отлична [[аеродинамика]] (Сх = 0,26).
 
През 1986 г. ветеранът ''ОпелOpel РекордRecord'' е заменен от елегантната ''Опел Омега'' (''Opel Omega''), която се предлага във вариант [[седан]] и [[комби]], а в края на същата година получава престижното звание „Автомобил на годината".
Производството на новото семейство започва през 1982 г. с модела ''Опел Корса'' (''Opel Corsa'') в испанския завод на компанията. През януари 1993 г. идва второто поколение ''Опел Корса'' и спортното купе ''Опел Тигра'' (''Opel Tigra''), базирано на същия модел, а през есента на 2000 г. е предприето следващото по-сериозно обновяване на компактния хит. Интересна новост при този усъвършенстван вариант е наличието на комбинирана полуавтоматична скоростна кутия [[Изитроник]](Easytronic), с каквато се предлагат 1199-кубиковите версии на модела. През 2001 г. се появява и универсалната версия на ''Опел Корса'', която е наречена Комбо (Combo) и разполага със същия двигател.
През 1986 г. ветеранът ''Опел Рекорд'' е заменен от елегантната ''Опел Омега'' (''Opel Omega''), която се предлага във вариант [[седан]] и [[комби]], а в края на същата година получава престижното звание „Автомобил на годината".
 
Година след премиерата на модела е лансирана и неговата по-престижна версия, наречена ''ОпелOpel СенаторSenator'', при която е използван 6-цилиндров двигател от 2594 куб. смcm³ (150 к. с.hp) и автоматична скоростна кутия.
 
В края на 1993 г. дебютира второто поколение ''ОпелOpel ОмегаOmega'', което върви в комплект с няколко вида 4- и 6-цилиндрови двигатели, чийто работен обем се движи от 1998 до 3175 куб. смcm³.
 
През лятото на 1991 г. мястото на ''ОпелOpel КадетKadett'' е заето от новия модел ''Опел Астра'' (''Opel Astra F''), като лиценза за производство на самия ''ОпелOpel КадетKadett Е'' е продаден на корейската компания [[ДеуDaewoo]] (Daewoo). Следващата генерация ''ОпелOpel Астра''Astra G'' е представена през 1999 г., като на нейна база започват да се произвеждат и универсалните [[миниван]]ове ''Опел Зафира'' (''Opel Zafira'').Астра Astra G е най-дълго произвежданият модел автомобили в света за последните 50 години от 1998 до 2009 годинаг.
 
През 2001 годинаг. е представена разработката на Bertone — – купе върху Astra G, Astra Coupe Bertone. Една година по-късно е пусната на пазара и кабрио версия на модела.
 
През 2004 г. e представена АстраAstra H, и по-спортната триврата версия GTC (Grand Touring Coupe). Моделът се произвежда паралелно с АстраAstra G, която бива преименувана на АстраAstra КласикClassic. Тривратата версия разработена от OPC разполага съсс 2литров2 L турбо агрегат с 240к.с.240 hp и ускорение от 6.,4 сек.s от 0 до 100 кмkm/чh.
 
През 1998 е създаден [[Opel Performance Center]] (OPC) в Рюселсхайм, център, занимаващ се изцяло с разработването на спортни варианти на моделите на ОпелOpel. Първата разработка е Astra G OPC със 2 литров атмосферен мотор със 160к.с.160 hp Следват Astra G OPC II (турбо с 200к.с.200 hp) както и разработки върху ВектраVectra C (280к.с.280hp), ЗафираZfira B (240к.с.240hp), МериваMeriva (180 к.с.hp), КорсаCorsa C (175к.с.175hp) и КорсаCorsa D (192к.с.192hp). Инженерите на Opel държат всички автомобили от гамата OPC да преминат тежките тестове с продължителност 10 000 километраkm по дългата 20,8 километраkm Северна отсечка на Нюрбургринг, наречена с прозвището „Зеления ад”ад“ от легендарния автомобилен пилот [[Джеки Стюарт]]. 12 дни, 27 000 смени на предавките, 35 551 завоя и 487обиколки487 обиколки на най-тежкото трасе на планетата са теста, който всяка една разработка на тунинг центъра трябва да премине, за да бъде удобренаодобрена. Характерен за всички модели на центъра е светло синиятсветлосиният цвят "Arden"„Arden“, който не се предлага за "цивилните"„цивилните“ ОпелиOpel-и, но OPC се предлагат също и в черно, червено и сребристо.
 
През 1991 г. производствената програма на ОпелOpel е обогатена и от първия във фирмената история [[Съд на въздушна възглавница|вседоход]] – - ''Опел фронтера'' (''Opel Frontera''), който фактически се явява германски аналог на [[ИсузуIsuzu АмигоAmigo]] (Isuzu Amigo), но за разлика от външното сходство, в случая е използван оригинален двигател на Opel. Не след дълго отново в сътрудничество с японската фирма е разработен и моделът ''Опел Монтерей'' (''Opel Monterey'').
 
Второто поколение ''ОпелOpel ВектраVectra'' дебютира през 1996 г., а следващото през пролетта на 2002 г. на автосалона в [[Женева]]. Тогава за първи път в производствената програма на ОпелOpel е внедрена безстепенната трансмисия, като през 2003 г. на базата на новата ''ОпелOpel ВектраVectra'' е създаден и скоростният хечбек ''Опел Вектра ГТС'' (''Opel Vectra GTS''), снабден с 3175-кубиков двигател V6, благодарение на който мощно сттамощността на модела достига 218 к.сhp. OPC версията ползва 2.8 V6 Turbo с 280к.с.280 hp, който ускорява тежката лимузина от 0 до 100 кмkm/чh за 6.,3 секундиs.
 
През лятото на 2000 г. фирменият филиал в [[Полша]] започва производството на минивана ''Опел Агила'' (''Opel Agila''), който се явява аналог на японския ''Сузуки Вагон Р+'' (''Suzuki Wagon R+''), но снабден с [[трицилиндров двигател]] на ОпелOpel от 973 куб. смcm³.
 
От есента на 2001 г. започва и относително ограниченото като тираж производство на двуместния ''Опел Спийдстър'' (''Opel Speedster'') с каросерия тарга и разположен в пределите на базата 4-цилиндров атмосферен двигател от 2193 куб. смcm³ и по-мощен двулитров турбо агрегат с 200к.с.200 hp, с него спийдстър се ускорява от 0 до 100 кмkm/чh за само 4.,7 секундиs и изминава 400 метраm за 13,5 секундиs, нареждайки се сред доста по-мощни конкуренти от марки като ПоршеPorsche, БМВBMW МM, БентлиBently, ФерариFerari и др.
 
През 2003 г. гамата е допълнена от изцяло новия модел ''Opel Meriva'', базиран на ''ОпелOpel КорсаCorsa'', чието производство е усвоено от заводите на ОпелOpel в [[Бразилия]] и [[Испания]]. По-късно същата година в Рюселсхайм започва производството на по-спортния близнак на ВектраVectra ''Opel Signum''.
 
През 2009 г. ОпелOpel представя наследника на Вектра —Vectra – Insignia. Една радикално нова концепция на марката. Автомобилът става "кола„кола на годината"годината“ за Европа. Предлага се с бензинови агрегати от 115 до 325к.с325 hp (OPC разработка върху 2.8 V6 TURBO) и дизелови комън рейл от 110кс.110 hp до топ двигател 2.0 CDTI Битурбо с 190к.с.Инсигния190 hp Insignia предлага нововъведения в световен мащаб като системата за разпознаване на знаци и маркировка 'Opel Eye' и комбинираното шаси FlexRide с три режима на пътно поведение.
 
Понастоящем компанията Adam Opel AG разполага с пет завода в Германия , които произвеждат около 650 хил. автомобила годишно. Останалите заводи на немския гигант са разположени във [[Великобритания]], [[Португалия]], [[Испания]], [[Белгия]], [[Полша]], [[Унгария]], [[Турция]], [[Индия]], [[Тайланд]], [[ЮАР]], [[Аржентина]], [[Бразилия]] и [[Австралия]].
 
== Външни препратки ==
Line 110 ⟶ 112:
* [http://www.opel.com/ Официален сайт]
* {{dmoz|Recreation/Autos/Makes_and_Models/Opel/}}
* [http://www.opelclub-bg.com ОпелOpel Клуб България]
* [http://www.opelclub-bs.com ОпелOpel Клуб Бургас]
* [http://www.carinf.com/bg/f2f02470.html Технически характеристики на модели на ОпелOpel]
 
{{Opel}}