Уикипедия

Летателен апарат: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Картинка:Northrop N-1M Udvar-Hazy.jpg|мини|300px|Индивидуално летателно средство]]
'''Въздушните летателнителетателни апарати''' ({{lang-en|aircraft}},{{lang-de|Luftfahrzeug}}) са [[превозно средство|превозни средства]], които могат да летят, използвайки [[Подемна сила|подемната сила]] на [[въздух]]а за преодоляване на [[Гравитация|гравитационното]] привличане към земната повърхност. Подемната сила може да бъде статична (при апарати, по-леки от въздуха, като [[балон]]ите) или динамична (при апарати, по-тежки от въздуха, като [[самолет]]ите и [[хеликоптер]]ите). Теорията и практиката на полетите с летателни апарати се нарича ''[[авиация]]''.
 
Макар че [[Ракета|ракетите]] също летят в атмосферата, повечето от тях не са летателни апарати в описания смисъл, тъй като не разчитат на подемната сила на въздуха. Все пак някои ракети, като [[ракетоплан]]ите и [[Крилата ракета|крилатите ракети]], влизат в дефиницията за летателен апарат, тъй като използват при летенето си съчетание от подемната сила на въздуха и прякото действие на [[Ракетен двигател|ракетните двигатели]]. Друг особен вид летателни апарати са [[Космическа совалка|орбиталните самолети]], предназначени да се издигат в околоземна орбита, но с възможност да се приземяват.
Ред 14:
 
[[Файл:Leonardo Design for a Flying Machine, c. 1488.jpg|мини|ляво|Махолета на Леонардо да Винчи]]
През XV век мечтата на [[Леонардо да Винчи]] за летене намира израз в подробни негови изследвания на крилата на птиците. Намерени са чертежи, но той не стига до изработка на реални устройства.
 
Много по-реалистични за технологичните възможности на това време са балоните. Първите по-големи балони, способни да издигат във въздуха хора, се появяват в [[Западна Европа]] през XVIII век, а в края на XIX век са конструирани и първите [[Дирижабъл|дирижабли]], балони със собствено задвижване. През XVII-XVIII век с откритието на [[водород]]а се появяват и първите водородни балони.<ref name="wings-tom">{{Citation | last1 = Crouch | first1 = Tom | title = Wings: A History of Aviation from Kites to the Space Age | publisher = W.W. Norton & Co | year = 2004 | location = New York, New York | isbn = 0393326209}}</ref> Устройството на дирижаблите се усъвършенства - размерите им се увеличават, конструкцията им включва корав скелет и аеродинамично покритие, отделно от газовия балон. Поредица от инциденти, най-известен от които е този с дирижабъла [[Хинденбург]] през 1937 година, слага край на златния век на дирижаблите.
Ред 88:
===== Апарати с подемни витла =====
{{основна|Хеликоптер}}
Хеликоптерът е по-тежък от въздуха летателен апарат, който излита и каца вертикално, има възможността да увисва във въздуха и да се движи във всички направления, включително и да прави завои. Необходимите за полет подемна сила и тяга се създават от един или няколко носещи [[въздушен винт|въздушни витла]]а, задвижвани от един или няколко двигателя. Винтът на опащката служи за [[равновесие|уравновесяване]] на реактивния момент на носещия винт и за управление. Има и други схеми за уравновесяване като използването на две противоположновъртящи се витла, използването на две или четири витла, въртящи се в противоположни посоки за компенсиране на момента.
[[Image:MH-53J Pave Low III.jpg|thumb|right|200px|Сикорски S-65]]
Първият работещ вариант на съвремения хеликоптер е построен от авиоконструктора от руски произход [[Игор Сикорски]] през 1939 година. От тогава хеликоптерът или въртолетът са усъвършенствани многократно и са основно въздушно летателно средство.
Ред 135:
За да се преодолеят тези проблеми има различни решания:
[[Файл:VancouverSeaplanes.JPG|thumb|right|Пътнически хидроплани във Ванкувър]]
* [[Катапулт]]и за ускоряване на самолетите за военни цели, както и различни спирателни устройства като парашути. По този начин се намаляват дължините на пистите за излитане и кацане. Това е необходиманеобходимо например да се използва при [[самолетоносач]]ите. ИзползванКатапулт е използван и при ракетата [[V-1]].
* За кацане върху водни площи се правят [[хидроплан]]и.
* Разработват се [[летяща кола|летящи коли]], които ще могат да излитат и кацат в близост до пътищата. Фирмата от Словакия АероМобил прави тестове за летене за получаване на сертификация за ултралек летателен апарат.<ref>{{cite web|url=http://aeromobil.com/ |title=AeroMobil: Flying car |publisher=aeromobil.com |accessdate=2016-08-09}}</ref>
Ред 144:
[[File:Wingsuit-01.jpg|thumb|rt|250px|Полет с използването на Винг сют]]
 
Основоположник на българската авиационна наука е [[Харалампи Джамджиев]]. Занимава се със създаването на орнитоптер (махолет), но стига до извода, че бъдещето е на самолетът с неподвижни крила. През 1911 патентова първиятпървия се самолет в Париж.
 
[[ДАР-1]] е първият серийно произвеждан самолет в България. Произвежда се в [[Държавна аеропланна работилница|Държавната аеропланна работилница]] (ДАР) в [[Божурище]]. Най-масово произвежданият самолет в България е [[Лаз-7]].
 
От 1925 до 1954 г., когато се закрива, самолетостроителното производство в самолетостроителните фабрики - ДАР в Божурище, [[Държавна самолетна фабрика|Държавната самолетна фабрика]] (ДСФ) в [[Ловеч]] и самолетостроителната фабрика „[[Капрони Български]]“ в [[Казанлък]], са проектирани 40 прототипа и са произведени около 1000 самолета.
 
Редица източнициИзточници отбелязват приноса на българина Асен (Сами) Попов за развитието на [[Винг суит]] {{lang-en|Wingsuit flying}} в Калифорния през 1997 година, който допринася за превръщането на този костюм в ефективно спортно съоръжение. Това усъвършенстване позволява да се намали вертикалната скорост до 30 км/час при хоризонтално планиране над 300 км/час.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Летателен_апарат“.