Разлика между версии на „Калиграфия“

4 байта изтрити ,  преди 5 години
(форматиране: 9x тире-числа, 3x кавички (ползвайки Advisor))
Усъвършенства се и оформлението на [[илюстрован ръкопис|ръкописните книги]]. Под влияние на украсата, възприета във [[Византия|византийските]] ръкописи, през XIII—XIV век в славянските книги се налагат заставки (украсени композиции преди началото на блок с текст), инициали (украсена начална буква) и концовки (завършващи орнаментални мотиви в края на текста). Появяват се илюстративни цикли в царските кодекси – като [[Томичов псалтир|Томичовия псалтир]] около 1360 г., [[Лондонско евангелие|Лондонското евангелие]] от 1356 г., [[Манасиевата летопис]] от 1344 – 45 г., Мюнхенския сръбски псалтир от края на XIV век, Киевския псалтир от 1397 г. Първата буква се украсява и оцветява в червен, син или зелен цвят или се изписва със злато.
 
Най-значимите писарски средища в България през ХV-ХVІІІ в. са манастирите в [[Етрополски манастир|Етрополе]], КарловоСопот, Аджар, [[Кукленски манастир|Куклен]], Котел. Ръкописите, произлезли от Етрополската калиграфска школа, са изписани с шрифт „етрополски калиграфски полуустав“ с изразен орнаментален характер и подчертана геометрична правилност<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.libplovdiv.com/index.php?option=com_content&view=article&id=212&Itemid=293&lang=bg | заглавие=Калиграфско-художествени школи и писарски средища. Образци от славянската ръкописна колекция на Пловдивската народна библиотека | достъп_дата = 13 юни 2014}}</ref>.
 
Ръкописното писмо за ежедневна употреба почти не е изучавано в българските килийни училища. Това последователно свързване на буквите в цяла дума е изучавано допълнително и е наричано „вързано писмо“. Такъв начин на писане са изучавали само по-напредналите ученици и е белег за високо ниво на грамотност<ref>Илчев, Захари и др. Разказ за Михайлово, Издателство ПИК, Велико Търново, 2013, с. 121 ISBN 978-954-736-187-4</ref>. След Освобождението с калиграфско ръкописно изписване на текста са създавани и подписвани държавните документи на Народното събрание, княз [[Александър Батенберг]] и цар [[Фердинанд I|Фердинанд]].
Анонимен потребител