Битка за Гърция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м април се пише с малка буква |
Освобождение на Гърция и преминаване на Италия и България на страната на антихитлеристката коалиция |
||
Ред 52:
Някои историци считат немската кампания в Гърция от решаващо значение за изхода на Втората световна война. Други смятат, че кампанията не е имала влияние в рамките на [[Операция Барбароса|операция „Барбароса"]] (Unternehmen Barbarosa) и характеризират британската намеса в Гърция като безсмислено упражнение.
==Освобождение на Гърция и преминаване на Италия и България на страната на антихитлеристката коалиция==
През [[септември]] [[1943]]г [[Италия]] подписва примирие с антихитлеристката коалиция , след като през [[юли]] [[1943]]г фашисткия диктатор [[Бенито Мусолини]] е свален от власт и на негово място идва на власт правителство ръководено от [[маршал]] [[Пиетро Бадолио]] в което са представени всички антифашистки партии в [[Италия]]. На [[13 октомври]] [[1943]]г [[Италия]] обявява война на [[нацистка Германия]] и още на 9 септември 1943г германски войски окупират северна и централна Италия докато италианските войски в [[централна Италия]] и [[Рим]] са принудени да се изтеглят в южна Италия заедно с крал [[Виктор Емануил III]] , правителството начело с маршал [[Пиетро Бадолио]] и италианското върховно командване в Бриндизи където по това време са англо -американските войски . През декември 1943 тези италиански войски обединени в [[Първа моторизирана бойна група]] са изпратени да се сражават срещу германските войски на връх [[Монте Лунго]] на север от [[Неапол]] където за пръв път побеждават германците . Италианските войски намиращи се в [[Гърция]] , [[Югославия]] , [[Албания]] и [[южна Франция]] имат различна съдба като командирите на част от тези войски в [[северна Гърция]] подписват протокол за споразумение с гръцките партизани от [[ЕЛАС]] а други са пленени или разстреляни , докато италианските Втора и Девета армии в Югославия и Албания изцяло преминават на страната на тамошните партизани след споразумения между италианските правителства на Бадолио и [[Иваное Бономи]] и югославските и албанските партизански лидери [[Йосип Броз Тито]] и [[Енвер Ходжа]] италианската армия да участва в освобождението на тези страни от германска окупация.По късно е постигната такава договореност между италианското правителство и гръцкото национално освободително движение [[ЕЛАС]].В [[Гърция]] към септември 1943г се намира [[11 та италианска армия]] командвана от [[генерал]] [[Карло Векиарели]] в състав от три корпуса - 3ти в [[северна Гърция]] с мотопехотните дивизии Форли и Пинероло, 8-ми в [[централна Гърция]] с пехотните дивизии Калиари и Пиемонт и 26 ти в [[южна Гърция]] включващ и окупираните до този момент от италиански войски [[Йонийски острови]] - [[Корфу]] ,[[Кефалония]] и др с пехотните дивизии Модена ,Казале и Акуи. Освен това на егейските острови има три отделни италиански дивизии - Кунео ,Реджина , както и дивизията Сиена и 51 специална бригада на остров Крит.Още на 10 септември 1943г германските войски започват да атакуват италианската армия в цяла Гърция като същия ден окупират щаба на 11 та италианска армия в Атина и заставят командира на армията ген.Векиарели да подпише нареждане до всички италиански войски в Гърция да предадат оръжието им на германската армия. В повечето случаи по късно обаче командирите на италиански дивизии разбират че генерал Векиарели е принуден да подпише това нареждане под натиск и отказват да го изпълнят като в много случаи италианците атакуват германските части каквито са събитията в северна Гърция , на Додеканезките острови и на Йонийските острови както и на остров Евбея . В други случаи в централна и южна Гърция германските войски разоръжават италианските части залавяйки ги в процес на организиране на съпротива. В северна Гърция командира на 24 та италианска моторизирана дивизия Пинероло намираща се в [[западна Македония]] [[генерал]] [[Адолфо Инфанте]] подписва с командващия гръцката партизанска армия на [[ЕЛАС]] протокол за сътрудничество и по голямата част от дивизията на италианците се изтегля навреме в планината [[Пинд]] . Едни от най трагичните събития в италианската и гръцката история се случват по същото време тези и други части на Гърция след като германски войски окупирали град [[Костур]] в [[западна Македония]] и [[остров]] [[Кефалония]] в [[Йонийско море]] преодоляват съпротивата в сражения на намиращите се там 13 моторизиран пехотен италиански полк в [[Костур]] и 33 та италианска пехотна дивизия Акуи на остров [[Кефалония]] като около 3000 италиански офицери и войници заедно с командира си [[полковник]] [[Алдо Вениери]] са пленени в [[Костур]] а 1200 от тях са разстреляни докато на [[Кефалония]] са пленени 12 000 италиански офицери и войници и са разстреляни 8400 души от тях заедно с кмандира на дивизията Акуи [[генерал]] [[Антонио Гандин]]. На Додеканезките острови 2500 италиански войници и офицери от пехотните дивизии Кунео и Реджина както и от Италианските Военноморски сили всички командвани от [[адмирал]]ите [[Иниго Кампиони]] и [[Луиджи Маскерпа]] заедно с десантирали на остров Родос английски войски парашутисти водят сражения с настъпващите германски войски до средата на ноември 1943г когато германците увеличават силите си с парашутно - десантни войски и притиснатите и нямащи провизии и муниции италиански и английски войски са принудени да се предадат , след което и тук германците разстрелват 1900 италиански войници и офицери в това число адмиралите Кампиони и Маскерпа.Навсякъде където италианските войски се обединяват с гръцките партизани в следващата една година се водят жестоки боеве като до септември 1944г италиансктие и гръцките войски са принудени да водят сраженията във високите и трудно достъпни плалнини. Обстановката се променя коренно след като през септември 1944г съветски войски навлизат в България а с помощта на българската армия на 9 септември 1944г на власт идва правителство на доминираната от българските комунисти и включващ и други антифашистки партии коалиция Отечествен фронт ръководено от [[Кимон Георгиев]] и още на [[8 септември]] [[1944]]г [[България]] обявява война на [[нацистка Германия]].Българското правителство подписва примирие с антихитлеристката коалиция на [[28 октомври]] [[1944]]г а от [[септември]] [[1944]]г българската армия се включва в бойните действия против германските войски организирайки мощни настъпателни операции през периода октомври 1944-май1945г на територията на [[Гърция]] ,[[Югославия]] ,[[Унгария]] и [[източна Австрия]]. На 9 септември 1944 в северна Гърция в Беломорието се намират българските войски на [[Втори окупационен корпус]] командван от [[генерал]] [[Асен Сираков]] състоящ се от [[Седма пехотна рилска дивизия]] и [[Шестнадесета пехотна дивизия]] и частите на Беломорския отряд.Още на 2 септември 1944г българския Втори корпус се оттегля от окупираните от него територии на запад от река [[Струма]] и се измества на изток от реката. Още на 10 септември 1944г германски войски от армейска група Е командвани от [[фелдмаршал]] [[Александър Льор]] и изтеглили се от централна и южна Гърция атакуват от западния бряг на р.Струма българските войски на Втори корпус надявайки се да създадат речно предмостие и изтласквайки българската армия да завземат цялата източна част на [[егейска Македония]] и [[западна Тракия]] като след това атакуват старите предели на България и отхърлят бълграските и съветските войски на север от р.Дунав.Българската армия в лицето на Втори окупационен корпус в Беломорието командван от генерал [[Асен Сираков]] преименуван през началото на октомври 1944 в [[Седма българска армия]] отхвърля атаката на германците по р.Струма и българските части минават в контранастъпление което разгромява германските войски в Беломорието в проведената Струмска операция (1944) а останалата част от германците променя посоката на движение и тръгва в посока на вардарска Македония като още преди да премине гръко-югославската граница германски войски от група Е командвани от генерал Шойрлен са атакувани и пленени от италиански войскови части на дивизията Пинероло командвани от [[майор]] [[Джузепе Раймонди]] в райнона на [[Костур]] и от гръцки партизани от [[ЕЛАС]]. На 1 ноември 1944г Гърция е освободена от германска окупация . Главните части от германската армейска група Е успява да премине на територия на [[вардарска Македония]] където атакува и пленява войскови части от [[Пета българска армия]] - [[Петдесет и пети пехотен охридски полк]] и част от [[Петдесет и четвърти битолски полк]] в гр.[[Битоля]] но други части на Пета армия командвана от [[генерал]] [[Владимир Кецкаров]] като [[Двадесет и четвърти пехотен полк]] и части на [[Петдесет и четвърти пехотен битолски полк]] се измъква от обкръжение и контраатакува германските части нанасяйки им поражения докато на 8 октомври 1944г българските 1ва 2 ра и 4та армии започват насъпателните операции при [[Страцин]] , [[Брегалница]], [[Ниш]] и [[Косово]] в които операции както и след тях в последвалите операции на реките [[Драва]] и [[Мур]] в [[Унгария]] и [[Австрия]] водени от [[Първа българска армия]] командвана от [[генерал]] [[Владимир Стойчев]] германските войски от армейска група Е са разгромени от българските ,съветските , югославсите и италианските войски.през септември 1944г българското правителство със посредничество на [[СССР]] сключва договор с гръцкото партизанско национално-освободително движение [[ЕЛАС]] българската армия да остане в Беломорието като гарант на териториалната цялост и съвместна защита на българското и гръцкото население в областта . В средата на октомври обаче правителствата на [[САЩ]] и [[Великобритания]] поставят условието да подпишат примирието с българската държава само ако българските войски напуснат Беломорието в 15 дневен срок което се подържа и от гръцкото монархическо правителство което не признава властта на [[ЕЛАС]] в северните предели на Гърция вследствие на което българската армия се изтегля от Беломорието на [[14 октомври]] [[1944]]г а по късно пламва водената три години [[Гръцка гражданска война]] между двете противостоящи гръцки групировки.
== Вижте също ==
| |||