Херодот: Разлика между версии

| повлиял = }}

}}

'''Херодот''' ({{lang-grc|Ἡρόδοτος}}) е старогръцки историк, роден около [[484 г. пр.н.е.]] в град [[Халикарнас]] в Западна [[Мала Азия]]. Има сведения, че е починал приблизително в [[425 г. пр.н.е.]] в град [[Турии]], [[Южна Италия]]. Херодот получава възможността за добро и всестранно образование, благодарение на знатния и богат род по бащина и по майчина линия, от който произхожда. Предприема по политически причини обиколки из [[Европа]], [[Азия]] и [[Африка]], като събира ценна историческа и географска информация. По-голямата част от живота си Херодот прекарал в [[Атина]], по времето на [[Перикъл]], с когото били близки. В [[443 г. пр.н.е.]] взима участие с група гръцки колонисти при основаването на гр. Турии, където прекарва последните години от живота си.

 

Херодот е най-древният [[Историография|историограф]], от когото в наши дни е познато съчинение в пълен текст. Той пише първата книга от исторически характер – „''Историята''“, която по-късно е разделена от александрийските [[Филология|филолози]] на девет части, всяка от които е кръстена с името на една от [[музи]]те. Самата „''История''“ е написана по времето на „пентеконтаетията“ (50-годишен период), когато гръцкото робовладелско общество достига връхната точка на своето развитие, период, през който [[гърците]] отблъскват [[Персийци|персийското]] нашествие и избухва [[Пелопонеската война]]. Тези събития спомагат [[Елини|елините]] да се заинтересуват от своята и тази на съседите си история. „''Историята''“ на Херодот не само запознава с географските и етнографски сведения на множеството гръцки и негръцки земи и народи, тя ги съчетава около главната си идея.

 

 

Като структура историята е неравномерна. Първите ѝ четири части са [[увод]] към главната тема, като в тях се излага развитието на [[Гърция]] преди [[Гръко-персийските войни]]. Описанието на тях самите са изложени в останалите пет части. Характерни за Херодот, също така са и многобройните отклонения от главната тема, както и вмъкването на разкази към нея. Именно заради това той е обвиняван в непоследователност и хаотичен израз. Въпреки това е почти налице историческата критика. Тъй като авторът на първо място се опитва да представи едно интересно четиво, понякога достоверността на изказаното е под въпрос.

 

 

Херодот е първият историк, от когото е запазено цяло произведение. [[Цицерон]] с право го нарича „баща на историята“. И наистина той определя основните черти на този литературен вид. Успява да съчетае интересната [[интерпретация]] и разказа за определено събитие или личност. Той разкрива връзката между причини и следствия, описва нравите на народите, портретите на знаменити личности, заедно с придружаващите ги големи събития. [[Атинска демокрация|Атинската демокрация]], в която живее, макар и робовладелска, била по-прогресивна от източната персийска деспотия. Този конфликт между двете общества на гърци и [[перси]] влиза като основна идея в трудовете на Херодот. Със своя рационалистичен подход към митовете и [[Предания|преданията]] прави немалка крачка за развитие на гръцката историография.