Евровизия 1964: Разлика между версии

[[Швеция]] не успява да участва заради обявена по същото време в страната стачка на музиканти и артисти. Въпреки това бройката на участващите държави се запазва 16, както и през [[Евровизия 1963|1963]] година, тъй като своя дебют прави [[Португалия]]. Италия успява да изпревари всички конкуренти с песента „[[Non ho l'étà]]“ („Още съм малка“), изпълнена от 16-годишната [[Джильола Чинкети]]. Тя получава 65  % от възможния максимум точки, което за дълго време остава рекорд за фестивала. Това се променя едва 45 години по-късно, когато на „[[Евровизия 2009]]“ с нов рекорден брой гласове печели [[Александър Рибак]]. За първи път една от участващите държави е представена от изпълнител с неевропейски произход (нидерландката Анеке Хронло е с индонезийски корени). Конкурсът се излъчва директно във всички участващи страни, но само Датската телевизия прави пълен запис. Той е осъществен по единствения възможен по това време начин, когато трябва да се запише предаване на живо с много камери  – „телерекординг“, при който кинокамера е фиксирана върху телевизионен екран и записва картина върху филмова лента. Звукът се записва отделно върху магнитофонна лента, а впоследствие се напасва върху картината. Благодарение на това звуковият запис от цялата конкурсна вечер оцелява и до днес, тъй като копие от него се съхранява и в Датското радио. Кинолентата изгаря при пожар в Датската телевизия. Оцелели са само няколко кратки сцени от по 30- – 40 секунди  – встъпителните думи на водещата и част от изпълнението на победителката Джильола Чинкети. През 2011 година, когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив на всички конкурсни вечери от създаването на „Евровизия“ през 1956 година, е използван аудиозаписа от 1964-а, насложен върху репортажни снимки и единствените запазени ленти.<ref>[http://www.eurovision.tv/page/history/by-year/contest?event=281 ''История на Евровизия на официалния сайт на фестивала, на английски'']</ref><ref>[https://www.youtube.com/watch?v=1ZgfXE5wYbM'' Пълен запис на фестивалната вечер, „Ютюб“'']</ref>

[[File Image:Tivoli_Concert_Hall-2.jpg |left|thumb|upright|200px| Концертна зала „Тиволи“]]

[[File Image:Gigliola_Cinquetti_1966.jpg |left|thumb|upright|200px| Джильола Чинкети, 1966 година]]

Първи политически скандал на „Евровизия“. Веднага след като португалецът Антониу Калвариу представя своята песен, на сцената изскача мъж с плакат „Бойкот на [[Франсиско Франко|Франко]] и [[Антониу ди Оливейра Салазар|Салазар]]“, използвайки прякото излъчване, включително и в Португалия и Испания, за да протестира срещу управляващите по това време там двама диктатори. Той много бързо е изведен от сцената, а лошата черно-бяла картина така и не позволява на испанци и португалци веднага да разчетат какво точно пише на плаката. По-късно информацията обаче бързо се разпространява, благодарение на международните радиостанции, излъчващи на испански и португалски на къси вълни.</ref>[http://blogdoveneno.blogspot.com/2008/02/portugal-na-euroviso-1964.html'' Португалия на „Евровизия 1964“, на португалски'']</ref>

През тази година на „Евровизия“ за първи път участва българин  – певицата [[Ахинора Куманова|Нора Нова]]. Напуснала България през [[1960]], Ахинора Куманова, както е пълното ѝ име, прави музикална кариера в тогавашната [[ФРГ|Западна Германия]] и е избрана да представя страната на фестивала. Не получава нито една точка и се класира на 13-то място. Видео от изпълнението ѝ също не е запазено.<ref>[http://btvnovinite.bg/article/1538643008-Balgarkata_prevzela_Evroviziya_razkazva_jivota_si_v_kniga.html'' Българката, превзела „Евровизия“, разказва живота си в книга, бТВ'']</ref>

|8 || {{Великобритания}}||английскиианглийски||Мат Монро||„I love the little things“||„Харесвам обикновените неща“||2||17