Манастир (дем Козлукебир): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 116:
След орожаряване на селото на 5.IX.1913 г.<ref> стар стил. Промяна на [[Приемане на григорианския календар |календара]] с 13 дни напред в България става на 31.III. 1916 г. </ref>, Манастирци се разделят на две основни групи. Едната заедно със Съчанлийци поема пътя към България да пресекат (кървавата по-късно) река Арда, другата слиза долу в равнината и през 1925 са прогонени в Бългрия.(Някои от тях биват заточени по гръцките острови за 6 месеца след загубата на Гърция във войната с Турция 1923). Една малка група обаче остава да се крие из горите на селото. Те са вярвали че българската армия е на път да ги защити. Те биват открити, мъжете се спасяват а над 40 жени, девойки и деца са отвлечени най-вероятно от помаци следвайки примера на братята си по религия. За разлика от турците обаче, помаците не се сещат че те живеят много близко до родните места на жертвите си и такава огромна плячка не може просто да бъде скрита. В [[Гюмюрджина]] (Комотини) властите започват да търсят изчезналата група. От страх да бъдат заловени, помаците след като влачат жертвите си дни наред насевер из планината, ги убиват всички в едно дере близо до село [[Аврен (област Кърджали)|Аврен]] (днес в България) Там има издигнат паметник в тяхна памет а имената им могат да се прочетат тук.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_16e.htm]</ref> <ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 271</ref>
В селото се заселват [[помаци| българи мюсюлмани]] от село Чука (Чуките), разположено южно от голямото село [[Мерикос]], които пасли добитъка си в тоя район. В периода 1941 – 1944 година, когато [[Западна Тракия]] е отново в пределите на България, някои манастирци, бежанци в България, отново се връщат в родното село, но за кратко. Днес селото е западнало. Къщичките са малки и порутени. Старото българско гробище на Голо било е заличено. (Днес там са застроени вятърни генератори, вж. снимката в първата външна препратка .) На мястото на някогашната черква в центъра на селото сега има голяма частна сграда и само голямата чешма със студена вода, както и вековното широколистно дърво до нея са оцелели.<ref>Митринов, Г. Из Южните Родопи (Гюмюрджинско) Втора част. – Родопи, 2009, кн. 1 – 2.</ref>. Втората черква е била в южния край на източната махала. Днес и от двете черкви няма останки, тъй като камъните им са използвани от заселилите се [[помаци|българи мохамедани]] за градеж на къщи.
== Личности ==
| |||