Уангари Маатаи: Разлика между версии

Маатаи продължава да преподава в Найроби, където става доцент по ветеринарна анатомия през 1975 г. в катедрата по [[Ветеринарна анатомия]] през 1977 г. Тя е първата жена в Найроби, която е постигнала подобно научно признание. През този период тя води кампании за равни права на жените в университетите, превръща Университетското дружество на академичните служители в съюз. Местните съдилища първоначално отказват да признаят исканията й за равнопоставеност при предоставянето на възможности на жените. В допълнение към работата й в Университета в Найроби, Матаи се свързва с граждански организации в началото на 70-те години, като [[Червения кръст]], [[Кенийска асоциация на университетските жени|Кенийската асоциация на университетските жени]], [[Център за екологични отношения|Центърът за екологични отношения]], [[Национален съвет на жените в Кения|Националният съвет на жените в Кения]]. Чрез работата си в тези доброволчески организации Маатаи се убеждава, че причината за проблемите на Кения е замърсяването и унищожаването на околната среда.     

Последвалото избиране на съпруга на Маатаи за депутат през 1974 г. и неговото обещание да разреши проблема с безработицата, спомагат на Маатаи да обвърже екологичната си дейност с намирането на заетост на местното население. Това води до основаването на Енвирокеър ООД, бизнес организация за отглеждане на млади дръвчета и държавно лесничейство в горските масиви [[Какура]]. Този пръв опит е неуспешен, но Маатаи представя идеята пред Националния съвет на жените в Кения през 1977 г. и предлага да се продължи дейността на залесяване. На 5 юни 1977 г. отбелязвайки [[Световен ден на околната среда|Световния ден на околната среда,]] НСЖК участва в марш от [[Международен конферентен център в Кения|Международния конферентен център в Кения]] в центъра на Найроби до парка [[Камкунджи]] в предградията на града, където засаждат седем дръвчета в чест на исторически лидери на общността. Това е първият „Зелен пояс”, познат най-напред като „Спасете земята Харамбее”, който след това се превръща в [[Движение на зеления пояс|Движението на зеления пояс]]. Маатаи насърчава жените в Кения да засаждат млади дръвчета на територията на цялата страна, като търсят в близките гори семена от местни видове. Тя стимулира финансово и засаждането на дръвчета в други региони.

Маатаи започва съвместна работа с [[Вилхелм Елсруд]], изпълнителен директор на [[Норвежко лесовъдно общество|Норвежкото лесовъдно общество]]. Тя насочва усилията си към разширяване на дейността на Движението на зеления пояс. Освен жените, които засаждат семена и отглеждат разсад срещу малка стипендия, Маатаи успява да издейства субсидиране и на онези членове на семействата, които са грамотни и могат да водят отчет на отгледаните фиданки.

След третата[[Трета глобална конфренцията на жените|Третата глобална конфренцията на жените]], организирана от [[Организация на обединените нации|ООН]] в Найроби, на която  Маатаи запознава делегатите с дейността на Движението, то се разраства и извън пределите на Кения. През 1986 г. се основава [[Панафриканска мрежа на зеления пояс]]. Четиридесет и пет представители от петнадесет африкански държави пътуват до Кения в следващите три години, за да усвоят опита на създаване на центрове за отглеждане и разсад. Те основават подобни общности в собствените си държави, за да се противопоставят на опустяването, обезлесяването, замърсяването и недостига на вода и глада в отдалечените райони. Вниманието, насочено към движението, води до награждаването на Маатаи с множество отличия. През 1987 г. Маатаи слиза от поста председател на НСЖК и се заема изцяло с отделната неправителствена организация.

Маатаи и нейните сподвижници са изправени и пред политически преследвания, като на 28 февруари 1992 г. те провеждат гладна стачка в парк [[Ухуру]] с цел да бъдат освободени политически затворници.  След острата реакция на [[Американски държавен департамент|Американския държавен департамент]] и подкрепата на международни организации в началото на 1993 г. затворниците са освободени.

През 1991 г. Маатаи получава Наградата[[Награда Голдман за екология|Наградата иГолдман околназа средаекология]] в Сан Франциско и [[Награда Африка за лидерство|Наградата Африка за лидерство]] в Лондон.  

По време на първите многопартийни избори в Кения през 1992 г. Маатаи се опитва да обедини опозицията и участва в основаването на [[Група на централните позиции|Групата на централните позиции]] и [[Движение за свободни и справедливи избори|Движението за свободни и справедливи избори]]. Въпреки усилията им опозицията не успява да се обедини и управляващият [[Африкански национален съюз на Кения]] манипулативно използва медиите, за да запази контрол върху парламента.

Следващата година, след избухването на етнически сблъсъци, Маатаи и активистите от Движението на зеления пояс пътуват из страната, за да засадят „дървета на мира”. Конфликтните зони са наречени от правителството „непристъпни зони” и през февруари 1993 г. президентът обвинява Маатаи, че е организирала разпространението на брошури, подклаждащи насилие между етническите групи. Маатаи се оттегля и се крие от преследване. С помощта на международната общност, тя успява да излезе от Кения и да пътува до [[Токио]], [[Единбург]], [[Чикаго]] и [[Виена]], за да получи награди за дейността си.

През 2002 г. Маатаи преподава курсове за дейността на Движението на зеления пояс в [[Училището по лесовъдство и екология към Йейлския университет]].  По-късно същата година тя се завръща в Кения и участва като кандидат-депутат на [[Национална коалиция на дъгата|Националната коалиция на дъгата]], която печели изборите с внушително мнозинство. През януари 2003 г. тя е назначена за заместник-министър в [[Министерство на околната среда и природните ресурси|Министерството на околната среда и природните ресурси]] и остава на тази длъжност до ноември 2005 г. Маатаи основава [[Кенийска зелена партия Мазингира|Кенийската зелена партия Мазингира]], член на [[Федерация на зелените партии в Африка|Федерацията на зелените партии в Африка]] и [[Глобални зелени партии|Глобалните зелени партии]].

На 28 март 2005 г. Маатаи е избрана за първи президент на [[Икономически, социален и културен съвет на Африканския съюз|Икономическия, социален и културен съвет на Африканския съюз]] и за посланик на добра воля за инициатива за защитата на горската екосистема на [[Конгоански басейн|Конгоанския басейн]]. След поредица от други инициативи, тя се включва и в групата на жените-носителки на Нобелова награда [[Джоуди Уилиамз]], [[Ширин Ебади]], [[Ригоберта Менцху Тум]], [[Бети Уилиамз]] и [[Меъред Кориган Магуайър]]. Шестте жени, представляващи Северна и Южна Америка, [[Европа]], [[Близък Изток|Близкия Изток]] и Африка се посвещават на постигане на мир чрез справедливост и равенство, най-вече в подкрепа на правата на жените по света.

През 2012 г. [[Колаборативно партньорство за горите|Колаборативното партньорство за горите]], международен консорциум от 14 организации, секретариати и институции, работещи по проблемите на горите, предлагат [[Наградата за защитник на горите на името на Вангари Маатаи]]. 

* 1984 : [[Right Livelihood Award]] наричан(Награда за справедлив начин на живот), наричана още алтернативна Нобелова награда

* 1991 : [[:en:Goldman_Environmental_Prize|Награда Голдман за екология]] и околна среда

* 1991 : [http://www.thp.org/our-work/where-we-work/africa/honoring-africas-leadership/africa-prize-laureates/ Награда Африка]

* 1993 : [[:en:Edinburgh_Medal|Медал Едингбург]]

* 2004 : [https://www.boell.de/en/navigation/awards-3979.html Награда Петра Кели]

* 2004 : [[:en:Sophie_Prize|Награда Софи]]

* 2004 : [[Нобелова награда за мир]]