Манастир (дем Козлукебир): Разлика между версии

До 1913 година село Манастир е едно от най-големите български християнски села в Гюмюрджинско, наред със съседното село [[Сачанли]], като е имало 300 семейства.<ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 295.</ref> Според местни жители през 1913 г. в Манастир живеели 450 семейства или общо 1800 жители. По данни от събирания данък [[беглик]] селото отглеждало 70000 овце и кози и до 2000 глави едър добитък, до 1500 коне и мулета.<ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 220</ref> След разорението му от турския [[башибозук]] и [[помаци]] от съседните села през 1913 г. то е обезлюдено. По-късно малко манастирци се заселват пак там – 83 сем. или 367 души<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/index.html Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918 , стр. 313]</ref>, но в началото на 20-те години на ХХ в. са окончателно прогонени от гръцките власти.

След орожаряване на селото на 5.IX.1913 г.<ref> стар стил. СмянаПромяна на [[Приемане на григорианския календар |салендаракалендара]] с 13 дни напред в България става на 31.III. 1916 г. </ref>, Манастирциманастирци се разделят на две основни групи. Едната заедно със Съчанлийцисъчанлийци поема пътя към България да пресекат (кървавата по-късно) река Арда, другата слиза долу в равнината и през 1925 са прогонени в Бългрия.(Някои от тях биват заточени по гръцките острови за 6 месеца след загубата на Гърция във войната с Турция 1923). Една малка група обаче остава да се крие из горите на селото. Те са вярвали че българската армия е на път да ги защити. Те биват открити, мъжете се спасяват а над 40 жени, девойки и деца са отвлечени най-вероятно от помаци следвайки примера на братята си по религия. За разлика от турците обаче, помаците не се сещат че те живеят много близко до родните места на жертвите си и такава огромна плячка не може просто да бъде скрита. В [[Гюмюрджина]] (Комотини) властите започват да търсят изчезналата група. От страх да бъдат заловени, помаците след като влачат жертвите си дни наред насевер из планината, ги убиват всички в едно дере близо до село [[Аврен (област Кърджали)|Аврен]] (днес в България) Там има издигнат паметник в тяхна памет а имената им могат да се прочетат тук. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_16e.htm]</ref> <ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 271]</ref>