Манастир (дем Козлукебир): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на V1V21498 (б.), към версия на Rumensz
м Премахнати редакции на Jingiby (б.), към версия на V1V21498
Ред 110:
|}
 
До 1913 година село Манастир е едно от най-големите български християнски села в Гюмюрджинско, наред със съседното село [[Сачанли]], като е имало 300 семейства.<ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 295.</ref> Според местни жители през 1913 г. в Манастир живеели 450 семейства или общо 1800 жители. По данни от събирания данък [[беглик]] селото отглеждало 70000 овце и кози и до 2000 глави едър добитък, до 1500 коне и мулета.<ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 220</ref> След разорението му от турския [[башибозук]] и [[помаци]] от съседните села през 1913 г. то е обезлюдено. По-късно малко манастирци се заселват пак там – 83 сем. или 367 души<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/index.html Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918 , стр. 313]</ref>, но в началото на 20-те години на ХХ в. са окончателно прогонени от гръцките власти.
 
[[Файл:Petko Kelya Mitko Karabelyata IMARO.JPG|дясно|мини|Петко Келя и Митко Карабелята от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], четници при [[Тане Николов]].]]
 
След орожаряване на селото на 5.IX.1913 г.<ref> стар стил. СмянаПромяна на [[Приемане на григорианския календар |салендаракалендара]] с 13 дни напред в България става на 31.III. 1916 г. </ref>, Манастирциманастирци се разделят на две основни групи. Едната заедно със Съчанлийцисъчанлийци поема пътя към България да пресекат (кървавата по-късно) река Арда, другата слиза долу в равнината и през 1925 са прогонени в Бългрия.(Някои от тях биват заточени по гръцките острови за 6 месеца след загубата на Гърция във войната с Турция 1923). Една малка група обаче остава да се крие из горите на селото. Те са вярвали че българската армия е на път да ги защити. Те биват открити, мъжете се спасяват а над 40 жени, девойки и деца са отвлечени най-вероятно от помаци следвайки примера на братята си по религия. За разлика от турците обаче, помаците не се сещат че те живеят много близко до родните места на жертвите си и такава огромна плячка не може просто да бъде скрита. В [[Гюмюрджина]] (Комотини) властите започват да търсят изчезналата група. От страх да бъдат заловени, помаците след като влачат жертвите си дни наред насевер из планината, ги убиват всички в едно дере близо до село [[Аврен (област Кърджали)|Аврен]] (днес в България) Там има издигнат паметник в тяхна памет а имената им могат да се прочетат тук. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_16e.htm]</ref> <ref>Милетич, Л. „Разорението на тракийските българи през 1913 г.“, С., 1918, стр. 271]</ref>
 
След загубата на Гърция във войната с Турция гръцки бежанци от Мала Азия биват настанени по българските села в Западна Тракия а българското население там заточено по гръцките острови. <ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/he/index.html ЗАТОЧЕНИЕТО. Ранни и по-късни спомени на един тракиец, Хараламби Етакчиев,ИК „Коралов и сие”, София 2004] </ref>След намесата на Франция и с подрисването на договора [[Спогодба Моллов-Кафандарис | Моллов-Кафандарис]] огромен брой български бежанци са прокудени в България вкл. тези манастирци слезли в равнината. Така завършва през 20-те години най-голямото обезбългаряване на Бяломорска България.
В селото се заселват [[помаци| българи мюсюлмани]] от село Чука (Чуките), разположено южно от голямото село [[Мерикос]], които пасли добитъка си в тоя район. В периода 1941 – 1944 година, когато [[Западна Тракия]] е отново в пределите на България, някои манастирци, бежанци в България, отново се връщат в родното село, но за кратко. Днес селото е западнало. Къщичките са малки и порутени. Старото българско гробище на Голо било е заличено. (Днес там са застроени вятърни генератори, вж. снимката.) На мястото на някогашната черква в центъра на селото сега има голяма частна сграда и само голямата чешма със студена вода, както и вековното широколистно дърво до нея са оцелели.<ref>Митринов, Г. Из Южните Родопи (Гюмюрджинско) Втора част. – Родопи, 2009, кн. 1 – 2.</ref>. Втората черква е била в южния край на източната махала. Днес и от двете черкви няма останки, тъй като камъните им са използвани от заселилите се [[помаци|българи мохамедани]] за градеж на къщи.
 
В селото се заселват [[помаци| българи мюсюлмани]] от село Чука (Чуките), разположено южно от голямото село [[Мерикос]], които пасли добитъка си в тоя район. В периода 1941 – 1944 година, когато [[Западна Тракия]] е отново в пределите на България, някои манастирци, бежанци в България, отново се връщат в родното село, но за кратко. Днес селото е западнало. Къщичките са малки и порутени. Старото българско гробище на Голо било е заличено. (Днес там са застроени вятърни генератори, вж. снимката в първата външна препратка .) На мястото на някогашната черква в центъра на селото сега има голяма частна сграда и само голямата чешма със студена вода, както и вековното широколистно дърво до нея са оцелели.<ref>Митринов, Г. Из Южните Родопи (Гюмюрджинско) Втора част. – Родопи, 2009, кн. 1 – 2.</ref>. Втората черква е била в южния край на източната махала. Днес и от двете черкви няма останки, тъй като камъните им са използвани от заселилите се [[помаци|българи мохамедани]] за градеж на къщи.
 
== Личности ==
Line 125 ⟶ 127:
<references />
 
== Външни препратки ==
{{гърция-мъниче}}
 
[[Категория:Села в дем Козлукебир]]
* [https://ssl.panoramio.com/photo/94677167 Днешен изглед на селото с Голо било на заден план.]
[[Категория:Източни Родопи]]
 
* [http://promacedonia.org/giliev/ni2/index.htm ТРАКИЙСКИЯТ СВЯТ есета, [[Никола Инджов]]]
 
* [http://www.promacedonia.org/giliev/sachanli/index.html Сачанли. Историческо и етнографско проучване.Д-р Илия Славков, Боряна Димитрова,Издателство на Отечествения Фронт, София, 1989]
 
* [http://www.academia.edu/10113176/%D0%9A%D0%90%D0%9C%D0%9F%D0%90%D0%9D%D0%98%D0%AF%D0%A2%D0%90_%D0%97%D0%90_%D0%9F%D0%A0%D0%98%D0%97%D0%9D%D0%90%D0%92%D0%90%D0%9D%D0%95_%D0%93%D0%95%D0%9D%D0%9E%D0%A6%D0%98%D0%94%D0%90_%D0%9D%D0%90%D0%94_%D0%91%D0%AA%D0%9B%D0%93%D0%90%D0%A0%D0%98%D0%A2%D0%95_%D0%92_%D0%9E%D0%A1%D0%9C%D0%90%D0%9D%D0%A1%D0%9A%D0%90%D0%A2%D0%90_%D0%98%D0%9C%D0%9F%D0%95%D0%A0%D0%98%D0%AF КАМПАНИЯТА ЗА ПРИЗНАВАНЕ ГЕНОЦИДА НАД БЪЛГАРИТЕ В ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ]
 
 
== Вижте също ==
Line 141 ⟶ 150:
* [[Ньойски договор]]
* [[Съюз на тракийските дружества в България]]
 
 
 
{{гърция-мъниче}}
[[Категория:Села в дем Козлукебир]]
[[Категория:Източни Родопи]]