Разлика между версии на „Димитър Петков“

редакция без резюме
 
'''Димитър Николов Петков''' е [[България|български]] [[политик]], лидер на [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]]. Оглавява 27-ото правителство на България (1906 – 1907). Баща е на [[БЗНС|земеделските]] политици [[Никола Петков]] и [[Петко Петков (политик)|Петко Петков]].
[[Файл:Dimitar-Petkov-execution-memorial.jpg|ляво|мини|200п|Лобното място на Д. Петков на бул. “Цар„Цар Освободител”Освободител“]]
 
== Биография ==
=== Ранни години ===
Роден е в село [[Башкьой]], [[Тулча]]нско, но произхожда от род на изселници от село [[Войнягово]], [[Карловско]].
 
През 1875 г. заминава за [[Одеса]], където попада в средите на българските емигранти. Година по-късно участва в [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] в четата на [[Филип Тотю]] и [[Панайот Хитов]]. По време на [[Руско-турската война (1877-1878)]] е доброволец в Първа дружина на [[българското опълчение]], участва в боевете при Свищов, [[Стара Загора]] и [[Шипка (проход)|Шипка]]. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка<ref name="ташев">{{ташев|358- – 359}}</ref>. За храбростта си е награден с [[Георгиевски кръст]] за храброст, връчен му лично от император [[Александър II (Русия)|Александър II]].
 
=== В политиката ===
 
=== Кмет на София ===
При Стамболовото управление Петков е [[кмет на София]] ([[1888]]- – [[1893]]), председател на парламента ([[1892]]- – 1893) и член на правителството (1893- – [[1894]])<ref name="ташев"/>. От 3 до 17 май 1893 г. е председател на IV велико народно събрание.
 
Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах. В реч пред Градския съвет от 1889 г. той очертава посоката за развитие на града и убеждава съветниците да гласуват за сключване на огромен за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предназначен за градоустройство. С помощта на този заем през следващите години започва прокарването на улици и канализацията им. [[Константин Иречек]] описва това така: "прокарват„прокарват се безпощадно нови улици и до стара София се изгражда нов... почти модерен град"град“<ref name=nkia>{{cite book |last=колектив|first=|year=1999 |title=София 120 години столица |publisher=Столична община и НКИА ООД |isbn=954-903-792-4 |location=София |pages=91- – 106}}</ref>.
 
През 1892 г. се провежда международен конкурс за проект на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отвеждане на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията започва в края на века, а към 1910 г. вече са канализирани над 80% от улиците<ref name=nkia/>.
=== Партиен лидер ===
[[Файл:BASA-1599K-1-1882-52.JPG|дясно|мини|250п|Димитър Петков]]
Димитър Петков става свидетел на убийството на Стефан Стамболов през 1894 година, за което обвинява княз [[Фердинанд I]]. През следващите години издава сатиричния вестник „Свирка“„[[Свирка (вестник)|Свирка]]“, за което получава прозвището ''Свирчо''<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878- – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 104- – 116 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>. След смъртта на [[Димитър Греков]] през [[1901]] г. оглавява Народнолибералната партия и става вътрешен министър в правителството на [[Рачо Петров]] ([[1903]]- – [[1906]]).
 
Доста по-късно, през 1910 година, парламентарна анкета установява, че докато е управлявал, в качеството си на вътрешен министър, Фонда за подпомагане на бежанците от [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]] Димитър Петков е внасял парите от фонда в лична лихвена сметка в [[Българската народна банка]]. След смъртта му с тези пари продължава да се разпорежда настойникът на децата му. Подобни злоупотреби са обичайни за министрите през онзи период<ref name="аврамов">{{cite book | last = Аврамов | first = Румен | authorlink = Румен Аврамов | year = 2007 | title = Комуналният капитализъм: Т.III | publisher = Фондация Българска наука и култура / Център за либерални стратегии | location = София | pages = 208 | isbn = 978-954-90758-9-2}}</ref>.
Към 17 часа на [[11 март]] (26 февруари стар стил) [[1907]] година Димитър Петков е прострелян с пистолет и умира близо до [[къща на Сърмаджиев|къщата на Сърмаджиев]] на булевард „[[Цар Освободител (булевард в София)|Цар Освободител]]“ в [[София]]. При атентата е ранен и придружаващият го министър на търговията и земеделието [[Никола Генадиев]]. Нападението е извършено от Александър Петров, наскоро уволнен чиновник от Българската земеделска банка, с подбудителството на хора от редакцията на свързания с [[Народна партия|Народната партия]] вестник „[[Балканска трибуна]]“. През юни Петров е осъден на смърт и обесен<ref name="марков"/>.
 
Димитър Петков е погребан между гробовете на Стефан Стамболов, убит при подобни обстоятелства, и Димитър Греков.<ref name = blagov>{{cite web | last = Благов| first = Крум | year = | url = http://www.krumblagov.com/fifty/13.php| title = Убийството на Димитър Петков| work = 50-те най-големи атентата в българската история| publisher = | accessdate = 13 март 2010}}</ref><ref name="марков"/>
 
== Семейство ==
Димитър Петков се жени на [[20 юли]] [[1886]] за битолчанката Екатерина Ризова (1869- – 1937), сестра на приятеля му [[Димитър Ризов]]. Двамата имат 4 деца: Радка (1887- – ?), София (1890- – 1952), [[Петко Петков (политик)|Петко]] (1891- – 1924) и [[Никола Петков|Никола]] (1893- – 1947). Бракът е неуспешен и те се развеждат на 10 декември 1895 г.
 
== Награди ==