Солунско кралство: Разлика между версии

Тъй като венецианците искат проливите и свързаните с тях търговски пътища да се контролират от император, върху когото те ще могат да упражняват по-лесно своето влияние, хората на венецианския дож успяват да наложат кандидатурата на по-удобния [[Балдуин Фландърски]], който е избран от кръстоносците за император на нововъзникналата [[Латинска империя]]. ▼

След като Бонифаций неохотно приема избора на първия латински император, той и е изпратен да завладее [[Солун]] - втория по големина град във Византия след [[Константинопол]]. За властта над града Бонифаций отново трябва да се конкурира с император [[Балдуин I]], който също иска града в границите на своите владения, но Бонифаций успява да спечели спора, отстъпвайки [[Крит]] на венецианците. Бонифаций завладява Солун по-късно през [[1204]] година и създава там кралство, васално на латинския император Балдуин, въпреки че титлата крал никога не е използвана официално. През 13 и 14 век историческите извори предполагат, че Бонифаций основава претенциите си към Солун на твърдението, че някога по-младият му брат Рение (Райнер) е преотстъпил града след сватбата си с [[Мария Комнина Порфирогенита|Мария Комнина]]. ▼

Солунското кралство завладява земи по егейския бряг на [[Тракия]], [[Тесалия]] и [[Македония]], но вътрешните му граници са неопределени, защото кралството е постоянно във война с българите, които искат да завладеят остатъка от Византия, а [[Епирско деспотство|Епирското деспотство]] опитва да завладее Константинопол. Солунското кралство е атакувано също и от сваления император [[Алексий III Ангел]], който бяга в [[Коринт]], макар че бързо е разгромен. След победата Бонифаций завладява остров [[Евбея]] и помага на други кръстоносци да създадат [[Атинско херцогство|Атинското херцогство]] и [[Ахейско княжество|Ахейското княжество]], които стават васални на кралството му. ▼

Управлението на Бонифаций продължава по-малко от две години, преди да се сблъска с българския цар [[Калоян]]. Убит е на [[4 септември]] [[1207]] година. Тронът е наследен от сина му [[Деметрий Монфератски|Деметрий]], който е бебе, така че реалната власт е в ръцете на разни едри феодали. Те веднага се разбунтуват срещу Латинската империя, но са победени от император [[Хенрих Фландърски]] през [[1209]] година. Тогава брат му [[Евстах Фландърски|Юсташ]] става [[регент]] на Деметрий. Имайки преимущество в тази ситуация, деспотът на Епир [[Михаил I]], бивш съюзник на Бонифаций, атакува кралството през [[1210]] година, както и българите. Хенри побеждава и двете страни. След смъртта на Михаил Комнин през 1215 брат му [[Теодор Комнин]] продължава нападенията над кралството. През следващите девет години Теодор постепенно завладява кралството без самия град, но Латинската империя не може да отдели армия, за да защити града, поради постоянната си ангажираност в двубоя с [[Никейска империя|Никейската империя]]. През [[1224]] година Деметрий става достатъчно голям, за да поеме властта. През 1222 г обаче той бяга в Италия, където умира през 1230 г. През 1226 г. голяма част от войската на кръстоносците умира в [[Алмирос]] в [[Тесалия]] от диарна епидемия, в това число и Вилхелм VIII Монфератски на 17 септември 1226 г.▼