Алабак: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{към пояснение|Алабак|Алабак (пояснение)}}
{{Планина
| име = Алабак
Line 20 ⟶ 21:
'''Алабак''' (от 1942 до 1945 г. ''Божевец''<ref>{{наименования|16 – 17}}</ref>) е планински рид в [[Западните Родопи]], между долините на реките [[Яденица]] и [[Чепинска река|Чепинска]], на територията на [[Област Пазарджик]].
 
Ридът се простира от югозапад на североизток на около 25 km, а ширината и&#768; е от 5 до 10 km. На северозапад дълбоката долина на река [[Яденица]] го отделя от [[Рила]], на изток и югоизток долината на [[Чепинска река]] – от рида [[Къркария]] и [[Чепинската котловина]], а на юг долината на река [[Абланица (река)|Абланица]] (ляв приток на [[Чепинска река]]) – от [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]] на Западните Родопи. На север се спуска стръмно към [[Горнотракийската низина]]. В югозападната си част чрез седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]] (1409 мm) орографски се свързва с [[Рила]].
 
Билото на рида се издига на 1500 – 1800 м н.в., като северозападните, северните и югоизточните му склонове са много стръмни. Най-високата му точка е връх '''Черновец''' (Арапчал, 1833,7 м) разположен в югозападната му част на около 4 km източно от седловината [[Юндола (седловина)|Юндола]]. В североизточната част на рида се извисява импозантният връх [[Милеви скали]] (15921593,5 м) с изключително стръмни, скалисти, на места отвесни южни и източни склонове към долината на [[Чепинска река]]. Изграден е от кристалинни скали, предимно [[гнайс]]и. Климатът е умереноконтинентален с планинско влияние. Средните годишни температури са между 5 и 9°<sup>о</sup>C. Реките, които водят началото си от рида са късиикъси и с голям наклон. Почвите са кафяви и канелени горски. Покрит е с гъсти [[иглолистни]], а северните склонове и с широколистни гори и богат животински свят – [[дива котка]], [[пъстър пор]], [[видра]], [[Източноевропейски таралеж|таралеж]], [[невестулка]], два вида гребенест тритон, бръмбар гъсеничар, [[бръмбар-носорог]], червена горска мравка. Растителност – момкова сълза и [[момина сълза]], [[жълта тинтява]] и [[синя тинтява]], родопска съсънка, родопско великденче, [[родопски крем]] и родопска кандилка, гръцка ведрица, изтравниче. Развито горско стопанство и курортно-туристическото дело. Хижи: „Кладова“, „Равно„[[Равно боре“боре]]“ и „Милеви скали“. По северното, североизточното и югоизточното подножие на рида бликатизвират топли минерални извори: [[Белово]], [[Велинград]] и [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]].
 
По склоновете и подножието на рида са разположени 2 града [[Белово]] и [[Велинград]] 13 села: [[Абланица (Област Пазарджик)|Абланица]], [[Алендарова]], [[Варвара (Област Пазарджик)|Варвара]], [[Всемирци]], [[Голямо Белово]], [[Долна Дъбева]], [[Драгиново]], [[Кандови]], [[Пашови]], [[Света Петка (Област Пазарджик)|Света Петка]], [[Семчиново]], [[Симеоновец]], [[Юндола]]
 
През рида и по чатчаст от неговите подножия преминават участъци от 2 пътя от Държавната пътна мрежа:
* По част от долината на Чепинска река и през рида от [[Велинград]] до [[Юндола]], на протежение от 28,7 km преминава участък от [[Републикански път II-84|второкласен път № 84]] [[Звъничево]] – [[Велинград]] – [[Разлог]];
* По долината на река [[Яденица]], от [[Белово]] до [[Юндола]], на протежение от 26 km преминава целият участък на [[Републикански път III-842|третокласен път № 842]].
 
По долината на [[Чепинска река]] и по притока и&#768; [[Абланица (река)|Абланица]], между гарите [[Варвара (железопътна гара)|Варвара]] и [[Долене (железопътна гара)|Долене]] и [[Велинград (железопътна гара)|Велинград]] и Аврамови[[Аврамово колиби(железопътна гара)|Аврамово]], преминава участък от трасето на [[теснолинейка Септември - Добринище|теснолинейната железопътна линия]] [[Септември (град)|Септември]] – [[Велинград]] – [[Добринище]].
 
== Вижте още ==
Line 40 ⟶ 41:
 
== Източници ==
<references />
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 36 – 37.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 14. http://alba-books.com/alba-books/index.php?route=product/product&product_id=7581