Охрид: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 205:
Средновековният Охрид е духовен център на християнството. В него и в непосредствена близост са изградени множество православни църкви и манастири, [[скрипторий|скриптории]] (помещения за преписване на ръкописи) и библиотеки. Най-важните сред тях са църквите „[[Света София (Охрид)|Света София]]“ от 9 – 10 век, „[[Мал Свети Климент|Свети Климент]]“ от 10 век, „[[Йоан Канео|Свети Йоан Канео]]“ от 13 век, „[[Никола Болнички|Свети Никола Болнички]]“ от 13 век, „[[Света Богородица Болничка (Охрид)|Света Богородица Болничка]]“, „[[Свети Климент и Пантелеймон]]“ и църквата на „[[Никола Геракомия|Свети Никола Геракомия]]“.<ref name="churches"> [http://www.ohrid.org.mk/mk/crkvi/crkvi.htm Църкви и манастири в Охридско], градска управа Охрид, видяно на 6 март 2012</ref> В южната част на града се намира днес и единствената католическа църква в региона. Някои от църквите, като скалната църква „[[Николай Чудотворец (Охрид)|Свети Никола Чудотворец]]“ и „[[Богородица Захумска|Света Богородица Захумска]]“ са достъпни само с лодка.
Църквата „[[Богородица Перивлепта|Света Богородица Перивлепта]]“ е разположена до старите стени на града, край Долната порта. Тя е построена през 1260 година и в следващите години изографисана от майсторите [[Михаил и Евтихий]]. Според надпис, разположен над западния вход, тя е осветена през 1295 година. Църквата представлява прекрасен пример на [[Палеологов ренесанс|Палеологовия ренесанс]], като в своите стенописи двамата зографи скъсват с правилата на византийската живопис и променят визуалното възприемане на света по това време. Те рисуват групови сцени, развълнувани изражения на лицата, перспектива на изображенията и поставят светското на централно място. Техните стенописи скъсват с църковния канон и са смятани за предшественици на [[Ренесанс]]а.<ref>[http://www.swr.de/schaetze-der-welt/ohrid/-/id=5355190/nid=5355190/did=5982550/mpdid=5982546/105p6pj/index.html Stadt, See und Umgebung von Ohrid] (текст на филма и видео), документална поредица „Съкровищата на света“ (Schätze der Welt), епизод 274 от 1 юли 2003 година, видяно на 6 март 2012</ref> Когато османците преобразуват църквата „Света София“ в джамия, архиепископската библиотека е пренесена в църквата „Света Богородица Перивлепта“. Днес тя е загубена. След като османците преобразуват и седалището на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]], църквата „Свети Климент“ в джамия, църквата „Света Богородица Перивлепта“ става епископалната. В този контекст мощите на Свети Климент са пренесени там, и църквата е известна и под името „Свети Климент“. До нея днес е разположена [[Охридска галерия за икони|иконната галерия]] на Охрид.<ref>[http://www.ohrid.org.mk/eng/crkvi/sv_bogorod.htm Църквата Света Богородица Болничка], градска управа Охрид, видяно на 6 март 2012</ref>
На брега на Охридското езеро на около 17 km южно от Охрид, в близост до планината Галичица и рибарското село [[Търпейца]], се намира църквата „Света Богородица Захумска“. Тя е изградена на трудно достъпно място, близо до склона на хълм, който се спуска почти отвесно към езерния бряг. Ктитор на строителството на църквата е дърводелецът Григор, а на стенописите – епископ Григорий, един от най-влиятелните сановници на Охридската архиепископия в края на 14 век. Храмът представлява типична кръстокуполна църква, както и църквите „Свети Климент Охридски“ и „Свети Йоан Канео“. [[Нартекс]]ът, който се намира на западната страна откъм езерото, днес е срутен. „Света Богородица Захумска“ има вертикален архитектурен акцент, което придава на църквата елегантен външен вид. Вертикалите и малката площ са основните характеристики на архитектурата на храма. Църквата е известна сред изкуствоведи и със своите византийски стенописи, които са оцелели през османския период.<ref name="churches"/>
| |||