Уикипедия

Пуританство: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 3:
Целта на движението е да „изчисти“ [[англиканство]]то от остатъците на [[католицизъм|католицизма]], както по отношение на [[теология|теологичната]] страна, така и в религиозната практика.
 
Пуританството е опит за задълбочаване на [[Реформация]]та попод подобиесилното влияние на [[Калвинизъм|калвинизмаКалвинизма]] в [[Западна Европа]], но и в специфична за Англия посока. То възниква още по време на управлението на [[Елизабет I]] (през [[1559]] г.) и по отношение на кралската власт е насочено към премахването на [[абсолютизъм|абсолютизма]] в управлението на [[църква]]та, по подобие на [[Ватикан]]а.
 
Пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и води до разцепление между [[Парламент]]а и краля и гражданска война.
 
== История ==
[[Реформация]]та в Англия е дело на краля и поради това [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] съхранява аристократичния си характер и близостта си с държавата. Скъсването с Рим обаче дава импулс на „революция на умовете“ – противопоставяне на едни религиозни идеи на други, на една форма на църковно богослужение на друга<ref name=Pantev>{{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев | first = Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 210 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}</ref>.
 
Протестантството като отделна деноминация на християнската религия се свързва основно с името на германския теолог [[Мартин Лутер]]. Така се разделят три основни периода във възникването му. Влиятелни религиозни движения, изразяващи остро несъгласие с [[Римокатолическа църква|Римокатолическата църква]] и възникнали преди делото на Лутер, са определяни като предпротестантски. Те официално са възприети от протестантските религиозни движения за техни предшественици, но по мащаб на дейността си далеч отстъпват пред масовостта на лутеровото протестантство. Развитието и разпространението на лутеровата доктрина, наричана [[Лутеранство]], е първата мащабна вълна на Реформацията. В много отношения Мартин Лутер е радикален в своите виждания спрямо западното християнство, но теолози и последователи на Протестантството след него го подлагат на критика, че не е стигнал достатъчно далеч в своята теологическа реформа. Тези теолози и последователи, чийто основен идеолог, вдъхновител и изразител на идеите им е [[Жан Калвин]], формират втората масова вълна на Протестантството, наречена по името на швейцарския религиозен реформатор [[Калвинизъм]].
Движението на пуританите обединява недоволните от незавършената Реформация в Англия. Терминът е производен от латинското „purus“ - чист, което изразява основната цел на движението: „чиста“ църква, освободена от помпозните атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна [[проповед]] и за независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселбите, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и се отнасят негативно към разкоша и нравите в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.▼
 
Движението на пуританите обединява недоволните от незавършената Реформация в Англия. Възникването на [[Англиканска църква|Англиканската църква]] е мотивирано преди всичко по политически, а не по религиозни причини. Озовавайки се начело на Църквата на Англия (''„The Church of England“''), английските монарси получават под свой собствен контрол без вмешателството на Рим особено мощен инструмент за контрол и въздействие върху поданиците си. Религиозните церемонии и собствеността на Църквата имат голямо значение за мощта на институцията и английските крале не са готови да я реформират и свият до минималистичните размери, проповядвани от калвинистите. Калвинистите считат реформите на Лутер за недостатъчни, а [[Англиканска църква|Англиканската църква]] не следва дори тях изцяло, заемайки междинна позиция между [[Римокатолицизъм|Римокатолицизма]] и [[Лутеранство]]то. Това в очите на последователите на Калвинизма представлява скрита и подмолна рекатолизация. Католическата съпруга на [[Чарлз I]] допълнително подсилва тези техни подозрения, а разпускането на Парламента и облагането на поданиците с нови данъци еднолично от краля окончателно убеждава пуританите, че кралската власт обединява в себе си политическото потисничество и религиозното потисничество (в ролята на монарха на глава на [[Англиканска църква|Англиканската църква]]), тласкайки ги в антимонархическия лагер в [[Английска революция|Английската революция]].
Най-напред пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят [[Елизабет I]] в нейните църковни реформи. Разочаровани от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископата. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет не одобрява пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресии спрямо тях. Само след две-три десетилетия се обособява като самостоятелно пуританско религиозно движение, което става все по-популярно и обхваща различни слоеве на обществото, дори се появяват две течения - презвитериани и индепенденти. През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], като отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач ([[презвитер]]) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството.▼
 
▲ДвижениетоТерминът нае пуританитепроизводен обединяваот недоволнителатинското от„''purus''“ незавършенатаи Реформацияпо-точно вот Англия.английските Терминътдуми е„''purе''“ производен(чист) оти латинското''„to „purus“purify“'' - чист,(пречиствам) коетокоито изразяваизразяват основната цел на движението: „чиста“ църква, освободена от помпозните атрибути. Пуританите настояват за премахване на идолите, цветните стъкла и хоровото пеене в църквите, препоръчват свободната устна [[проповед]] и за независимост на отделните църковни общини. Те осъждат веселбите, песните и танците, изобщо всичко, което е проява на лукс и жизнерадост. Те водят целомъдрен живот, обличат се скромно в дрехи от тъмно сукно и се отнасят негативно към разкоша и нравите в кралския двор, аристокрацията и висшето духовенство.
 
▲Най-напред пуританите се надяват на кралската институция и затова подкрепят [[Елизабет I]] в нейните църковни реформи. Разочаровани от нейната непоследователност обаче, започват все по-остро да критикуват англиканската църква и епископата. Тази критика обективно рефлектира в монарха, като глава на църквата в Англия. Кралица Елизабет не одобрява пуританите, нарича ги „потенциални бунтовници“ и дори предприема репресии спрямо тях. Само след две-три десетилетия се обособява като самостоятелно пуританско религиозно движение, което става все по-популярно и обхваща различни слоеве на обществото, дори се появяват две течения - – презвитериани и индепенденти. През [[70-те]] години на 16 век пуританите насочват дейността си към реформация в духа на [[презвитерианство]]то, възприето в [[Шотландия]], като отхвърлят формата на провеждане на [[литургия]]та и организацията на презвитерианската църква. Презвитерианите са по-умерени пуритани, които се обявяват за по-непосредствена връзка на вярващите с бога и срещу духовенството. Те настояват във всяка община да има духовен водач ([[презвитер]]) и проповедник, които да бъдат избирани от самите вярващи и те да отговарят за църковните дела в кралството.
 
Индепендентите са по-крайното течение в пуританството. Те отдават по-голямо значение на проповедта, а не на тайнствата като причастие и кръщение. Те също са против съществуването на църковна организация и за пълна независимост на отделните църковни общини, като презвитерите трябва да се избират само за година. Всеки вярващ според тях има право на проповед, ако има вдъхновение и подходящ повод<ref name = Pantev/>.
 
Към края на 16 век пуританството започва да играе все по-важна роля и се превръща в изразител на недоволството от политиката на кралицата. След смъртта на Елизабет през [[1603]] г., крал и на Англия става шотландският [[крал]] [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]], който слага начало на династията на [[Стюарти]]те. Той прави опит да наложи в англиканската църква презвитерианския модел, като налага така наречената ''[[Библия на крал Джеймс]]''. По това време пуританите обаче почитат най-вече ''[[Женевска библия|Женевската библия]]'', която е антимонархическа. Докато при Джеймс към пуританите се проявява известна толерантност, последвалият го на престола [[Чарлс I]] започва преследвания срещу тях. В крайна сметка пуританството става идеологическа основа на [[Английска революция|Английската революция]] и играе основна роля за разцеплението между [[Парламент]]а и краля. Следват години на гражданска война, през които пуританите са на страната на военния режим, оглавяван от [[Оливър Кромуел]], самият той индепендент. След [[Реставрация (Англия)|реставрацията на монархията]] през 1660 г. повечето от свещениците-пуритани са изгонени от [[Църква на Англия|Църквата на Англия]] и за няколко десетилетия пуританството се разцепва на различни течения, които вече се наричат дисентеридисиденти ({{lang-en|Dissenters}}) или ноннеконформисти (''Non-конформистиconformists'').
 
Вследствие на гоненията в Англия много пуритани са принудени да емигрират и да се преселят в континентална Европа, а също и в Северна Америка. Така пуританите са в основата на създаването на САЩ<ref>http://chalcedon.org/resources/articles/john-calvin-the-puritan-founders-of-new-england</ref>, тъй като именно със заселването на около 2000 английски пуритани през [[1629]] – [[1630]] г. фактически започва английската колонизация на Северна Америка.<ref>http://public.wsu.edu/~campbelld/amlit/calvin.htm</ref> До [[1640]] г. в [[Америка]] се установяват още 16 000 [[пуритани]] бежанци и преселници от [[Англия]].
 
== Пуританска доктрина ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пуританство“.