Сципион Африкански: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 2x тире, 2x тире-числа, 17 интервала, 6lokavica, кавички, нов ред (ползвайки Advisor)
Ред 3:
|име = Сципион Африкански
|наставка =
|портрет = Escipión africano.JPG
|длъжност = [[Консул (Древен Рим)|Консул]] на [[Римската република]]
|мандат_нач = [[205 пр.н.е.|205]] – [[204 пр.н.е.]], [[194 пр.н.е.|194]]
|мандат_край = [[193 пр.н.е.]]
|длъжност2 =
|мандат_нач2 =
Ред 32:
}}
 
'''Сципион Африкански''', '''Публий Корнелий Сципион Африкански Старши''' ({{lang-la|Publius Cornelius Scipio Africanus}}; * [[235 пр.н.е.]] в [[Рим]]; † [[183 пр.н.е.]] ), е генерал във [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] и политик на [[Римска република|Римската република]]. Той е познат с победата си над [[Ханибал]] в [[Битка при Зама|битката при Зама]], която му носи признанието на един от най-добрите военачалници в историята и названието ''Африкански''. Често е наричан също ''„римският Ханибал“''.
 
Често, модернистично е наричан също ''„римският Ханибал“'', макар че именно той е този, който побеждава и надделява с военния си гений над Ханибал.
 
== Биография ==
Сципион произлиза от [[патриции]]ския род [[Сципион]], клон на [[gens]] [[Корнелии]]. Публий Сципион е най-старият син на [[Публий Корнелий Сципион (консул 218 пр.н.е.)|Публий Корнелий Сципион]], консул през 218 г. пр.н.е. и съпругата му [[Помпония (майка на Сципион Африкански)|Помпония]], произлизаща от влиятелна плебейска фамилия.
 
Когато е на 17 или 18 години той е включен заедно с чичо си [[Гней Корнелий Сципион Калв]] във войската на баща му през 218 г. пр.н.е. и участва във Втората пуническа война в [[Испания]].
 
През 213 г. пр.н.е. е избран за [[едил]], макар че е още много млад.
 
След като през 211 г. пр.н.е. баща му и чичо му са убити от [[Хасдрубал Барка]], брат на Ханибал, през следващата година Сципион е назначен от [[сенат]]а (въпреки младостта си) за военачалник на войската в Испания и за [[проконсул]]. Сципион напуска Рим с десет хиляди пехотинци и хиляда кавалеристи, които са транспортирани на 30 [[Квинкверема|квинквереми]].
 
През 209 г. пр.н.е. завладява [[Картахена]] и след битката при [[Битка при Илипа|Илипа]] през [[206 пр.н.е.|206 г. пр.н.е.]] завладява днешна [[Испания]]. В края на годината се връща в Рим и през [[205 пр.н.е.|205 г. пр.н.е.]] е избран на 31 години за [[Консул (Древен Рим)|консул]].
Line 49 ⟶ 47:
В [[Битка при Зама|битката при Зама]] на 19 октомври 202 пр.н.е. той побеждава войските на Картаген. Ханибал иска примирие и втората пуническа война завършва. Сципион получава почетното си име Африкански.
 
През [[199 пр.н.е.]] той е избран за [[цензор]] и през [[194 пр.н.е.]] е отново [[Консул (Древен Рим)|консул]].
 
== Сплетни и интриги ==
[[File:Nicolas Poussin - La Continence de Scipion.jpg|thumb|дясно|''Милосърдието на Сципион'' от [[Никола Пусен]] в [[Пушкински музей (Москва)]].]] Политическите му противници го обвиняват във вземане на подкупи и започват ''Сципионските процеси''. Той скъсва сметните книги и апелира към населението да празнува с него победата при Зама на [[Капитолий]]. От настъпилите в негова полза безредици, неговите противници се отказват от процеса. След това Сципион се оттегля в доброволно изгнание в Кампания, където умира през 183 пр.н.е. във вилата си в Литернум.
 
== Семейство ==
Женен е за [[Емилия Паула]] и eе баща на [[Корнелия Африканска Старша]], [[Корнелия Африканска]] Младша и [[Луций Корнелий Сципион (претор 174 пр.н.е.)|Луций Корнелий Сципион]] (претор 174 пр.н.е.) и [[Публий Корнелий Сципион (авгур)|Публий Корнелий Сципион]] (авгур).
 
== Признание ==
Сципион Африкански е една от историческите личности, които се споменават в настоящия национален химн на Италия - – ''Del elmo di Scipio s'è cinta la testa'' (първи куплет).
 
През [[1937]] г. в [[Италия]] се снима пропаганден [[филм]] за него [http://www.imdb.com/title/tt0029526/ ''Scipione l’Africano''], а един от любимите [[ренесанс]]ови етюди на майсторите е "[[милосърдието на Сципион]]".
Сципион Африкански е една от историческите личности, които се споменават в настоящия национален химн на Италия - ''Del elmo di Scipio s'è cinta la testa'' (първи куплет).
 
През [[1937]] г. в [[Италия]] се снима пропаганден [[филм]] за него [http://www.imdb.com/title/tt0029526/ ''Scipione l’Africano''], а един от любимите [[ренесанс]]ови етюди на майсторите е "[[милосърдието на Сципион]]".
 
== Източници ==
* [[Ливий]]: [[ab urbe condita]], 21- – 38.
* Karl-Heinz Schwarte: Publius Cornelius Scipio Africanus der Ältere – Eroberer zwischen West und Ost. In: Karl-Joachim Hölkeskamp
* Marcus Junkelmann: ''Hollywoods Traum von Rom''. Philipp von Zabern, Mainz 2004, ISBN 978-3805329057, S. 96- – 97.
 
== Вижте също ==
* [[Ceterum censeo Carthaginem esse delendam]]
* [[Кабирия]]
* [[Римски поздрав]]
* [[Клетвата на Ханибал]]
 
== Външни препратки ==
 
{{сродни проекти начало}}
{{сродни проекти Уикицитат|Сципион Африкански – старши}}
{{сродни проекти Общомедия|Category:Publius Cornelius Scipio Africanus Major}}
{{сродни проекти край}}
 
* [http://www.fenrir.dk/history/index.php?title=Scipio_Africanus_:_Spain_%28210_-_206_BCE%29 Biografie Scipios]
* [http://www.xenophon-mil.org/milhist/rome/scipio.htm Analyse von Scipios Schlachten] (englisch)
* [http://www.gottwein.de/latine/LLLs.php#CorneliusScipioPubliusAfricanus_maior89 Biografie Scipios]
 
 
{{Римски консули 225—201 пр.н.е.}}