Битка при Акциум: Разлика между версии

 

===Конфликт===

След години на лоялно сътрудничество с Октавиан, [[Марк Антоний]] започва да действа самостоятелно и в крайна сметка се пораждат съмнения, че се бори да се превърне в единствен господар на Рим. Когато открито оставя съпругата си Октавия (сестрата на Октавиан) и се премества в [[Александрия]], за да стане официален партньор на Клеопатра, много римски политици смятат, че той се опитва да се превърне в неофициален владетел на Египет и други източни царства, докато все още поддържа командването на много легиони на изток. Клеопатра и Юлий Цезар имат дете – [[Цезарион]], и когато Антоний се премества да живее с нея, той [[де факто]] става негов втори баща.

 

Като лично предизвикателство към авторитета на Октавиан, Антоний ходатайства Цезарион да бъде приет като истинския наследник на Юлий Цезар, въпреки че той изобщо не е споменат в наследството. В действителност Антоний и Клеопатра официално издигат на власт през 34 пр.н.е. Цезарион, който по това време е 13-годишен, давайки му неясната, но гръмка титла „[[цар на царете]]“.<ref>[[Дион Касий]], „Римска история“, [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Cassius_Dio/49*.html XLIX, 41.1 – 3]</ref> Допълнителна ненавист към Антоний предизвикат и направените т.&nbsp;нар. ''„[[Александрийски дарения]]“'' (34 пр.н.е.).<ref>Плутарх, „Успоредни животописи“, Антоний [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Antony*.html 54.6]</ref>

 

Марк Антоний вече се възприема (от Октавиан и по-голямата част на [[Римски сенат|Римския Сенат]]) като лидер на сепаратисткото движение не само в Египет, но и като човекът, заплашващ да наруши единството на [[Римска република|Римската република]].