Отваря главното меню

Промени

Файлът „1192399728-col_kurtz.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Jianhui67 поради: per c:Commons:Deletion requests/Files uploaded by Geno Petrov.
 
Копола започва да харчи огромни суми за себе си и за звездите. Операторът, Виторио Стораро, и италианският му екип са третирани като кралски особи - всяка седмица им доставят паста от Италия. В същото време Копола спира да плаща надниците на останалите хора от екипа, което води почти до бунт. И тогава, през трета седмица на май, точно според прогнозите, островът е връхлетян от тайфун. Дъждът не спира и барабани по покривите на сградите по осем, по девет, по десет дена. Тайфунът удря директно една от локациите и я превръща в остров. Декорите са погребани в кал. Малки групи от хора остават изолирани без храна, годна за пиене вода или тоалетна. Няма ток, леглата са подгизнали, защото бурята е изтръгнала покривите. Тайфунът спира продукцията. Копола разпуска актьорите и се връща в САЩ с 90 часа суров материал и само 8 монтирани минути, които стават за нещо. Това е краят на 1-ва фаза. Продукцията изостава с 6 седмици от графика и е в преразход от 3 млн. долара.
 
[[Файл:1192399728-col kurtz.jpg|мини|Марлон Брандо като полк. Курц]]
Втора фаза започва в края на лятото, същата година. Най-накрая Марлон Брандо пристига за снимки. Не е доволен от първоначалния образ на Курц в сценария, затова сериозно го преработва. В този ред на мисли, той казва на Копола: "В сърцето на мрака" Конрад използва онзи тип Курц почти като митологична фигура. Не го пренебрегвай. Направи го мистериозен, дистанциран, невидим през по-голямата част от филма, нека съществува само в умовете ни. Онова, което прави историята на Конрад значима, е фактът, че героите говорят за Курц в продължение на много страници, а читателите се чудят какъв ли е той. Той така и не се появява, но е част от атмосферата." За самия образ на Курц, Брандо продължава: "Конрад го е описал като невороятно плешив. Пустошта го бе близнала по главата и погледнат отстрани приличаше на гюлле - гюлле от слонова кост. Без да кажа на Франсис си обръснах главата, намерих си черни дрехи и помолих оператора и екипа да ме заснемат с ексцентрично осветление, докато аз говоря в полумрака с безплътен глас. След като показах пробите на Франсис, му казах, че според мен когато публиката чуе за първи път Курц, гласът му трябжа да извира от мрака. След дълго мълчание трябва да се появи, но като се вижда само голата му глава, а после и малка част от лицето му да попадне под светлината, преди отново да се върне в сенките. В известен смисъл същият процес протича в ума на Курц: той е потънал сред сенките и мрака, носейки се безцелно из преизподнята, която сам е сътворил за себе си в джунглата. Той няма никаква морална граница в един сюрреалистичен свят, който е прекрасна метафора на налудничавата война Виетнам."