|
==Георграфия==
Селото е разположено в Долна Дебърца, в източната част на котловината [[Дебърца]] между връх [[Мазатар]] от юг, [[Илинска планина|Илинската планина]] от север и [[Плакенска планина|Плакенската]] от изток.
==История==
В 19XIX век Брежани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година Брежани (Bréjani) е посочено като село с 80 домакинства с 200 жители [[българи]].<ref>Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.</ref> Църквата „Свети„[[Свети Атанасий“Атанасий (Брежани)|Свети Атанасий]]“ е от 19XIX век. Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Брежани'' има 80 къщи.<ref name="Из пътните бележки 17">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 17 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от 1900 година Брежани е населявано от 560 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.]</ref>
В началото на [[20XX век ]] цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905 ]] година в Брежани има 640 българи екзархисти.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.]</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 9 души от Брежани са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.</ref> ▼Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година Брежани е населявано от 560 жители, всички [[българи]] [[християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.]</ref>
▲В началото на [[20 век]] цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Брежани има 640 българи екзархисти.<ref>[http://anemi.lib.uoc.gr/php/pdf_pager.php?filename=/var/www/tkl-portal-neo//metadata/6/9/5/attached-metadata-5d3c137498cf87397083652dec9dfdac_1242889374/154547_w.pdf&lang=en&pageno=1&pagestart=1&width=1031&height=728&maxpage=141 Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.]</ref> При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 9 души от Брежани са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.</ref>
Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители [[македонци]].<ref>[http://212.110.72.46:8080/mlsg/ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови]</ref>
|
