Ташмарунища: Разлика между версии

В XIX век Ташморунища е [[българи|българско]] село в [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ташморунища (''Tachmorounischta'') е посочено като село с 50 домакинства, като жителите му са 142 българи.<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.</ref> През пролетта на 1880 година селото пострадва от турци грабители.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Таш Морунища'' е арнаутско село с 50 къщи в Дримкол.<ref name="Из пътните бележки 18">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 18 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 ''Таш Морунища'' има 400 жители българи [[християнство|християни]] и 70 [[албанци|арнаути]] [[ислям|мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 253.]</ref>