Антон Югов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 32:
Югов е роден на 05 август 1904 година в [[Ругуновец]] (Карасуле), тогава в Османската империя. Сестрин син е на [[Иванчо Карасулията]], войвода на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|ВМОК]].<ref>[http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=87586 Азманов, Искрен, „За войводата Иван Карасулийски; Споменът за един славен войвода от Македония все още е жив“]</ref> След Балканските войни семейството му се преселва в [[Дедеагач]], а после в се установява в [[Гюмюрджина]], като и двата града тогава са в България.
 
След [[Първата световна война]] семейството на Югов се мести в [[Пловдив]]. През 1919 година завършва прогимназия, след което работи в тютюневата промишленост. От 1921 г. е член на [[Български комунистически младежки съюз|Българския комунистически младежки съюз]], а от 1928 година - на БКП. До 1933 г. участва в дейността на нелегалната БКП в Пловдивско, както и в прокомунистическата [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)]], като през 1933–1934 година е секретар на нейния Централен комитет<ref name="ташев">{{ташев}}</ref> с псевдоним '''Рашко'''.<ref name="Катарџиев 23">Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 23.</ref> По това време [[михайловисти]]те издават смъртна присъда на Антон Югов и той е принуден да ходи с охранител, като това е [[Иван Козарев]], бъдещият първи партизанин на България.
 
От 1934 до 1936 година учи в Международната ленинска школа в [[Съветския съюз]]. След завръщането си в България през 1937 година е член на Централния комитет и на Политбюро на ЦК на БКП. През 1940 година ръководи голямата стачка на тютюноработниците в Пловдив. През септември 1941 г. е интерниран в концлагера [[Гонда вода]], откъдето скоро след това избягва и през октомври същата година става секретар на ЦК на БКП.