|
В Октиси е разкрита [[Октиска базилика|раннохристиянска базилика]] от края на V и началото на VI век. Подовата мозайка на базиликата е богато украсена с образи на елени, коне, флора и геометрични орнаменти.
В [[19XIX век]] Октиси е село в [[Струга|Стружка]] нахия на [[Охрид]]ска каза на [[Османска империя|Османската империя]]. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] година, Октиси (Oktissi) е посочено като село със 60 домакинства, като жителите му са 162 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 104-105.</ref> Според [[Васил Кънчов]] в 90-те години ''Октиси'' има 120 християнски, доста състоятелни къщи.<ref name="Из пътните бележки 19">{{cite book |title= Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1998 |publisher=Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“ |location=София |isbn= |pages= 19 |url= |accessdate=}}</ref> Според статистиката му („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година ''Охтиси (Октиси)'' има 840 жители [[българи]] [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.]</ref>
Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905 ]] година в ''Охтиси'' има 1 016 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-155.</ref> ▼Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] ''Охтиси (Октиси)'' има 840 жители [[българи]] [[християнство|християни]] и 550 [[българи мохамедани]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_39.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 254.]</ref>
▲Цялото християнско население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в ''Охтиси'' има 1 016 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рр. 164-155.</ref>
Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в [[Мариово]], [[Преспа (област)|Преспа]], [[Демир Хисар (област)|Демир Хисар]].<ref>Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168.</ref>
|
