Васил Цонев: Разлика между версии

| портретснимка = dot.png =

| размер =
| описание = български писател и сценарист

| починал-място на раждане = [[София]], [[Царство България]]

Между 1941 и 1945 година Цонев учи във Военната академия, след това завършва архитектура във [[ВИАС]] (1945- – 1953). Работи по специалността си през 1950- – 51 година като главен диспечер по строителството на [[Димитровград]].

Между 1959–19681959 – 1968 г. е редактор на [[Стършел (вестник)|вестник „Стършел“]]. От 1968 до 1976 г. е творец на свободна практика. След това е поканен за наблюдател към ръководството на [[Българска национална телевизия|Българската телевизия]].

Васил Цонев е автор на над 2 500 хумористични [[разказ]]и и [[фейлетон]]и, сътрудничи на периодичния печат, радиото, телевизията и кинематографията. Пише сценариите на 20 [[радиопиеса|радиопиеси]], 25 [[анимационен филм|анимационни филма]] и шест [[игрален филм|игрални филма]]:<ref>[http://www.bgmovies.info/actors/Vasil_Conev?mode=filmography Филмография на Васил Цонев], bgmovies.info</ref>

* 1960 — – „[[Недовършеният]]“

* 1962 — – „[[Цирк (филм)|Цирк]]“

* 1970 — – „[[Малкия и големия]]“

* 1974 — – „[[Баща ми, бояджията]]“

* 1977 — – „[[Адиос, мучачос]]“

* 1988 — – „[[Чичо Кръстник]]“

* 1966 — – „[[Джеси Джеймс срещу Локум Шекеров]]“

* 1969 — – „[[Един снимачен ден]]“

* 1979 — – „[[Черешова градина]]“

* 1990 — – „[[Карнавалът]]“

Васил Цонев умира на 11 юли 2002 година. На 9 ноември паметна плоча в негова чест е поставена на вила „Сюита“ до Плачещата градина в [[Балчишки дворец|Двореца]] в [[Балчик]], където е пръснат прахът му. Барелефът е дело на скулптора [[Вежди Рашидов]].<ref>[http://www.balchik.bg/news_archive.php?id=586 Паметна плоча на българския писател и сатирик Васил Цонев в Двореца], сайт на Община Балчик, 12 ноември 2002</ref>