Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
{{към пояснение|Георги Атанасов|Георги Атанасов}}
{{Музикален изпълнител
{{Биография инфо
| име = Маестро = Георги Атанасов
| фон = не_изпълнител
| портреткартинка = BASA-1271K-1-161-58-Maestro Georgi Atanasov.JPG
| портрет-описаниекартинка_текст = Портретна снимка на Георги Атанасов. Източник: [[ДА „Архиви“]]
| px = 250px
| рождено_име =
| описание = български композитор и диригент
| псевдоним =
| роден-място = [[Пловдив]], [[България]]
| роден_в = [[Пловдив]], [[Източна Румелия]]
| починал-мястопочинал_в = [[Лаго ди Фазана]], [[Италия]]
| pxстил = 250px
| инструмент =
| глас =
| период_на_активност =
| лейбъл =
| свързани_изпълнители =
| влияния =
| сайт =
}}
Маестро '''Георги Атанасов''' е български [[композитор]] и [[диригент]], представител на първото поколение български композитори и основател на българското оперно изкуство.
 
Автор е на 6 опери – нещо невероятно за тогавашните условия. Той написва и други произведения: малки детски [[оперета|оперети]], които дълго време задоволяват нуждите на детската и училищната самодейност, песни, [[марш]]ове, детски песнички, пиеси за [[пиано]] и др., но творческите му интереси са насочени почти изцяло към операта. Условията, при които работи маестро Атанасов – второто и третото десетилетие на [[20 век|20-ти век]] – са изключително трудни и цялото му творчество е плод на безкрайната му любов към музиката. С много усилия и жертви той успява да завърши своите шест оперни произведения, които не само поставят начало на българското музикално творчество от този вид, но и в продължение на много години отговарят на нуждите на българския оперен репертоар. От шестте му опери три са на битова и три на историческа тематика. Маестро Атанасов започва да твори под силното влияние на италианската опера, по-късно акцентира върху народностния характер на произведенията си, а в последните си творби се стреми към един по-съвременен музикален език и по-ново отношение към проблемите. Неговото оперно творчество се отличава с подчертана мелодичност, тясна връзка с народностното звукотворчество и достъпен музикален език.
 
== Биография ==
През 1901 г. заминава за [[Италия]], където следва [[композиция]] и [[контрапункт]] при [[Пиетро Маскани]] в [[консерватория]]та в [[Пезаро]]. През 1903 г. завършва с титлата „маестро ди музика“.
 
Отново се завръща в родината си и започва да работи като [[капелмайстор]] в [[Хасково]], [[Карлово]] и [[Пловдив]], до 1914 г. когато се мести в [[София]]. Назначен е за капелмайстор на Гвардейския оркестър в София (1914- – 20; 1923- – 26]) и във Военното училище (1920- – 23; 1926- – 31). Работи и като диригент на оркестъра на [[Софийска опера|Софийската опера]] (1922- – 23).
 
Изнесените почти сто симфонични концерта с Гвардейския оркестър утвърждават маестро Атанасов като най-значимия диригент в България от 1920-те години. Те дават възможност на българската аудитория за първи път да се докосне до композитори като [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]], [[Карл Мария фон Вебер|Вебер]], [[Волфганг Амадеус Моцарт|Моцарт]], [[Йохан Себастиан Бах|Бах]], [[Пьотър Чайковски|Чайковски]], [[Михаил Глинка|Глинка]], както и до произведения на български композитори като [[Никола Атанасов (композитор)|Никола Атанасов]] (Симфония № 1, 1918), [[Панчо Владигеров]] (Първи клавирен концерт, 1920), [[Добри Христов]], [[Петко Наумов]], [[Саша Попов]], [[Ана Тодорова]] и други.
 
Първата си опера – „[[Борислав (опера)|Борислав]]“, маестро Атанасов написва през 1911 година по едноименната драма на [[Иван Вазов]]. Шест години по-късно той създава втората си опера, вече с битов сюжет – „[[Гергана (опера)|Гергана]]“, която десетилетия наред се ползва с успеха на най-популярните оперни произведение у нас. По-късно Атанасов написва още две битови опери – „[[Запустялата водениеца]]“, либретото е от [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]] и „[[Цвета (опера)|Цвета]]“ – по сюжета на нашумялата тогава драма „[[Македонската кървава сватба]]“ от [[Войдан Чернодрински]]. Другите две опери на маестрото отново са с исторически сюжет – „[[Косара (опера)|Косара]]“ (1926) по либрето на [[Боян Дановски]] и „[[Алцек (опера)|Алцек]]“ (1930) по либрето на [[Петър Карапетров]]. „Косара“ и „Алцек“ са написани със значително по-сложна композиционна техника и сравнително по-трудно са били приети от широката публика.
 
Значителна роля в българския музикален живот от онова време са играли и другите произведения на композитора, особено малките детски оперети „Болният учител“ (1909), „За птички“ (1911), „Самодивското извроче“ (1912), „Златното момиче“ (1914), „Малкият герой“ (1915), а също така и неговите песни и маршове. Атанасов има заслуги и като оперен и симфоничен диригент.
 
== Произведения ==
[[File:BASA 23K-1-1 Cast of opera Tsveta approved by Maestro Georgi Atanasov-1928.jpg |right|300px|thumb|Действащи лица и изпълнители на операта "Цвета"„Цвета“ с положителна резолюция за определения състав от композитора ѝ Маестро Георги Атанасов. София, 11 октомври 1928. Източник: ДА "Архиви"„Архиви“]]
Маестро Георги Атанасов е автор на:
* 6 опери написани върху исторически, битови и романтични сюжети:
** 1911 – „[[Борислав (опера)|Борислав]]“ – по едноименната историческа драма на [[Иван Вазов]], който обаче отказва на маестрото сътрудничество за либретото на операта, поради което негов автор е Никола Попов;
** 1917 – „[[Гергана (опера)|Гергана]]“ – по поемата на [[Петко Славейков]], „Изворът на белоногата“, по либрето на Любомир Бобевски;
** 1922 – „[[Запустялата воденица (опера)|Запустялата воденица]]“, либрето на [[Александър Морфов (композитор)|Александър Морфов]];
** 1924 – „[[Цвета (опера)|Цвета]]“ – по „Македонска кървава сватба“ на [[Войдан Чернодрински]], който е автор на либретото (до 1929 г., операта е носела същото име);
** 1926 – „[[Косара (опера)|Косара]]“ – по либрето на Боян Дановски;
** 1930 – „[[Алцек (опера)|Алцек]]“ – по либрето на Петър Карапетров.
 
* 1916 – „Моралисти“ по либрето на Стоян Миленков; първата българска [[оперета]] за възрастни
 
* 5 детски оперети:
 
** 1909 – „Болният учител“
** 1911 – „За птички“
** 1912 – „Самодивско изворче“
** 1915 – „Малкият герой“ (изгубена)
** 1920 – „Златното момиче“
 
* [[марш]]ове, детски песни, китки за [[духов оркестър]], 10 обработки за пеене и пиано; 5 пиеси за соло пиано и др.
 
== Източници ==
{{commonscat| Georgi Atanasov}}
* „120 български композитори“, Иван Минчев, Издателство „Музика“, София, 1984
* „Книга за операта“, Любомир Сагаев, Държавно издателство музика, София, 1976
 
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Атанасов, Георги}}
[[Категория:Оперни композитори]]