Битка при Лехфелд: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 40:
Съотношението на силите е 10 000 тежковъоръжени франкски конници срещу 30 000–на лека кавалерия на маджарите.
 
Начело на всеки отряд от армията си маджарите носят знамена от конски или якски опашки, оцветени в ярки цветове. Те откриват битката с нападание срещу швабите, което обявяват чрез надуване на рогове, биене на чинели и страховитите викове. Техният предводител Булчу е впечатляващо снаряжен с пера по шлема си и кръгъл посребрен щит.<ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 46-48</ref>
 
Ото разгръща отрядите си в единична линия, без резерв. От дясно наляво линията се държи от франконците на Конрад, трите баварски и двата швабски отряда и отряда на Ото. Бохемският отряд остава да защитава лагера. След като Ото се приближава към маджарите, голям отряд маджарски конници неочаквано прекосява Лех и Ото внезапно се оказва обграден по фланга от голям брой вражески бойци, което го заплашва с пълно обкръжение от двете по-големи маджарски армии. Маджарите начеват бързо фронтално нападение в типичен рояк от конни стрелци, обсипващи със стрели франкските рицари, но това е военна хитрост. Основата атака е покрай фланга на Ото срещу лагера, където са разбити рицарите на Болеслав. Част от унгарците, които извършват фланговия маньовър, обаче слизат от конете си, за да плячкосат франкския обоз. Ото успява да изпрати част от воините си, които помитат изненаданите маджари. В отговор маджарите удрят двете швабски дивизии в тил и на предната линия.
 
Швабите са дезорганизирани от двойното нападение, но не се паникьосват, а отстъпват пробивайки си път към кралските части. Ото заповядва на Конрад да изтегли отряда си от крайното дясно крило и да се придвижи зад франкската линия, за да помогне на швабите на левия фланг. Рицарите на Конрад се втурват първо срещу фланговия отряд на маджарите, а после предриемат директна атака срещу основната маджарската армия. Маджарите обстрелват със стрели добре бронираните франкски воини, но без особен успех и тежката франкска кавалерия се врязва в маджарската линия. Франкските воини повеждат ръкопашен бой, което не позволява на маджарите да използват предпочитаната си тактика ''стреляй-удряй и- бягай''. Булчу се опитва да привлече врага в преследване, за да разбие строя им, но опитът му не успява. Франките удържат формацията си и разгромяват маджарите, които бягат от бойното поле. Настигнатите маджари са посечени.
 
Успехът на Конрад по фланга е последван от общо настъпление. Тежковъоръжените франкски рицари изтласкват маджарите към р. Лех. Докато развързва шлема си, за да диша по-леко в горещината Конрад е улучен от стрела в гърлото. <ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 46-48</ref>
 
Франкските воини поддържат дисциплинирано преследване през следващите два дни, за разлика от други битки с маджарите, когато ентусиазирано са се впускали напред и разпръсквали. Виждайки, че губят, маджарите бягат през реката. Много са убити докато напрягат уморените си коне по стръмния и хлъзгав западен бряг на Лех. След като франксите воини превземат и плячкосват маджарския лагер, маджарите се отправят към [[Панония]]. Те са принудени да направят дълго отклонение на юг и изток, по време на което много малки отряди са настигнати и избити от местни хора. Пленените маджари са или екзекутирани или върнати на княза им Таксони без носове и уши. Унгарските водачи Булчу, Лел и Сур, са пленени и обесени в [[Регенсбург]] от херцога на Бавария. В отговор маджарите избиват франкските пленници, които се намират в техни ръце. <ref>Regan, Geoffrey. The Guinness Book of Decisive Battles, 1992, стр. 46-48</ref>
 
==Последици==